Решение № 124 от 28.04.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. гр. Добрич, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Станимир Т. А. Въззивно гражданско дело № 20233200500125 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба с рег. № 260674/01.08.2022 год. на А. С. А. с ЕГН ********** от с. Б., общ. Б., срещу решение № 260022/04.07.2022 год. по гр. Дело № 577/2020 год. на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателката против С. Л. И. от с. Б.; Община К., представлявана от кмета Г. Д., и Община В., представлявана от кмета И. П., за признаване за установено, че ½ ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място с площ от 1495 кв.м. с идентификатор *** с построената в него жилищна сграда с площ от 61 кв.м., срещу който е насочено изпълнението по изпълнително дело № *** по описа на СИС при РС – Б. не принадлежи на длъжника С. Л. И..

Според жалбата решението на районния съд е необосновано, немотивирано, дори недопустимо. В него били изложени факти и обстоятелства, несъответстващи на обективната истина и приети за установени от първоинстанционния съд неясно на каква база. Събраните по 1 делото гласни доказателства и съдържащото се в отговора на ответницата признание на твърдяното от ищеца, предполагало предявеният иск да бъде удовлетворен. Именно такъв бил резултатът по друг гражданско правен спор между същите страни за принадлежащо на ищеца право на собственост върху други недвижими имоти, придобити по време на брака между страните, но изцяло с лични средства на съпруга. Този резултат трябвало да бъде съобразен и по настоящото дело. В жалбата се съдържа и подробно изложение на причините за сключване на граждански брак между страните, отношенията им по повод общото дете, незнанието на ищеца за задължения на ответницата за издръжка към друго нейно дете и обстоятелствата, съпътствали продажбата на спорния имот на трето лице при положение на вписана изпълнителна възбрана С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение се претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за уважаване на предявените искове. Оспорва се изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл, като се настоява, че съдът не е обсъдил и преценил всички доказателства, представени от страна на жалбоподателката в хода на производството.

Спорни са въпросите по делото относно наличието или липсата на правен интерес у ищцата от предявения отрицателен установителен иск за собственост, които въпроси са свързани с допустимостта на предявените искове. Спорни са въпросите относно заявените права на ищцата върху процесния имот.

Спорно е твърдяното от ищцата обстоятелство, че нейният праводател К. С. А. е бил единствен собственик на процесния имот към датата на сключване на договора за покупко-продажба от 29.11.2019 г.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от Община К. сочещ, че решението на Районен съд – Б. е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Останалите насрещни страни: С. Л. И. и Община гр. В. не са представили отговор.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и 2 основателността на исковете, като приема за установено следното:

Въззивната жалба, предмет на разглеждане по настоящото дело, е подадена на 01.08.2022 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на 18.07.2022 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 577/2020 г. по описа на Балчишкия районен съд е образувано по искова молба с вх. № 261089/10.11.2020 г., уточнена с молба вх. № 261404/27.11.2020 г., молба вх. № 260286/21.01.2021 г. и молба вх. № 260380/26.01.2021 г., на А. С. А. с ЕГН ********** от с. Б., общ. Б., в качеството й на трето лице на изпълнението по изпълнително дело № *** г. по описа на ДСИ при Балчишкия районен съд, чрез упълномощения адвокат А. А. от АК – гр. Добрич, с която срещу С. Л. И. с ЕГН ********** от с. Б., общ. Д., ***, като длъжник по посоченото дело, и срещу взискателите по същото дело: Община К., с административен адрес: гр. К., бул. „България“ № 12, представлявана от кмета Г. И. Д., и Община В., с административен адрес: гр. В., ***, представлявана от кмета И. Н. П., с а предявени пасивно субективно съединени отрицателни установителни 3 искове на основание чл. 440, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че първата ответница не е собственик на недвижимия имот, спрямо който е насочено принудително изпълнение по изп.д. № *** г. по описа на СИС при БРС, а именно 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Б., представляващ дворно място с площ от

1 495 кв.м., ведно с построената върху него жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.м и с идентификатор *** по кадастралната карта на селото.

Според изложените в първоначалната искова молба и в последващите уточняващи молби твърдения, поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощения адвокат, А. С. А. е придобила, по силата на сключен с К. С.

А. договор за покупко-продажба от 29.11.2019 г. недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1 495 кв.м., ведно с построената в него къща със застроена площ от 61 кв.м. Ищцата сочи, че нейният праводател е бил единствен собственик на процесния имот тъй като имотът е бил придобит изцяло с негови лични средства, независимо, че по това време А. е бил в брак с ответницата С. Л. И.. Цитира се решение на Добричкия районен съд по гр. Дело № 514/2020 г., постановено по иск на К. С. А. за признаване за установено по отношение на С. Л. И., че ищецът е изключителен собственик на „всички придобити“ по време на брака между страните недвижими имоти. В тази връзка А. А. отрича правата на ответницата И. по отношение на спорния имот като настоява, че „едноличен собственик на имота“ е бил К. А., който го е прехвърлил на ищцата, от който момент последната се легитимира като негов собственик.

