Решение № 2752 от 14.10.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8538/2022
- Вид
- Решение № 2752
- Подписан
- 14.10.2022
- В сила
- 14.10.2022
- Състав
- Любомир Василев, Стойчо Попов, Калина Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149 · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 2752 гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Калина Анастасова
Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100508538 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8538/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Н. П. Р. ЕГН ********** и С. П. П. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20042103 от 14.06.2022 г постановено по гр.д.№46942/2019 г на СРС , 49 състав ; в частта , с което е признато за установено , че въззивниците дължат на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София по 261,77 лева стойност на незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода 05.2015 г – 04.2018 г ; за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.02.2019 г по ч.гр.д.№77326/18 г на СРС , 49 състав ; както и въззивниците са осъдени да заплатят на “Т.С.” ЕАД по 75 лева разноски в заповедното производство и пред СРС .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС . Не се спори , че въззивниците са останали да дължат 523,54 лева главница по подписаното споразумение , но за тази сума е извършено прихващане с вземане за 560,03 лева фактура издадена на 30.06.2021 г . Прихващането не е оспорено от ищеца , който не е оспорил и вземането на въззивниците .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изразява съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Н.И. ”ООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 22.06.2022 1 г и е обжалвано в срок на 06.07.2022 г /по пощата/.
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд следи служебно за дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на исковете .
За да уважи частично исковете за главница СРС е приел , че ищецът и ответниците са подписали извънсъдебно споразумение от 26.01.2021 г за вземанията по процесната заповед за изпълнение . Прието е за безспорно между страните , че ответниците са заплатили по споразумението сумата от 4716,64 лева ; като не се спори , че са останали дължими още 523,54 лева главница . Ответниците претендират за настъпило извънсъдебно прихващане със сумата от 560,03 лева „за връщане“ по обща фактура от 30.06.2021 г за отчетен период м.05.2020 г – м.04.2021 г . Според първоинстанционния съд активното вземане безспорно и ликвидно - не е установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение .
Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно .
Според настоящия съд въззивниците не са доказали , че имат насрещно вземане за сумата от 560,03 лева „за връщане“ по обща фактура от 30.06.2021 г за отчетен период м.05.2020 г – м.04.2021 г . Както е посочено в чл.32 ал.4 от ОУ /2016 г / , за да възникне насрещно вземане на потребителя за битови нужди в ЕС е необходимо да се установи , че същият е заплащал сумите по прогнозните сметки и след изготвяне на изравнителната сметка да се констатира надплащане на топлинната енергия и дяловото разпределение . Ако няма реално плащане /надплащане/ на прогнозните сметки т.нар.сума „за връщане“ не представлява вземане на потребителя от ищеца , а се отразява счетоводно с издаване на кредитни известия по чл.32 ал.3 ОУ /2016 г / като се намаляват дължимите от потребителя суми за главница . В случая въззивниците не са доказали , че са платили /надплатили/ задълженията си за периода м.05.2020 г – м.04.2021 г , съответно , че имат вземане за сумата от 560,03 лева . Без значение е , че ищецът не е взел изрично становище по твърденията на въззивниците – щом обстоятелството не е обявено за безспорно , в тежест на последните е да го докажат , но те не са сторили това . Възражението за настъпило прихващане е неоснователно и недоказано , а решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода на делото въззивниците дължат на въззиваемата страна разноски пред СГС – по 50 лева юрисконсултско възнаграждение .
2
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20042103 от 14.06.2022 г постановено по гр.д.№46942/2019 г на СРС , 49 състав ; в частта , с което е признато за установено , че Н. П. Р. ЕГН ********** и С. П. П. ЕГН ********** от гр.София дължат на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София по 261,77 лева стойност на незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода 05.2015 г – 04.2018 г ; за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.02.2019 г по ч.гр.д.
№77326/18 г на СРС , 49 състав ; както и Н. П. Р. ЕГН ********** и С. П. П. ЕГН ********** от гр.София са осъдени да заплатят на “Т.С.” ЕАД по 75 лева разноски в заповедното производство и пред СРС .
ОСЪЖДА Н. П. Р. ЕГН ********** и С. П. П. ЕГН ********** от гр.София да заплатят на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София по 50 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Н.И. ”ООД гр.София като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3