Решение № 5067 от 14.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5067 гр. Пловдив, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330113561 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.

Образувано е по искова молба, подадена от В. В. Н., ЕГН **********, гр. П. бул. „ ****“ № ***, адрес за призоваване: гр. П., ул. „ ****“ № ****- чрез адвокат Б. А.

П. срещу ИНСТИТУТ ПО ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ - МАРКОВО, с правно основание член 344, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Ищцата твърди, че е работила при ответника на длъжност „******“, като на 04.09.2023 г. й връчена заповед № ******г., с която ТПО й се прекратява на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ - дисциплинарно уволнение.

Счита я за незаконосъобразна, а извършеното уволнение за неправилно, като моли същата да бъде отменена.

Излагат се следните съображения за незаконосъбразност на извършеното уволнение: Заповедта е издадена в противоречие с чл. 195 от Кодекса на труда и не е достатъчно мотивирана. Категорично се отрича извършването на каквито и да е нарушения на трудовата дисциплина. Сочи, че изпратеният имейл е от личната електронна поща на ищцата, като в него не били използвани логото или каквито и да било символи на института, за да се приеме, че писмото е изпратено в качеството на лице, „имащо представителни функции, без да има право на това“. Дадените телефони за контакт били лични телефони. Не била въвела в заблуждение служители в СДВР, а просто уведомила службата за начина на назначаването на вещите лица с оглед на 1 издадена Заповед № ******* г. Според същата, когато някоя институция има нужда от изготвяне на експертиза, същата институция е длъжна да посочи поименно от списъка на вещите лица конкретното вещо лице /което е възможно да е и служител на института/, което да извърши експертизата. Освен това била посочила, че при извършване на изследванията назначените по този ред вещи лица могат да ползват лабораторията на института, но срещу заплащане.

Ето защо моли да се отмени заповед № ****., като незаконосъобразна и да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност *****. Моля да й бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 800 лв.

От ответника ИНСТИТУТ ПО ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ, представлявано от **** М. Г. К. - **** чрез пълномощника си адв. Я. Я., е подаден писмен отговор в срока по член 131 ГПК.

Считат наложеното наказание за правилно и законосъобразно, а извършеното нарушение за безспорно, като за ИТТИ възникнали вреди, които според ответника били реални и доказани. Служителката безспорно злоупотребила с доверието на работодателя, както и била извършила и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Твърди се, че на 28.06.2023г. ищцата изпратила от личната си електронна поща -****** – писмо, от името на ИТТИ, до Столичната дирекция на вътрешните работи към МВР, подписано от нея като лице, имащо представителни функции без да има право на това. С това действие същата самоволно и едностранно, без да уведоми директора на ИТТИ, си позволила да информира СДВР за начина за извършване на експертизи от ИТТИ, с което въвела в заблуждение служители на СДВР. В резултат на това нейно поведение на 7.07.2023г. в ИТТИ било получено писмо от СДВР, с което е поискано становище изпратеното до тях писмо има ли частен характер или е такова с официален. От цитираното писмо с издател СДВР се установявало, че същите не били коректно уведомени както за начина, по който се извършват експертизите, така и дали институтът участва в изработването на експертизите, в това число дали експертизите изхождат от името на института. С тези свои действия ищцата нарушила свои задължения по длъжностна характеристика, Правилника на ИТТИ и Заповед № 11/ 13.03.2023 година на Директора на ИТТИ, с което била злоупотребила с доверието на работодателя и е извършили други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Извършените нарушения били основание за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание.

Твърди се, че са били поискани обяснения по реда на чл. 193 от КТ, но такива не били дадени от ищцата в дадения от работодателя срок. Излага се, че съгласно издадена от *****на ИТТИ Заповед № ****** година всяко участие на експерт от института като вещо лице е частна инициатива на самия служителя, и изготвеното от 2 него заключение е негово, а не на института. Така било изготвено писмо № ******година, с което *****на института подробно обяснил, че действията на ищцата били самоволни и не ангажирали с нищо ИТТИ с нищо. Предвид дотук изложеното се моли исковете да се отхвърлят.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е наложено, и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл.

