Определение № 1482 от 05.05.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1482 гр. София, 05.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501153 по описа за 2026 година

Производство се разглежда по реда на чл.121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Т. Г. против определение от 09.04.2026 г. по гр.д.382/2026 г. по описа на СОС с оплаквания за недопустимост и неправилност.

Твърди се, че са предявени искове за недопустимост или недействителност на вписани в имотния регистър, както и несъществуване на вписано обстоятелство с искане да бъде отменено вписването на нотариалния акт № 49, т.6, рег.1424, д.№ 236 от 31.08.2023 г. на нотариус с Д. А., вписан в служба по вписвания гр.Пирдоп под номер № 100, т.6, per. 1424, дело № 636 от 31.08.2023г. Изтъква се, че е нотариалният акт нарушава влязло в сила решение по гр.д.395/1973 г. на РС Пирдоп, с което са уредени всички материални права между страните, затова противоречи на закона, заобикаля го и нарушава добрите нрави. Посоченото обосновава правен интерес да защити правата си по чл. 88 вр. чл.90 от ЗКИР, тъй като всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 ГПК и заличено, ако по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство /липса на материално право за ответника/ – по тази причина /според жалбоподателя/ за спора е приложима подсъдността по чл.104 от ГПК и делото се разглежда от окръжен съд. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на СОС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

САС в настоящия състав констатира, че частната жалба е депозирана в срок и от надлежна страна, и съответно е процесуално допустима.

Производството е образувано по искова молба на Д. Т. Г. срещу Т. И. Е., имаща за предмет признаване за установено, че е недопустимо извършеното на 31.08.2023 год. вписване с вх. № 1424, акт № 100, том 6, дело № 636/2023 г. на съдията по вписвания към служба по вписвания PC-гр. Пирдоп на нотариален акт № 49, том II, p e r. № 1403, дело № 236 от 31.08.2023 г. на нотариус Д. А.. Като фактически обстоятелства в исковата молба е изтъкнато, че ответникът е заграбил част от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Копривщица, без да притежава право на 1 собственост, а единствено с позоваване на кадастралната карта. Твърди се, че вписването на нотариалния акт в имотния регистър е недопустимо, респ. недействително, тъй като се касае за несъществуване на вписаното обстоятелство.

Изтъква се че, нотариалният акт нарушава влязло в сила по гр.д.395/1973 г. на РС Пирдоп, с което са уредени всички материални права между страните, затова противоречи на закона, заобикаля закона и нарушава добрите нрави. Твърди се, че посоченото обосновава правния интерес да защити правата си по чл. 88 вр. чл.90 от ЗКИР, тъй като всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 ГПК и заличено, ако по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство /липса на материално право за ответника/.

Софийският окръжен съд е прекратил производството и изпратил делото на РС Пирдоп, приемайки че по чл. 103 от ГПК на районен съд като първа инстанция са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, за които процесуалният закон предвижда изключения, сред които не попада въпросният спор. Посоченото е обосновано с разпоредбата на чл. 104, т. 5 от ГПК, определяща подсъдност на окръжен съд спрямо исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписаните обстоятелства в регистрите за ЮЛ /чл. 595 и чл. 604 от ГПК/.

При служебна проверка /чл.269 и сл.ГПК/ се констатира, че обжалваното определение е допустимо, а разгледано по същество- правилно, по следните съображения:

Верни са изводите от правно естество, че на районен съд като първа инстанция са подсъдни всички граждански дела /чл.103 ГПК/, с изключение на тези, подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, и че те се явяват изключение от общите правила за родовата подсъдност. Правилно на следващо място, е прието, че исковете по чл. 88чл.90 ЗКИР са неоценяеми, по който въпрос е формирана и трайна съдебна практика / пр. определение № 45/15.03.2021г по гр.д. № 2154/2020г ,1 г.о. ВКС; определение № 17/15.02.2021г по гр.д. № 3335/2020г 2г.о. ВКС/, и че са подсъдни на районен съд.

Разпоредбата на чл. 104, т. 5 ГПК определя подсъдност на исковете за установява на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон. Доколкото се касае за императивно установени правила исковете по вписвания в имотния регистър по чл. 88-90 ЗКИР са подсъдни по общо правило на районен съд, тъй като разпоредбата на чл. 90 ЗКИР не предвижда отклонение от тях. Специалната подсъдност по чл.104, т.5 ГПК /на която се позовава ищецът- частен жалбоподател/ се отнася до исковете, предвидени в разпоредбите на чл. 595 и чл. 604 ГПК, свързани с вписване на обстоятелства в регистрите за ЮЛ, които се водят от окръжните съдилища, а не тези, подлежащи на вписване в имотните регистри по Закона за кадастъра и имотния регистър и Правилника за вписванията, извършващи се от съдия по вписванията.

Съгласно нормата на чл. 88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и ал. 3 ГПК, като по силата н а чл. 90, ал. 1 ЗКИР вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство. Основанията за оспорване, съответно заличаване на вписано обстоятелство са нищожност (недействителност) на вписването, неговата недопустимост или вписване на несъществуващо обстоятелство. Според трайната и непротиворечива практика на ВКС първата хипотеза е налице, когато е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство т. е. такива обстоятелства, за които 2 законодателят не е създал въобще възможност и ред за вписване; втората хипотеза е налице при постановено вписване по искане на нелигитимирано лице- чл. 600 ГПК или по което съдията по вписванията се е произнесъл без да е бил сезиран по предвидения в закона и приложимия в ПВп ред, а третата - при вписване на обстоятелство, което не е възникнало валидно.

В случая ищецът действително е формулирал петитум за установяване недопустимост, евентуално недействителност на вписване в имотния регистър, но наред с него в исковата молба е изтъкнал обстоятелства, с които се оспорват вещните правата на ответника, удостоверени с оспорения нотариален акт. При така наведени фактически твърдения формулираният по този начин петитум не съответства изцяло на търсената от ищеца защита. За определяне предмета на спорното право, ще следва да бъдат дадени указания на ищеца по чл.127 ГПК да прецизира както обстоятелствената част на изложението си, така и петитума, което ще направи възможна преценката за вида на търсената защита. И в двата случая обаче /както е упоменато в обжалваното определение/, ако и да се приеме, че спорът е за материално право, то отново искът ще е родово подсъден на районен съд като първа инстанция по правилата на чл. 104, т.3ГПК вр. чл.69, ал.1, т.2 ГПК, защото цената на иска е под 50 000лв, но също и местно подсъден на РС Пирдоп по местонахождение на имота.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.04.2026 г. по гр.д.382/2026 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Пирдоп.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от връчване на препис с частна касационна жалба при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3