Решение № 59 от 17.02.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. ****, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20241810200540 по описа за 2024 година като разгледа докладваното от съдията АНД № 540 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. А. Ш., ЕГН: **********, с адрес с. Н., общ.

****, ул. „****“ **** чрез пълномощника му адв. Х. Я. от САК, срещу НП № **** г. на И.Г. – Кмет на Община ****, с което на А. А. Ш., ЕГН: ********** от с. Н., общ. ****, за извършено нарушение на чл. 12, т. 1 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, общественото имущество и околната среда в община ****, на основание чл. 53, вр. чл. 26 и чл. 27 ЗАНН, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

В депозираната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Претендират се разноски.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Х. Я. от САК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган – Кмета на Община ****, редовно призован, не се явява лично, представлява се от юрк. Ф., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът след като разгледа жалбата и изложените в нея аргументи и след 1 като се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН № **** г., НП № **** г., справка от МВР, Дирекция „Национална система 112-София“, ведно с диск с 6 броя звукозаписи, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Н., Д. Д. и М. М., тримата служители при РУ ****, се установява следната фактическа обстановка:

На 06.05.2024 г. около 15,00 часа, служителите от РУ **** – свид. Н., свид.

Д. и свид. М. били изпратени от оперативния дежурна част на РУ ****, по сигнал за силна музика в с. Н., общ. ****, на ул. „****“. Сигнали за нарушаване на обществения ред чрез силна музика в с. Н., били подадени на тел. 112 от граждани в 09,27 часа, в 14,35 часа и 14,37 часа на 06.05.2024 г. При пристигането си в с. Н. и минаване през центъра на селото, полицейските служители чули силна музика и се насочили към ул. „****“, където спрели пред дом **** на който адрес живеел жалбоподателя А. А. Ш.. Полицейските служители установили, че в двора на къщата има изнесена музикална уредба с две колони, от които свирела силна музика. За извършеното нарушение на чл.

12, т. 1 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, общественото имущество и околната среда в Община ****, на А. А. Ш., бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, за това, че на 06.05.2024 г., около 15,15 часа, в с. Н., на ул. „****“ **** лицето ползва озвучителна уредба, с което нарушава тишината, който нарушителят отказал да подпише.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № **** г. на И.Г. – Кмет на Община ****, с което на А. А. Ш., ЕГН: ********** от с. Н., общ. ****, за извършено нарушение на чл. 12, т. 1 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, общественото имущество и околната среда в община ****, на основание чл. 53, вр. чл. 26 и чл. 27 ЗАНН, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитанит е в съдебно заседание свидетели, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, всички приобщени по реда на чл.

283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като казаното от тух се подкрепя изцяло от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, последователни и ясни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна 2 страна следното:

Съгласно чл. 12 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, общественото имущество и околната среда в община ****: „Задължават се: т.1. Всички, които организират публични и масови увеселения, културни и спортни мероприятия, предварително да уведомяват Общинската администрация, кметствата, кметските наместничества и РПУ – ****, като вземат всички необходими мерки за осигуряване на обществения ред при провеждането им“.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят Ш. е извършил вмененото му нарушение на чл.

12, т. 1 от посочената Наредба, като на 06.05.2024 г., в 15,15 часа е ползвал в двора на имота си на ул. „****“ № 30 озвучителна уредба с две колони. При пристигането си на място, полицейските служители са установили работеща озвучителна уредба с две колони, като това обстоятелство се установява от показанията на свидетеля актосъставител В. Н. и от показанията на свид. М.

М., които съдът цени с доверие, като взаимно допълващи се, непротиворечащи си и съответстващи на останалия доказателствен материал, събран по делото. От справката от Дирекция „Национална система 112“ и от прослушания в съдебно заседание запис на предоставения диск, се установява, че на 06.05.2024 г., в 15,30 часа, на тел. 112 се е обадил А. Ш. и се е оплакал от посещение на полицейски органи в двора на дома му, които му взели музиката. По този начин самият жалбоподател е признал за посещението на полицейските органи в дома му и вземането на озвучителната уредба.

Административно наказващият орган е определил глоба в максималния размер от 500,00 лева, без да изложи доводи за това.

