Определение № 706 от 12.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 706 гр. Благоевград, 12.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20221200500535 по описа за 2022 година

Производството е образувано по частна жалба, подадена от „Мишел“, ЕООД против определение № 533/11.4.2022 г., по гр.д № 846 по описа за 2022 г. на РС-Благоевград.

Жалбоподателят счита определението за недопустимо, поради постановяването му от некомпетентен съд. Според него делото е подсъдно на ОС, тъй като между страните е налице сключен Рамков договор, по който страни са той в качеството на купувач и ищецът в качеството на продавач и с който договор продавачът се е задължил да извършва доставки на стоки за уговорения срок, при определена периодичност, срещу което се дължат и периодичните плащания, обективирани в процесните фактури; касаело се за договор с трайно периодично изпълнение- за доставяне на стоки- дизелово гориво и бензин. И тъй като въз основа на такъв договор се претендира изпълнение на задължение за заплащане на парична сума, която е в размер над 25 000 лв., то делото счита за подсъдно на ОС, който дължи произнасяне и по икането за обезпечение, а не на РС, който се е произнесъл и по искането за обезпечение.

Жалбоподателят оспорва и представените от ищеца с исковата молба доказателства /фактури/, които сочи, че са съставени от ищеца и затова счита, че не са годни да послужат за доказване на твърденията му. Акцентира, че няма нито един приложен документ, който да е подписан от него като 1 купувач. Затова оспорва извода на РС за наличие на убедителни писмени доказателства в подкрепа на иска. Моли атакуваното определение да се отмени.

“Стедакс“, ЕООД оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че е невярно твърдението на насрещната страна за наличие на съществуващ рамков договор, какъвто не е сключван, поради което в настоящия случай се касае за задължения за плащане по отделни самостоятелно възникнали облигационни правоотношения /по процесните фактури/ с предмет продажба на гориво от различен вид, количество и цена. Затова и доводите за недопустимост на аткувания акт са несъстоятелни. Обосновава наличието на обезпечителна нужда, както и че ако се отмени обезпечението ще се осуети възможността при положителен изход на делото за ищеца, той да събере принудително сумата, която е в значителен размер. Моли определението да се потвърди.

Подадената частна жалба, БлОС намира за допустима. Подадена е от лице, с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения за обжалване срок.

За да се произнесе по доводите в жалбата БлОС взе предвид следното:

С атакуваното определение РС е допуснал обезпечение на предявения иск за заплащате стойността на множество фактури за продаване на на гориво на обща стойност 186 923,42 лв., както и на обезщетение за забавено плащане по чл. 86 от ЗЗД в общ размер по процесните фактури в размер на 52 403,15 лв., чрез налагане на запори върху сметки на „Мишел“, ЕООД в изброените банки и възбрана върху имот.

Постановеното от РС определение е валидно и допустимо.

Възражението в жалбата, че определението е недопустимо, тъй като по обезпечението се е произнесъл РС, а делото е подсъдно на ОС, е несъстоятелно.

Видно от ИМ ищецът “Стедакс“, ЕООД твърди, че с ответника са сключвали множество договори, съдържанието на които са обективирани в процесните, приложени към исковата молба фактури. Ето защо и предвид, че всяка от фактурите е на стойност под 25 000 лв., то по арг. от чл. 104, т. 4 от 2

ГПК, настоящият състав счита, че делото е подсъдно на РС-Благоевград.

Според чл. 389, ал. 1 от ГПК докато делото е висящо ищецът може да иска от съда пред който то е висящо да допусне обезпечение на иска - в случая това е РС-Благоевград

Твърдението в жалбата за сключен със „Стедакс“, ЕООД Рамков договор е несъстоятелно, тъй като такъв жалбоподателят не представя такъв договор.

Следователно определението е постановено от компетентен съд и е допустимо.

Според чл. 390 във вр. с чл. 391, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на обезпечение са допустимост, вероятна основателност на предявените искове, наличие на обезпечителната нужда и адекватност на сочената обезпечителна мярка.

По отношение на предпоставката за вероятната основателност на иска не е ясно РС какво е приел. В постановеното определение двусмислено посочва от една страна, че представените 50 фактури са достатъчни, за да се изведе извод за вероятна основателност на осъдителните искове, а от друга, че поради това че фактурите са частни документи и не съдържат подпис на ответната страна, то не може да се приеме, че притежават освен формална, а и материално доказателствена сила относно отразените в тях факти и обстоятелства, поради което е допуснал обезпечение при парична гаранция от 10% от спорния материален интерес.

Според БлОС от представените фактури, след като са без подпис от ответника не може да се направи извод за вероятната основателност на иска, но обсъдени във връзка с тезата на ищеца за неплащането им от ответника за продадената му стока, то обезпечението правилно е допуснато при условията на парична гаранция в определения от РС размер. Според БлОС са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК, според който обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.

Размерът на гаранцията от 23 932,66 лв. е определен от РС съобразно установената съдебна практика - 10 % от размера на обезпечените претенции, възлизащ на 239 326,57 лв. /186 923,42 главница и 52 403, 15 мораторна 3 лихва/.

По отношение на обезпечителната нужда и адекватността на наложените обезпечителни мерки БлОС споделя съображенията на РС.

Очевидно е, че обезпечителната нужда е налице, тъй като тя се предполага, а в случая няма данни които да я опровергават. Наложените обезпечителни мерки - запор върху банкови сметки и възбрана върху недвижим имот - с оглед характера на иска са адекватни, тъй като обезпечават изпълнението на решението евентуално в полза на ищеца, предвид осъдителния характер на предявените искове за парични суми.

Поради изложеното за правилността и законосъобразността на постановения от РС краен резултат и несъстоятелност на доводите в жалбата БлОС потвърждава атакувания акт.

Водим от горното БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 533/11.4.2022 г., по гр.д № 846 по описа за 2022 г. на РС-Благоевград

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4