Определение № 5408 от 02.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5408 гр. Варна, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100501190 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 32419/10.11.2025 г. от М. К. Т. за изменение в частта за разноските на Решение № 1010/10.10.2025 г. постановено по настоящото дело.

Молителят излага, че определеният от съда размер на дължимите разноски е прекомерен, несъобразен с предвидените минимални размери съобразно Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения, с фактическата и правна сложност на делото, обема на събрания доказателствен материал, броя на проведените съдебни заседания, както и с извършените от страна на процесуалния представител на ответника, действия. Излага, че искането му е продиктувано от принципа за законност и за забрана за неоснователно обогатяване на насрещната страна, чрез присъждане на разноски в нейна полза, щом те не съответстват на изискването за съразмерност, спрямо оказаната от адвоката насрещна защита. В тази насока твърди, че депозираният отговор на въззивната жалба, в по-голямата си част представлява препис на защитните му аргументи и изготвянето му не е отнело повече от 1-1,5 адвокатски час. Посочва също, че защитната теза на процесуалния представител на ответника се изразява в четири изречения и е лишена от съдържание. Моли съда да не присъжда разноски, тъй като намира за несправедливо неизправна страна по правоотношението да черпи права от собственото си неправомерно и недобросъвестно поведение или в случай, че приеме че такива се дължат, да намали присъдения размер до сумата от 500 лева. В подкрепа на твърденията си цитира подробна съдебна практика.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, ответната страна е депозирала отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Посочва, че цитираната от молителя практика е неотносима и не кореспондираща с предмета на делото. Твърди, че са представени доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева е и реално заплатеното от страната. Посочва, че не е въведено възражение за прекомерност.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в законовия срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по 1 същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред въззивната инстанция е образувано по депозирана въззивна жалба от страна на М. К. Т. против Решение № 1490/29.04.2025 г., постановено по гр. д. № 11234/2024 г. по описа на ВРС, с което съдът е отхвърлил претенциите за осъждане на Г. С.

М. за сумите както следва:

- за заплащане на сумата от 1 970 (хиляда деветстотин и седемдесет) лева, претендирана като дължимо, но незаплатено адв. възнаграждение по в. гр. д. №920/2019г. по описа на ВОС, поради оттеглянето на правомощията на ищеца, ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 1123.66 лв. за периода от 05.09.2019г. до дата на завеждане на исковата молба - 03.09.2024г.;

-за заплащане на сумата от 8 000 (осем хиляди) лева за причинени неимуществени вреди изразяващи се в душевни терзания, емоционално страдание и стрес, накърняване на честта и доброто име и други от договорното неизпълнение, изразяващо се в оттегляне на пълномощията по в. гр. д. №920/2019г., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 4563.07 лева за периода от 16.09.2019 година до дата на завеждане на исковата молба 03.09.2024г.;

-за заплащане на сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева за причинени неимуществени вреди изразяващи се в душевни терзания, емоционално страдание и стрес, накърняване на честта и доброто име и др., от неоснователното искане до АС - Варна за възбуждане на дисциплинарно производство, ведно с дължимата лихва за забава върху тази сума в размер на 8530.75 лв. за периода от 17.09.2019г. до дата на завеждане на исковата молба - 03.09.2024г.;

-за заплащане на сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на отправени клеветнически и обидни твърдения за ищеца в публикации направени от ответницата в нейния личен „Фейсбук“ профил на 01.01.2020 г. - 02.01.2020 г., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер на 6 824.60 лева, за периода от 01.01.2020г. до дата на завеждане на исковата молба - 03.09.2024г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба 03.09.2024г. до окончателното им изплащане.

С Решение № 1010/10.10.2025 г. ВОС е потвърдил изцяло решението на ВРС и е осъдил М. Т. К. да заплати на Г. С. М. сумата от 3000 лева – представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред ВОС за адвокатско възнаграждение.

В мотивите на постановения съдебен акт, които не намира основание да ревизира, съдът подробно е обсъдил обстоятелствата, които е взел предвид при определяне размера на дължимите разноски, обсъдил е и своевременно въведеното възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед наведените в молбата твърдения обаче, намира за необходимо да посочи и следното:

Трайна е практиката на касационния съд, в която се приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика, като преценката на съда е самостоятелна и конкретна /т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Правомощието на съда в тази връзка е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Ако в резултат на извършената преценка съдът установи несъответствие между размера на възнаграждението и положения труд при защитата и упражняването на процесуални права, намалява размера на договорения адвокатски хонорар, а размерите на адвокатските възнаграждения определени в 2

НМРАВ № 1/2004 г. могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда /решение на СЕС по дело С-438/22/.

Съгласно чл. 36, ал. 2 ГПК размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и обоснован, като за извършване на преценката се взема предвид от една страна защитавания интерес, а от друга фактическата и правна сложност на делото и извършената от процесуалния представител работа (в този смисъл Определение № 1016/06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о).

В случая при отчитане на фактическата и правна сложност на повдигнатите по настоящото дело правни въпроси, дължимото по тях правно разрешение и на спецификата на адвокатския труд, съдебният състав приема, че размерът на определеното по делото възнаграждение е справедлив и оправдан. В тази насока следва да бъде отчетен фактът, че подобни искови претенции не са често срещани в практиката и защитата по същите изисква задълбочено познаване на приложимите нормативни актове. Следва да бъде посочено също, че извършените процесуални действия не следва да се отчитат като брой на написаните страници или продължителност на адвокатския труд по изготвянето им, респ. обемът на същите бил той „минимален“ или „максимален“, не води до намаляване или увеличаване на размера на възнаграждението, именно защото критерият не са отделните компоненти, а цялостната преценка за осъщественото процесуално представителство.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че искането на молителя за изменение на решението в частта за разноските не съдържа аргументи, които да обосноват извод в различен смисъл от вече изложения в решението такъв, поради и което молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 32419/10.11.2025 г. от М. К. Т. за изменение в частта за разноските на Решение № 1010/10.10.2025 г. постановено по в. гр. д.

№ 1190/2025 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението да страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3