ДСИ при РС – Б., по искане на взискателя Община – К., е насочил изпълнението върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Б., представляващ дворно място с площ от 1 495 кв.м., ведно с построената върху него жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.м и с идентификатор *** по кадастралната карта на селото, като според А. няма основание за това, тъй като имотът не е собственост на длъжника И., а е нейната, придобита валидно от действителния собственик К. С. А..

Според ищцата К. С. А. и С. Л. И. са бивши съпрузи, като по време на брака им въз основа на договор за покупко-продажба от 02.02.2018 г. са 4 придобили процесния имот, но това е станало изцяло с лични средства на съпруга и без принос на съпругата, поради което и негов собственик е станал само съпругът. В тази насока се сочи влязло в сила Решение № 260021 по гр. д № 514/2020 г. по описа на Районен съд Добрич, по силата на което праводателят К. А. е признат за изключителен собственик на прехвърления имот.

Ищцата твърди, че е придобила процесния недвижим имот с идентификатор ***, с площ от 1495 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, находящ се в село Б., община Б., по силата на договор от 29.11.2019г., като А. и И. продали на А. имота за сумата от 20 000 лв.

С молба с вх. № 261404 от 27.11.2020 г. ищцата е посочила, че срещу ½ от имота е насочено изпълнение по изпълнително дело с взискател Община К. и длъжник С. И.. Иска да бъде установено, че изпълнението по изп. дело № *** г. по описа на СИС при Районен съд Б. е насочено срещу имущество, нейна собственост, а ищцата е трето за изпълнението лице.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК С. Л. И. е заявила, че предявените искове са „напълно основателни и доказани“. Ответницата не оспорва, че процесният имот е собственост на ищцата.

Община К. е посочила, че заявената искова претенция е недопустима, поради липсата на правен интерес у ищцата от търсената защита. Според изложените в тази връзка съображения от ответната община спорният имот е продаден на ищцата след като е била налице вписана възбрана върху имота като обезпечителна мярка във връзка с принудителното изпълнение по дело № *** г. по описа на СИС при БРС, поради което извършената разпоредителна сделка с имота от страна на К. С. А. и С. Л. И. в полза на А. С.

А., е непротивопоставима по отношение на взискателите: Община К. и Община В., които имат право да удовлетворят вземането си срещу длъжника чрез принудително изпълнение върху имота.

Община В. в своя отговор е солидарна с изложеното от Община КаВ..

Настоява се, че извършените разпоредителни действия с процесния имот от страна на длъжника са недействителни спрямо взискателя по посоченото изпълнително дело и присъединилите се кредитори. Ответникът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

5

С определение № 260049/26.01.2021 г. РС – Б. е прекратил производството по гр. Дело № 577/2020 г. поради недопустимост на предявения иск.

Така постановеното определение е отменено от Добричкия окръжен съд с определение № 45/01.04.2021 г. по в. ч. гр. Дело № 126/2021 г., по съображения, че преценката на районният съд по допустимостта на исковете е преждевременна и необоснована, доколкото не са били изискани и приложени по делото цитираните изп.д.№*** г. на СИС при Балчишкия районен съд,изп.д.№*** г. на СИС при Добричкия районен съд и изп.д.№*** г. на СИС при Районен съд[1]К..

Въпреки дадените изрични указания в тази насока РС – Б. при продължаване на съдопроизводствените действия по делото не е изискал и приложил посочените изпълнителни дели.

Предвид характера на предявения иск /чл. 440, ал. 1 от ГПК/ – отрицателен установителен иск за собственост, с оглед необходимостта да се извърши преценка на неговата допустимост ОС – Добрич с определение от 27.02.2023 г. е изискал изпълнително дело № *** г. по описа на СИС при РС – Б., изпълнително дело № *** г. по описа на СИС при РС – Добрич, изпълнително дело № *** г. по описа на СИС при РС – К..

Изпълнително дело № *** г. по описа на ДСИ при РС – К. е образувано по молба на Г. А. Н. с ЕГН ********** от гр. К., в качеството му на баща и законен представител на детето Г. Г. Н., родена на *** г., въз основа на изпълнителен лист от 31.07.2003 г. издаден по гр. Дело № 334/2003 г. по описа на РС – К., по сила на който С. Л. Д. с ЕГН ********** е осъдена да заплаща в полза на малолетната си дъщеря Г. Г. Н.а месечна издръжка в размер на 30 лв. за периода от 15.09.2002 г. до 19.05.2003 г. и по 35 лв., считано от 20.05.2003 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска. Съгласно представения изпълнителен лист от 06.01.2015 г. по гр. Дело № 584/2014 г. по описа на РС – К., месечната издръжка в полза на детето Г. е увеличена до размера на 100 лв., начиная от 07.08.2014 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска.