Решение № 13767 от 11.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13767 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.А като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110133843 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от А. Н. П. – Г.а, ЕГН **********, срещу И. Г. Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 28.10.1992 г., от който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че до месец ноември 1999 г. живеели в хармония, но след това ответникът започвал да закъснява вечер, казвал, че ще работи извънредно, спрял е да дава пари за домакинството, което породило съмнения и към края на месец април, 2000 г., разбрала, че ответникът има приятелка, която е в напреднала бременност. През август 2000 г. се родило детето на ответника и той започнал да заплаща издръжка, но останал без работа и ищцата поела задължението му за издръжка, както и разходите за домакинството. Твърди се, че през 2006 г. заминал за Гърция, като до 2007 г. си е идвал 2-3 пъти в годината за по един ден, а в рамките на периода от 2007 г. до 2012 г. се е обаждал само по телефона, 1-2 пъти в годината. Сочи, че е виждала ответника за последно през 2015 г., когато починала сестра му, а малко преди това успял да убеди майката на ищцата да продаде семейното им жилище, тъй като имал спешна нужда от пари. Поддържа, че за годините след 2015 г. ответникът се е обаждал само за да търси пари, с обещание, че ще ги върне. Ищцата счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен и съществува само формално по вина на ответника. В съдебно заседание ищцата се явява лично, представлява се от процесуален представител и поддържа иска.

1

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна е подала отговор, в които заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен, като оспорва фактите и обстоятелствата относно личните отношения между съпрузите, както и изпълнението на взаимните и общи неимуществени и имуществени права и задължения. Счита, че въведените в исковата молба твърдения относно имуществените правоотношения между съпрузите са изцяло ирелевантни. Оспорва твърдението, че семейното жилище на съпрузите е жилището, находящо се в гр. ...... Оспорва твърденията относно наличието на вина от страна на ответника. В съдебно заседание не се явява, представлява се от особен представител.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че достатъчно време го е търпяла.

Твърди, че от 15 години не живеят заедно, не контактуват и не знае къде се намира в момента.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за граждански брак /л. 7 от делото/ страните са сключили брак на 28.10.1992 г. в гр. София, Република България. При сключването му ищцата е променила фамилното си име от П. на П. – Г.а.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля К. Л.П. (дъщеря на ищцата), които показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК и ги кредитира изцяло, с изключение на частта в която заявява, че страните са сключили брак през 2000 година (видно от удостоверение за сключен граждански брак – 28.10.1992 г.) се установява, че отношенията им в началото били добри, но в последните години, ответникът спрял да дава пари и не се прибирал вкъщи. Свидетелката споделя, че по време на брака с неговата майка, ответника е имал връзка с момичето, което живеело с нейния брат. Разказва, че след като починала сестрата на ответника, същия отишъл в Гърция да работи. Твърди, че не е виждала и чувала ответника от 15 години. Споделя, че майка й също не комуникира с ответника, като за последно са се видели след погребението на неговата сестра преди 15 години. Свидетелката твърди, че ответника има извънбрачно дете от приятелката на нейния брат, което е припознал. Заявява, че отношението на ответника се е променило откакто се е родило извънбрачното дете. Споделя, че е разбрала за извънбрачната връзка от нейната майка.

Твърди, че след като ответника спрял да работи нейната майка продължила да заплаща издръжка за детето. Сочи, че детето е родено по време на брака с нейната майка. Разказва, че след като заминал за Гърция да работи се чувал с нейната майка по телефона, но не знае дали са се виждали.

От събраните по делото доказателства и съобразно становищата на страните съдът приема за установено обстоятелството, че страните се намират във фактическа раздяла от около петнадесет години, нямат родени от брака си деца и не поддържат отношения помежду си. Воденето на самостоятелен живот през този доста дълъг период от време, както и извънбрачната връзка, от която има дете, което е припознал са обстоятелствата, които са разрушили трайно и необратимо семейната общност. При така установените факти за 2 отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена.

Относно вината: Вината в семейното право представлява субективно отношение на съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат. Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на исковата молба, както и устно пред съда. В случая ищцата релевира искането с исковата молба.

Първоинстанционният съд намира за доказано твърдението на ищцата, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. В хода на производството ищцата ангажира гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката К. П. от които безспорно се установи, че ответника не се е прибирал вкъщи, започнал е извънбрачна връзка с друга жена, от която има родено извънбрачно дете и не поддържат контакт с ищцата от около 15 години.

Ето защо искането на съпругата за признаване на изключителна вина на съпруга е основателно, тъй като по делото се установиха безспорно сочените в исковата молба брачни провинения на мъжа.

Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и задължението служебно да се произнесе по този въпрос.

Относно фамилното име: Съгласно чл. 53 от СК „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“. По делото се установи, че жената е тази, която е променила фамилното си име при сключването на брака, приемайки фамилното име на своя съпруг. Последната изрично е заявила, че желае, след развода да възстанови предбрачното си фамилно име, поради което и следва да бъде постановено, че след развода тя да носи фамилното име от преди брака – Петрова.

Относно разноските: С оглед изхода на делото относно брачната вина И. Г. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50,00 лева.

При този изход на делото мъжа следва да бъде осъден да заплати на жената направените от нея разноски в производството. Същата е направила изявление в съдебно заседание, че претендира разноски, като е представила списък на разноските, сторени от ищцата в общ размер на 2435,08 лева, доколкото се установи, че вина за прекратяването на брака има ответникът И. Г., то същият следва да бъде осъден да ги заплати.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен на 28.10.1992 г. в гр. София, Република България, за което е съставен акт за граждански брак № 3185/28.10.1992 г. в гр. София, Столична община, ТОА „Средец“ между А. Н. П.– Г.а, ЕГН **********, срещу И. Г. Г., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, по ВИНА на И. Г. Г., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака А. Н. Пе. – Г.а, ЕГН **********, да носи предбрачното ФАМИЛНО ИМЕ - П..

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК И. Г. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата 50,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК И. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на А. Н.

П. – Г.а, ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 2435,08 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4