194 от КТ срокове.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства, че между страните е било налице ТПО, което е било прекратено с оспорената заповед.

Видно от мотивите на заповедта за дисц. уволнение ищцата е наказана за това, че била изпратила на 28.06.2023г. от личната си електронна поща - ****** – писмо, от името на ИТТИ до Столичната дирекция на вътрешните работи към МВР, подписано от нея като лице, имащо представителни функции, в което писмо без да уведоми директора на института, е информирала СДВР за начина на извършване на експертизи от ИТТИ, с което била въвела в заблуждение техни служители. От писмо на СДВР, адресирано до института, получена на 7.07.2023г. се установявало, че това учреждение не било коректно уведомено за начина на извършване на експертизите, както и дали института участва в изработването на експертизите и дали експертизите се изготвят от името на института.

От представено от ответника писмо, изготвено от ******. В. Н., адресирано до ***** на СДВР – София **** Л. Н., се установява, че СДВР е информирано относно извършването на експертизи от вещи лица-служители на Института по тютюна и тютюневите изделия – чрез директно назначаване, като не се установява твърдението 3 на ответника, че ищцата е посочила неверни данни, като тази, че извършването на експертизите се прави от ИТТИ. От съдържанието му също става ясно, че анализите се извършват от Института и се заплащат от вещите лица.

Съгласно писмо от СДВР с вх. №*****, адресирано до ******на Института по тютюна и тютюневи изделия е видно, че е било поискано пояснение дали писмото изхожда от института или от лицето, което го е подало; дали ако бъдат назначени като вещи лица, служители в института, изготвянето на експертизи ще се осъществява от института и подпечатани с негов печат или ще се изготвя лично от вещите лицаслужители в института и ще се подписва от тях. Изискано е също така изясняване на въпроса как ще се осъществява заплащането, ако експертизата се възлага на служители от института. Изложеното като обстоятелства от работодателя, че предвид така изпратеното писмо на СДВР до ИТТИ, може да бъде направен извод за некоректното му уведомяване от ищцата за начина по който следва да се извършват експертизите от страна на ищцата, е произволен и не се споделя от настоящия състав. Ищцата е изпратила писмо до СДВР от личния си имейл и в личното й качество, а не като официален представител на ИТТИ, ето защо не може да се приеме, че ищцата е използвала името на института и лабораторията към него. Съобщаването на начина, по който ще се извършват експертизите от служители на института, когато последните бъдат назначени като вещи лица, не представлява злоупотреба с доверието на работодателя. Изготвянето на писмото и изпращането му от ищцата, в личното й качество до СДВР, не може да бъде изведено като нарушение на трудовата дисциплина, защото не е свързано с изпълнение на задължения при или по повод възложена от работодателя работа. Злоупотребата с доверието на работодателя, каквото нарушение се твърди да е извършено, се изразява в използване оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго, с което се накърнява доверието на работодателя, тоест изразява се в преднамерено извличане на облага /респективно увреждане/ чрез използване на служебното положение, каквото нарушение съдът не намира.

При така установеното съдът намира, че от ищцата няма извършено нарушение на трудовата дисциплина, което обосновава извода на съда искът й за отмяна на заповедта да се уважи като основателен и доказан.

Като обусловен от уважаване на иска за отмяна на заповедта за уволнение, ще се уважи и искът за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.

На ищцата ще се присъдят разноски за адвокат в размер на 1800 лева, платими от ответника съобразно изхода от делото.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде 4 осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 160 лева, от които ДТ в размер на 80 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, и 80 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА уволнението на В. В. Н., ЕГН **********, извършено със *****. на Директора на ИНСТИТУТ ПО ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ МАРКОВО *** М. К., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА В. В. Н., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението работа – на длъжност „*****“ в ИНСТИТУТ ПО ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ – МАРКОВО.

О С Ъ Ж Д А ИНСТИТУТ ПО ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ МАРКОВО да заплати на В. В. Н., ЕГН ********** сумата от 800 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

О С Ъ Ж Д А ИНСТИТУТ ПО ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ МАРКОВО , да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 160 лева държавна такса върху уважените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 20.12.2023 г., на осн. чл.

315, ал. 2 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5