Действително съгласно чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. Това правило е с особено значение в случаите в които се определя наказание над минимума, за да може деецът да се защитава срещу този по-висок размер на санкцията. Съгласно трайната съдебна практика непосочването на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства не е съществено процесуално нарушение и не представлява основание за отмяна на НП. В случаите в които е наложена санкция над минимума без да са изложени доводи за това, този недостатък може да бъде преодолян чрез изменение на постановлението в частта относно размера на наказанията, които следва да бъдат намалени до предвидения минимален размер. В случая, съдът намира, че следва да намали наложеното административно наказание „глоба“ до нейния минимум от 100,00 лева, тъй като не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, нито пък данни за системност на нарушенията.

По разноските:

Съдът намира, че при този изход на спора се дължат разноски на жалбоподателя, съобразно отхвърлената част. В случая съобразно материалния интерес на спора, претендираното адвокатско възнаграждение се 3 явява минимално, с оглед приложимата разпоредба на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

За да се определи размерът на разноските, тук, субсидиарно приложение намират разпоредбите на ГПК и по конкретно тази на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК.

Доколкото нормата на чл. 143, ал.1 от АПК урежда присъждане на разноските единствено в хипотезата на отмяна на обжалвания акт, но не и по отношение на изменение на същия, какъвто е настоящия случай, то на основание чл. 144 от АПК субсидиарно ще се приложат гражданскоправните разпоредби. Така в чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК се сочи, че ищецът, съответно ответникът имат право на присъждане на разноските съразмерно на уважената част на иска.

Приложена към настоящия казус, нормата дава основание за уважаване на претенцията на жалбоподателя по съразмерност, пропорционално, съобразно изменения размер на административното наказание.

В конкретния случай, жалбоподателя е доказал направени разноски за възнаграждение на адвокат в производството в размер на 400 лв. представляващо минимален размер, съобразно чл. 18, ал.2, вр. с чл. 7, ал. 2, т.

1 от Наредбата. Така предвид изхода на делото и с оглед горните мотиви, на основание чл. 63 д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 от АПК заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя следва да бъде възстановено от административнонаказващият орган, издал наказателното постановление, но по съразмерност, намалено с пропорцията, с която е намален и размера на наложеното наказание /100/500х400 лева/, т.е. в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.

По отношение на дължимото юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да го определи на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с в чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер от 80,00 лева, по следните съображения:

Юрисконсултите са лица с правно образование, които извършват правна дейност по трудов договор или като служители на държавна служба. Срещу работата, която извършват само за своя работодател, в това число и процесуално представителство, те получават уговорено с работодателя възнаграждение. С оглед различията в условията, при които се упражняват двете професии, не може да се приеме, че възнаграждението, което се присъжда на юрисконсултите на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, е адвокатско по смисъла на Закона за адвокатурата и да се прилагат идентични правила.

Затова доколкото юрисконсултското възнаграждение се присъжда на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в размер определен в чл. 37 от ЗПП в полза на организацията, защитавана от юрисконсулт, съобразявайки се обема и качеството на положения труд, то съдът счита, че редуциране на вече минимално определеното по делото юрисконсултско възнаграждение не следва да се изменя по съразмерност на основание на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № **** г. , издадено от И.Г. – Кмет на Община ****, с което на А. А. Ш., ЕГН: ********** от с. Н., общ.

****, за извършено нарушение на чл. 12, т. 1 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, общественото имущество и околната среда в община ****, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500,00 /петстотин/ лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание "глоба" от 500,00 (петстотин) лева на 100,00/сто/ лева.

ОСЪЖДА Община ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, пл. „Освобождение“ № 10, ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя А. А. Ш., ЕГН:

********** от с. Н., общ. ****, ул. „****“ **** със съдебен адрес гр. ****, ул.

„*** **** **** ****, сумата 80,00 лв. /осемдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

ОСЪЖДА А. А. Ш., ЕГН: ********** от с. Н., общ. ****, ул. „****“ **** със съдебен адрес гр. ****, ул. „*** **** **** ****, ДА ЗАПЛАТИ на Община ****, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – ****: _______________________ 5