Решение № 520 от 31.10.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Ямбол, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330103306 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от «Вива Кредит» ООД против С. Д. П., с която се моли съдът да постанови решение, с което ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2468,36 лв. – главница, сумата от 305,87 лв. – договорна лихва за периода от 09.12.2021 г. до 08.10.2022 г., сумата от 513,64 лв. – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, сумата от 121,36 лв. неустойка, сумата от 121, 36 лв. неустойка, сумата от 488, 40 лв. неустойка, сумата от 135 лв. такси, сумата от 64,19 лв. законна лихва за забава з-а периода 09.12.2021 г.- 08.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 13.12.2022 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че с ответницата имат сключен писмен договор за кредит под формата на кредитна линия до размера на одобрения кредитен лимит от 08.10.2021 г., по силата на който кредитора е предоставила на ответницата-кредитополучател кредит в размер на 2500 лв.

С подписването на договора ответника се задължил да заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояването на главницата, като при еднократно усвояване същите течели от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при частично усвояване, 30 дни течели от датата на първото частично усвояване. Преди сключването на договора на ответника бил представен СЕФ, като същия заявил и декларирал, че е избрал да се ползва от допълнителен пакет услуги. Към момента на подаване на И.М. срока на договора бил изтекъл, като задълженията по същите били просрочени, като сумите били изискуеми.

Ответника не бил извършил плащания след 01.12.2021 г. и сумите за главница били изискуеми. Също така дължал и договорна лихва за посочения период, такса ангажимент, три вида неустойки, начислени такси.

Ето защо, ищецът претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати посочените суми и заплащане на направените разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от 1 ответника.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

В с.з. ответника не се явява и представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за кредит “***“, от който се установява, че на 08.10.2021 г., между " Вива кредит" ООД, като кредито дател и ответника С. Д. П., като кредитопучател, е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предаде в собственост на ответника сумата в размер на 2500,00 лв., със срок на кредита – 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 15, 00 % и годишен процент на разходите ( ГПР ) - 49, 32 %, а кредитополучателя С. Д. П. е поела задължение да върне предоставената й в заем сума при договорените условия. Предоставеният кредит е потребителски кредит под формата на кредитна линия, с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница, до размера на одобрения кредител лимит.

Представена е още справка, погасителен план по договора за паричен заем № *** г. на С. Д. П. с правно основание чл.366 ГПК, както и копие на платежно нареждане от 08.10.2021 г., от което се установява, че по сметка на „Банка ДСК“ ЕАД с получател ответника е преведена сумата от 2500 лв., с основание посочения по-горе договор за заем.

Представено е още приложение № 1 от Тарифа за допълнителни пакет услуги- ВИП жбслужване по продукт “***“ и такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие .

От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,е установено,че предоставения кредитен лимит по договор за кредит“***“ № *** г.е в размер на 2500 лв., която е усвоена еднократно на 08.10.2021 г., чрез банков кредит по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр С. Д. П. и наредител „Вива Кредит“ ООД. За периода 05.11.2021 г. – 10.12.2021 г. по договора за кредит е внесена сумата в размер на общо 357,96 лв., с които са погасени вноски № 1 и № 2изцяло, както и част от вноска № 3 от погасителния план, описани в таблица № 1 на експертизата. Последната вноска е извършена на 10.12.2021 г., след което плащанията са преустановени и след като е взет предвид извършените плащания, размерът на непогасените задължения по посочения договор за кредит възлизат на общо 4218, 18 лв., описани в таблица № 1. Размерът на лихвата за забава, за периода от датата, следващ падежа на всяко текущо задължение, до датата на изтичане срока на договора- 08.10.2022 г. е в размер на 65, 72 лв., а размерът на лихвата за забава , за периода от датата, следващ падежа на всяко текущо задължение, до датата на исковата молба 13.12.2022 г. е в размер на 141, 20 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За да бъдат уважени предявените искове по чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на посоченото облигационно правоотношение - сключен чрез средствата за комуникация от разстояние Договор за кредит „ ***“ № *** г., съобразно изискванията н а Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР ( негова е доказателствената тежест да установи, че е предоставил информация на потребителя, съгласно чл.8 ЗПФУР , както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора), предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер.

При установяването на фактическия състав на вземанията ответника следва да 2 докаже, че задълженията са погасени.

