Определение № 198 от 22.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. Варна, 22.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000469 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК, образувано по молба вх. № 1958/17.03.2026г., подадена от адв. Г. Г. Р. от АК- гр. София, с искане за изменение на постановеното по делото решение № 26/04.02.2026г. в частта за разноските, с която „Алианц България“ АД- гр. София, ЕИК 040638060, е осъдено да заплати на молителя сумата 255.65 евро, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство за въззивна инстанция на ищеца Х. А. Х. от гр. Дългопол, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.

В молба се сочи, че съдът неправилно е извършил калкулация на дължимото адвокатско възнаграждение, като присъденият размер не отговаря на дължимия съгласно чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет. Излага се, че съобразно цената на исковете и общоприетата формула за определяне на възнаграждението за всеки един от предявените искове, независимо от формата на съединяване, дължимото възнаграждение възлиза на сумата 590.54 евро, с ДДС (т. е. претендира се изменение на решението в частта за разноските чрез допълнително присъждане на сумата 334.89 евро).

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирано 1 лице и е процесуално допустима.

Насрещната страна „Алианц България“ АД- гр. София, на която е връчен препис от молбата по чл. 248 ГПК, не изразява становище.

Съдебният състав извърши повторна преценка на относимите за определяне размера на адвокатското възнаграждение на молителя факти и обстоятелства и не намери основание за коригиране размера на присъдената сума за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 500 лв. с равностойност 255.65 евро.

Преди всичко следва да се посочи, че при определяне размера на сумата, която следва да се присъди на молителя, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, в качеството му на един от двамата пълномощниците на въззивника Х. А. Х. за процесуално представителство за въззивна инстанция, съдът не е приложил пряко Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и не е извършвал калкулация на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл.

2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочения подзаконов нормативен акт.

Задължителният характер на Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, с предишно заглавие- Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е отречен с решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС. Същата може да служи само за ориентир за паричния еквивалент, който специализираният труд на адвоката има и за пазара на този вид труд.

При определяне размер на адвокатското възнаграждение в размер на сумата 500 лв. с равностойност от 255.65 евро съдът е ползвал като релевантни критериите, посочени в съдебни актове на Върховния касационен съд, постановени след решението на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело C438/22.. Основните критерии, въз основа на които е определено подлежащото на присъждане възнаграждение за осъществената от адв. на адв. Г. Г. Р. от АКгр. София безплатна правна помощ, съвместно с адв. Никола Н. Д., в една от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, са: вида на спора, основателната част на жалбата за сумата 10 000 лв., вида и количеството на извършената работа от адвоката, поискал присъждане на възнаграждение (извършени са процесуални действия само в писмена форма, съставляващи подаване по електронен път на въззивна жалба и молба- становище преди съдебно заседание, съвместно от 2 двама процесуални представители), и преди всичко, предвид конкретната фактическата и правна сложност на делото във въззивната инстанция. Спорът не разкрива съществена фактическа и правна сложност, във въззивната инстанция страните не спорят по фактите, не са релевирани новонастъпили или новоузнати факти и обстоятелства и не са събирани доказателства.

Единственият спор, с който е бил сезиран въззивният съд, е за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащ на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД. Следва да се съобрази също, че дължимата държавна такса за въззивна инстанция съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е половината от тази, която се събира за производството пред първа инстанция. Аналогия с тази разпоредба от друг нормативен акт се прави, тъй като положеният труд от адвоката в първа инстанция по правило, както е в случая, е в съществено по- голям обем в сравнение с този във въззивното производство.

По тези съображения, съдебният състав намира, че молбата за изменение на постановеното по делото решение № 26/04.02.2026г. в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, на основание чл. 248 от ГПК, ВнАпС, ТО, IIIти състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1958/17.03.2026г. на адв. Г. Г.

Р. от АК- гр. София, вписан в Единния регистър на адвокатите под № 10007610, с искане за изменение на постановеното по делото решение № 26/04.02.2026г. в частта за разноските, чрез допълнително присъждане на сумата 334.89 евро в полза на молителя, за възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство за въззивна инстанция на ищеца Х.

