Решение № 2276 от 14.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2276 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100505573 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 20.07.2023г., постановено по гр.д. № 50405/2019г. на СРС, ГО, 123 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу “ГЕО ПЕТ – М” АД иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане в размер на 582, 43 лева, представляваща стойност на потребена без правно основание топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.02.2016г. до 30.11.2017г. в топлоснабден имот – офис № 8, находящ се в гр. София, бул. “******* III” № *******, абонатен номер 7694, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 21.11.2018г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 73796/2018г. по описа на СРС, ГО, 123 състав. Със същото решение са отхвърлени изцяло исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за 28, 38 лева – стойност на услугата дялово разпределение; за 101, 51 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.03.2016г. до 1

13.11.2018г. и за 4, 16 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2016г. до 13.11.2018г.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника “ГЕО ПЕТ - М” АД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът не се е произнесъл по всички релевирани от ответното дружество възражения, като е приел, че представените от ищеца частни свидетелстващи документи установяват основателността на предявената претенция. Сочи, че не е изяснен механизмът на твърдяното неоснователно обогатяване, както и че именно ответното дружество се е обогатило с ползването на топлинна енергия. Излага доводи, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради което не са приложими и Общите условия на ищеца. Въззивникът твърди, че не са издавани надлежни фактури за количеството топлинна енергия, поради което не е доказан обема и стойността на предоставените услуги. Счита, че претенцията е неоснователна, тъй като съдът е формирал своите изводи въз основа единствено на едностранно съставени от ищеца писмени доказателства, които са непротивопоставими на ответното дружество. Поддържа твърдението си, че не е собственик на процесния имот за исковия период, че не е сключвал договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и че не е доказано да е ползвал такава. Излага, че първоинстанционният е разгледал формално възражението за погасяване на вземането по давност, като поддържа, че е приложима кратката погасителна тригодишна давност. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост.

Въззиваемият “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Направено е искане за потвърждаване на обжалвания първоинстанционен акт.

2

Третото лице-помагач не изразява становище.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, с източник – неоснователно обогатяване.

Настоящият съдебен състав счита, че решението е валидно и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и обогатяването. Обедняването и обогатяването следва да произтичат от други общи за двете предпоставки факти, без да е нужно да произтичат едно от друго. Размерът на обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на 3 обедняването на ищеца.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012г.

/респективно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./, потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Предвидената писмена форма е такава за действителност на правоотношението. В случая между страните по делото не е спорно обстоятелството, че не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за исковия период.

Неотносими към предмета на спора са релевираните доводи относно титулярството в правото на собственост върху процесния имот. По делото са представени неоспорени от ответното дружество писмени доказателства, от които се установява, че “ГЕО ПЕТ – М” АД е бил наемател на топлоснабдения имот за исковия период съгласно договор за наем от 07.12.2011г. Въз основа на този договор на ответника е предоставен за временно и възмездно ползване на обект, представляващ офис № 8, находящ се на адрес се в гр. София, бул.

“******* III” № *******, за срок от 3 години. Със споразумение от 01.02.2016г. страните са постигнали съгласие сключеният договор за наем да продължи действието си до 31.12.2017г. Ответното дружество нито твърди, нито доказва наемното правоотношението да е било прекратено предсрочно, 4 респективно държането на имота да е предадено на наемодателя или на друго лице преди исковия период.

В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент" се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди.

Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а "небитов клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – § 1 т. 42 и т. 43 така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в практиката.

Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретният имот.

Несъмнено е, че ответникът няма домакинство и собствени битови нужди, което сочи на небитово ползване на топлинна енергия в процесния обект.

5

При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59 ал.1 ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. При условие, че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който няма сключен писмен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да липсва облигационно правоотношение, ответникът ако е потребявал топлинна енергия без да заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатявал получавал е услуга, чиято стойност не е платена и съответно е налице и обедняване на ищеца минимум до размера на цената на потребената топлинна енергия. Следва да се посочи и обстоятелството, че въззивникът не твърди, нито доказва да е заплащал стойността на потребената топлинна енергия на наемодателя след 01.12.2014г., когато е изтекъл срока на действие на сключения между “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД и “ГЕО ПЕТ – М” АД договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния имот. Видно от съдържанието на този договор от 21.12.2011г. същият е сключен от ответника в качеството му на наемател на имота, със съгласие на собственика – “МИК – М” ООД.