Съгласно чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително слредства за комуникация от разстояние - едно или повече, т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл.6, вр.§ 1, т.2 ДР на ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др.Съгласн о чл.18,ал.1,т.1 и ал.2 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР , се прилага чл.293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронен подпис (с ДВ бр. 85/24.10.2017 г. е променено заглавието му на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги ). Нормата на чл.18,ал.5 ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл.143-148 Закона за защита на потребителите.

В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна, което не се оспорва от ответника. Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр - лицето, от името на което е извършено електронното изявление – чл.2,ал.1, вр.чл.4 Закона за електрониния документ и електронните удостоверителни услуги ( ЗЕДЕУУ ). Съгласно разпоредбата н а чл.3,ал.1 ЗЕДЕУУ, вр.чл.3,т.35 Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис, а съгласн о чл.3,ал.2 ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. За "електронен подпис" по смисъла на чл.13,ал.1 ЗЕДЕУУ, във вр. чл.3,т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Според нормата на чл.13,ал.4 ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

В настоящия случай от приетите по делото писмени доказателства, а именно посочения договор за кредит и декларация по чл.42, ал.2, т.2 ЗМИП се установява, че страните са сключили договора след одобрение на ответника за оказване на финансова услуга - предоставяне на заем, който е изпратен на посочената от него електронна поща електронен формат на договор за кредит от разстояние, преддоговорна информация и общите условия, както и код за потвърждение. Кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била проведена по описания от ищеца начин, посредством www.

***.bg. Ответника е потвърдил сключването на договора, като отворил изпратения от заемодателя линк за потвърждение www. ***.bg, въвел кода от изпратеното му по телефона съобщение и натиснал бутона "Потвърди". Следователно чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си за сключване на договора. В раздел IV. Процедура за сключване на договор от разстояние в т.2.4 изрично е записано, че след като кандидатът направи потвърждение на посочения линк, договорът за предоставяне на потребителски кредит от разстояние между потребителя и "Вива Кредит" ООД се счита сключен. Сумата е изплатена на ответника с платежно нареждане от 08.10.2021 г. по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, с основание по договор за заем № *** и наредител „Вива Кредит“ ООД, за които обстоятелства са представени доказателства, неоспорени от ответника.

3

Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че по силата на Договора за кредит ***“ № *** г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние , между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което кредитодателят е предоставил надлежно преддоговорна информация и е изпълнил основното си облигаторно задължение реално да предостави на ответника заемната парична сума от 2500,00 лв., за срок от 12 месеца , при договорен фиксиран годишен лихвен процент 15 % и годишен процент на разходите в размер на 49, 32 %.

В процесния случай от ССЕ, неоспорена от страните се установява, че по процесния договор от ответника има извършвани плащания в размер на общо 357, 96 лв., като с тази сума е погасена част от главницата в размер на 31, 64 лв., договорна лихва в размер на 64, 14 лв., такса „ангажимент“ в размер на 107, 99 лв., неустойка по чл.15, ал.4, 5 и 6 в размер на 24,43 лв., неустойка по чл.15, ал.4, 5 и 6 в размер на 24,43 лв., неустойка по чл.15, ал.1, 2 и 3 в размер на 97,83 лв., начислени такси по чл.20, ал.4, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избрани от кредитополучателя в размер на 7, 50 лв., изчислени от вещото лице, съгласно неговата компетентност.

Тук е мястото да се посочи, че с оглед препращането към чл.293 ТЗ, относно доказване предоставянето на преддоговорна информация и за изявления, отправени съгласно ЗПФУР , ответника не може да се позовава на липса на съгласие за сключване на договора, ако от поведението му може да се заключи, че не е оспорвал действителността му – арг. чл.293,ал.1 ТЗ. Съдът счита, че в настоящия случай от поведението на ответника може да се направи извод, че същия не е оспорил действителността на процесния договор за кредит, след като заемната сума е била отпусната, усвоена от него и извършените частични плащания. Настоящия съдебен състав счита, че договора за кредит „***“ № *** г. не е нищожен поради противоречие с добрите нрави ( чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД) и поради това, че е сключен поради неспазвани на нормите по чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК, вр. с чл.22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 ЗПК, като потребителя дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихви и други разходи по заема. В настоящия случай в посочения договор ясно е посочено, съгласно изискванията на закона, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, към момента на неговото сключване. В случая е договорена фиксирана лихва, като ГПР съответства на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, която ограничава размера на ГПР до петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в лева, определена с постановление на МС на РБ. В случая ГПР, свързан с параметрите по договора за потребителски кредит, не надвишава този размер, тъй като е под 50% ( законната лихва е определена от МС и включва основния лихвен процент плюс 10 пункта).