Решение № 10744 от 21.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10744 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско дело № 20221110139854 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на С. Ц. С. срещу В Б ЕАД (с предишно наименование „БТ К“ ЕАД, Централно управление).

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 147 от 21.08.2020г., сключен с ответника, заемал длъжността „аналитик“, звено „Проектни решения“, а по НКПД – „аналитик, компютърни мрежи“. Поддържа, че на 08.06.2022г. получил предложение, с което на основание чл. 325, ал. 1 КТ му било предложено прекратяване на трудовия договор, със срок за отговор до 10.06.2022г. Заявява, че преди изтичане на срока за отговор, на 09.06.2022г., му било връчено предизвестие № ЧР-03-166 и заповед № 173, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение било прекратено, считано от 10.06.2022г. Счита, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение незаконно, тъй като не е бил изтекъл срокът за отговор на даденото предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Възразява да е извършена реална промяна в щата на дружеството, както и да е проведен подбор по критериите по чл. 329 КТ. По изложените съображения моли прекратяването да бъде признато за незаконно, като ищецът бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 17400 лв. - обезщетение за оставане без работа за периода от 10.06.2022г. до 10.12.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.07.2022г. до окончателното плащане.

Ответникът е депозирал в срок отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава между страните да е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът да е заемал длъжността „аналитик“ в звено 1

„Проектни решения“, както и че е отправил предложение до ищеца за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, връчено на ищеца на 08.06.2022г. Признава и това, че трудовото правоотношение с ищеца било прекратено поради съкращаване на щата, но отрича прекратяването да е извършено преди изтичане на срока на предложението, тъй като на 09.06.2022г. ищецът изрично заявил, че не приема отправеното предложение. Заявява, че било извършено действително намаляване на щата на длъжността „аналитик“, като бройките били намалени от 6 на 5. Поддържа, че преди прекратяване на трудовото правоотношение бил извършен подбор, при който ищецът получил най-ниска оценка от комисията по подбор. Намира за недоказано ищецът да е останал без работа през процесния период, за който претендира обезщетение за оставане без работа. Моли за отхвърляне на предявените искове. При условията на евентуалност въвежда възражение за прихващане на обезщетението за оставане на ищеца без работа с платените обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 842,10 лв. и по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 3199,99 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства (трудов договор № 147 от 21.08.2020г. – л. 8-9, допълнително споразумение от 12.11.2021г. – л. 31, заповед № 173 от 09.06.2022г. – л. 10, предизвестие № ЧР-03-166/09.06.2022г. – л. 11 и др.) се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „аналитик“, звено „Проектни решения“.

Не се спори и за това, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 173 от 09.06.2022г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 10.06.2022г., което обстоятелство се установява и от цитираната заповед (л. 26) и предизвестие № ЧР-03-166 от 09.06.2022г. (л. 25).

Не се спори и относно това, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер на 2900 лв., в който смисъл са и изявленията на страните от 31.01.2023г.

Не е спорно и това, че след прекратяване на трудовия договор, ответникът е заплатил на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 3199,99 лв. (видно и от приложеното извлечение-ведомост - л. 36).

От приложеното предложение № ЧР-01-164 от 08.06.2022г. (л. 24) е видно, че ответникът е отправил предложение до ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение, на осн. чл.

325, т. 1 КТ, по взаимно съгласие, считано от 10.06.2022г. Видно от отбелязването върху предложението, същото е връчено на ищеца на 08.06.2022г., 09:30 часа, като на 09.06.2022г. последният е заявил, че отхвърля предложението.

От приложената заповед № РД-282/02.06.2022г. (л. 39) е видно, че е взето решение за закриване на 1 щатна бройка на длъжност „аналитик“ в звено „Проектни решения“, като е възложено извършването на подбор от комисия в състав С С.ова и С. Ц. (Приложение № 2 към заповедта – л. 55), при спазване на правилата, предвидени в Инструкция на 2 работодателя за извършване на подбор по чл. 329 КТ (Приложение № 3 към заповедта – л.

56-58).

От приложения протокол от 07.06.2022г. на комисията за подбор (л. 93-94) е видно, че на база личните трудови досиета на участниците в подбора, мнението и оценките на С А А Н В К е изготвено класиране, обективирано в таблица (неразделна част от протокола). От изготвената таблица е видно, че участник с ЕЛН (номер) 60253 е получил финална оценка от 17 т., докато останалите участници с номера 51960, 48059, 61096, 60321 и 59381 са получили по-високи оценки.

От показанията на свид. Ц. се установява, че във връзка с поставени цели за оптимизация на длъжностите били предприети действия по прекратяване на трудовите договори на лица, които не работят пряко по програмиране на системи. Според същия в подбора участвали „човешки ресурси“, мениджъри и тийм лидери, като заявява, че не знае как е формирана оценката при подбора, която е подписал, но я възложил на „човешки ресурси“ и тийм лидерите като били взети предвид годишните оценки и мнението на преките ръководители.

От извършена от съда констатация в трудова книжка № 353, издадена на името на С. Ц. С., сер. В № 495748, се установява, че в периода от 10.06.2022г. до 10.12.2022г. ищецът е останал без работа.

От приложеното удостоверение от ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ (л.

175) е видно, че на 27.06.2022г. ответникът е подал данни за преназначаването на едно лице на длъжност „аналитик компютърни мрежи“.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено със заповед на работодателя от 09.06.2022г., както и това, че на 08.06.2022г. е получил предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие със срок до 10.06.2022г.

В тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е налице съкращаване на щата, касаещо заеманата от ищеца длъжност, че е извършен подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ, както и обстоятелствата, на които основава възраженията си, в т.ч. че преди извършване на уволнението ищецът е отхвърлил отправеното предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.

От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено от работодателя въз основа оспорената заповед № 173 от 09.06.2022г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 10.06.2022г., поради което следва да се разгледа въпроса за законността на уволнението с оглед наведените от ищеца основания.

3

В конкретния случай спорните въпроси между страните се свеждат до това 1) дали уволнението е извършено преди изтичане на срока за приемане на предложението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ; 2) дали съкращаването на щата е извършено фиктивно или реално и 3) дали работодателят е извършил законосъобразен подбор, по които въпроси съдът намира следното:

По първия от описаните спорни въпроси, следва да се посочи, че в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е уредена възможност за прекратяване на трудовия договор без предизвестие по взаимно, писмено изразено съгласие на страните. Страната, отправила предложението се счита обвързана от него до изтичане на установения в закона срок, а ако страната, до която е направено не вземе отношение в този срок се смята, че предложението не е прието. По аргумент на по-силното основание страната може да вземе отношение по отправеното предложение и по-рано, като преди изтичане на срока заяви, че го приема или отхвърля.

Иначе казано, установеният в закона срок е от значение само за последиците от бездействието на страната, до която е отправено предложението. Следователно, ако преди изтичане на този срок, предложението бъде прието и това волеизявление достигне до предложителя, трудовото правоотношение се прекратява независимо, че не е изтекъл срокът на предложението. Обратно, ако в този срок предложителят е уведомен, че предложението е отхвърлено, отпада и обвързващия му характер, тъй като обективираната от насрещната страна воля изключва постигането на съгласие.

В настоящия случай, видно от приетата по-горе фактическа обстановка, на 08.06.2022г. работодателят е отправил предложение до ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение, като последното е изрично писмено отхвърлено на 09.06.2022г. При това положение, доколкото ищецът не е ангажирал доказателства процесната заповед за уволнение да му е връчена преди отхвърлянето на предложението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, следва да се приеме за неоснователно становището за незаконност на уволнението на поддържаното основание.

По въпроса за това дали основанието за прекратяване на трудовото правоотношение („съкращаване на щата“) е осъществено реално или не, съдът намира следното:

В съдебната практика многократно е имало повод да се изясни съдържанието на понятията „щат на предприятието“ и „съкращаване на щата“. В същата се приема, че „щатът на предприятието“ е списъкът на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности, а „съкращаване на щата“ по смис. на чл. 328, ал. 1 , т. 2, предл. 2 КТ е налице както при намаляване на броя заети работници /служители/, така и само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание (така напр.

Решение № 184 от 02.06.2011г. по гр.д. № 803/2010 г. на ІV г.о., ВКС и мн.др.). Решението на работодателя да извършва промени в щатното разписание в предприятието е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, тъй като касае ефективността на производствения процес (Решение № 265 от 28.09.2012 г. по гр.д. № 1456/2011 г. на ІІІ г.о., 4

ВКС и др.).

В настоящия случай от приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че със заповед № РД-282/02.06.2022г. е взето решение за закриване на 1 щатна бройка на длъжност „аналитик“ в звено „Проектни решения“, като е одобрено ново щатно разписание, според което в звено „Проектни решения“ са предвидени 5 щатни бр. на длъжност „аналитик“ (л.

46-гръб). За разлика от утвърденото ново щатно разписание, в действащото преди това (л.

60-92) са предвидени 6 щатни бройки за същата длъжност (л. 67). Както бе посочено по-горе, намаляването на броя на заети работници съставлява хипотеза на „съкращаване на щата“ по смис. на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, поради което следва да се отхвърли като неоснователно становището на ищеца, че не било извършено реално съкращаване на щата.

Неоснователно е възражението, че съкращаването било извършено фиктивно, предвид данните, че на 27.06.2022г. едно лице е преназначено на длъжност „аналитик компютърни мрежи“ със същия код по НКПД. За преценката за законност на уволнението съществено е не наименованието на длъжностите, а естеството и характера на изпълняваната трудова дейност. В настоящия случай не са налице никакви данни относно трудовите функции на преназначеното на 27.06.2022г. лице, а съвпадението в наименованието е крайно недостатъчно, за да се приеме за доказано, че съкращаването на щата е извършено фиктивно.