А. Х. от гр. Дългопол, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. Варна, 22.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000469 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК, образувано по молба вх. № 1958/17.03.2026г., подадена от адв. Г. Г. Р. от АК- гр. София, с искане за изменение на постановеното по делото решение № 26/04.02.2026г. в частта за разноските, с която „Алианц България“ АД- гр. София, ЕИК 040638060, е осъдено да заплати на молителя сумата 255.65 евро, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство за въззивна инстанция на ищеца Х. А. Х. от гр. Дългопол, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.

В молба се сочи, че съдът неправилно е извършил калкулация на дължимото адвокатско възнаграждение, като присъденият размер не отговаря на дължимия съгласно чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет. Излага се, че съобразно цената на исковете и общоприетата формула за определяне на възнаграждението за всеки един от предявените искове, независимо от формата на съединяване, дължимото възнаграждение възлиза на сумата 590.54 евро, с ДДС (т. е. претендира се изменение на решението в частта за разноските чрез допълнително присъждане на сумата 334.89 евро).

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирано 1 лице и е процесуално допустима.

Насрещната страна „Алианц България“ АД- гр. София, на която е връчен препис от молбата по чл. 248 ГПК, не изразява становище.

Съдебният състав извърши повторна преценка на относимите за определяне размера на адвокатското възнаграждение на молителя факти и обстоятелства и не намери основание за коригиране размера на присъдената сума за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 500 лв. с равностойност 255.65 евро.

Преди всичко следва да се посочи, че при определяне размера на сумата, която следва да се присъди на молителя, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, в качеството му на един от двамата пълномощниците на въззивника Х. А. Х. за процесуално представителство за въззивна инстанция, съдът не е приложил пряко Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и не е извършвал калкулация на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл.

2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочения подзаконов нормативен акт.

Задължителният характер на Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, с предишно заглавие- Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е отречен с решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС. Същата може да служи само за ориентир за паричния еквивалент, който специализираният труд на адвоката има и за пазара на този вид труд.

При определяне размер на адвокатското възнаграждение в размер на сумата 500 лв. с равностойност от 255.65 евро съдът е ползвал като релевантни критериите, посочени в съдебни актове на Върховния касационен съд, постановени след решението на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело C438/22.. Основните критерии, въз основа на които е определено подлежащото на присъждане възнаграждение за осъществената от адв. на адв. Г. Г. Р. от АКгр. София безплатна правна помощ, съвместно с адв. Никола Н. Д., в една от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, са: вида на спора, основателната част на жалбата за сумата 10 000 лв., вида и количеството на извършената работа от адвоката, поискал присъждане на възнаграждение (извършени са процесуални действия само в писмена форма, съставляващи подаване по електронен път на въззивна жалба и молба- становище преди съдебно заседание, съвместно от 2 двама процесуални представители), и преди всичко, предвид конкретната фактическата и правна сложност на делото във въззивната инстанция. Спорът не разкрива съществена фактическа и правна сложност, във въззивната инстанция страните не спорят по фактите, не са релевирани новонастъпили или новоузнати факти и обстоятелства и не са събирани доказателства.

Единственият спор, с който е бил сезиран въззивният съд, е за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащ на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД. Следва да се съобрази също, че дължимата държавна такса за въззивна инстанция съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е половината от тази, която се събира за производството пред първа инстанция. Аналогия с тази разпоредба от друг нормативен акт се прави, тъй като положеният труд от адвоката в първа инстанция по правило, както е в случая, е в съществено по- голям обем в сравнение с този във въззивното производство.

По тези съображения, съдебният състав намира, че молбата за изменение на постановеното по делото решение № 26/04.02.2026г. в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, на основание чл. 248 от ГПК, ВнАпС, ТО, IIIти състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1958/17.03.2026г. на адв. Г. Г.

Р. от АК- гр. София, вписан в Единния регистър на адвокатите под № 10007610, с искане за изменение на постановеното по делото решение № 26/04.02.2026г. в частта за разноските, чрез допълнително присъждане на сумата 334.89 евро в полза на молителя, за възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство за въззивна инстанция на ищеца Х.

А. Х. от гр. Дългопол, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4