Определение № 134 от 06.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. Благоевград, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Гергана М. Симеонова като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно наказателно дело № 20261200600194 по описа за 2026 година Производството пред ОС-Благоевград е образувано по жалба от адв. М. Г.,в качеството й на Председател на АК-Благоевград против разпореждане от 11.02.2026г,постановено по ЧНД №231/2025г. на РС Сандански.С оспорваното разпореждане районният съд е наложил на жалбоподателката в качеството й на Председател на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия Благоевград, ГЛОБА в размер на 500,00 /петстотин/ лева с равностойност от 255,64 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и четири евроцента/ за неизпълнение на разпореждането на съда, с което се иска определяне на служебен защитник и се изискват протоколи от заседанията на АС при АК-Благоевград.

Сочи се в жалбата,че разпореждането е незаконосъобразно,поради неправилния подход на съда да наложи санкцията на председателя на АК,при положение,че АС е органът ,който взема решенията за определяне на служебни защитници и администрира правната помощ,съгласно регламента на чл.89,т.15 от ЗА.Изразява становище освен това,че съдът сам сочи в определението си,че адв.М. Г. само председателства АК и в този смисъл не може да носи отговорност за решенията на АС. Мотивира жалбата си и с пояснението,че АС към АК е разгледал всяко едно от исканията на съдията като е установил,че актът за допускане не отговаря на ЗПП и на Указанията,издадени от

НБПП,които са задължителни за съдилищата.Твърди,че едно от основните задължения, въведени в чл.18 от 1

ЗПП за АС е да следи за правното и фактическото основание,при което съдът е преценил да предостави правна помощ.

Поради горните съображения,прави искане разпореждането на РС Сандански да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да се отмени наложената й глоба.

Окръжен съд-Благоевград съд, след като прецени направените възражения в жалбата,разгледа производството по ЧНД №231/2025г. на РС Сандански и изложените съображения от първоинстанционния съд,основанието за наложената парична санкция,намери депозираната частна жалба за НЕДОПУСТИМА по следните съображения:

РС-Сандански е наложил глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева с равностойност от 255,64 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и четири евроцента/на адв.М. Г.,в качеството й на Председател на АКБлагоевград.Причина за наложената санкция е неизпълненото искането на съда за определянето на служебен защитник на осъдено лице, в производство по чл.25,ал.1,вр. с ч.23 от НК/определяне на общо наказание/ в случаите на задължителна защита,основана на чл.94,ал.1,т.6,пр.2 от НПК. Основание за санкциониране РС-Сандански е намерил в разпоредбата на чл.405,ал.1 от ЗСВ .И това е така,тъй като НПК не регламентира подобна казуистика,както и основания за такава санкция липсват в ЗА и ЗПП. Налагайки санкция и посочвайки основанието за това/чл.405,ал.1 от ЗСВ/, предвиждащо налагането на глоба в размер от 50 до 2000лева на лице,което не изпълни разпореждане на съдия,проверяваният съд изрично е посочил,че така наложената глоба може да бъде обжалвана от наказаното лице в 7-дневен срок от съобщението,но пред наложилия наказанието съдия,а в случая ,това е съдията,постановил оспорваното разпореждане по конкретното дело.Като е подадена жалба директно до ОС-Благоевград не е спазен регламентирания в чл.405,ал.3 от ЗСВ ред.

На следващо място,окръжният съд изобщо не е компетентния съд за разглеждане на жалби по този ред,тъй като производството се развива по ЗАНН и в този смисъл компетентността е възложена на административните съдилища.

Ето защо,частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството пред ОС да бъде прекратено ,а делото върнато на 2 районния съд за произнасяне по реда на чл.405,ал.3 от ЗСВ.

Въпреки установената абсолютна недопустимост на депозираната частна жалба,съдът счита за необходимо да вземе становище по причината,довела до налагането на оспорваната санкция,поради изключителната важност на проблематиката,появила се в производството.

Независимо от обстоятелството, дали Съвета на АК Благоевград взема становище по искането на съда за определянето на служебен защитник,без да се определя чие е виновното поведение,факт е, че то е довело до НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОПУСТИМО забавяне на производството по делото и то по такова за определянето на общо наказание на осъдено лице.Забавата не е в рамките на месец-два,а половин година.Съдът е предоставил правна помощ на осъденото лице в с.з на 05.09.2025г, изисквайки определянето на служебен защитник в случаите на задължителна защита,но поради отказа на АК-Благоевград съдебното заседание е било отлагано за 03.10.25г,за 15.10.2025г,за 18.11.2025г, за 19.12.2025,за 11.02.2026г,в което с.з е наложена и обжалваната глоба и последно за предстоящото с.з на 27.03.2026г .

В отказа на АС при АК-Благоевград е посочено,че задължителното участие на защитник в наказателното производство не означавало задължителна служебна защита,поради което трябвало да бъдат изпълнени изискванията на чл.23,ал.4 от ЗПП.Въпреки посочването на неправилната алинея 4,която с измененията на ЗПП/извършени с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г/,вече е ал.5 на чл.23 става ясно,че“По наказателни дела преценката, че обвиняемият или подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на служебно установеното имуществено състояние на лицето по конкретното дело и на обстоятелствата по ал. 3, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7.“

Проблематиката в казуса произхожда от отнасянето на тези разпоредби към абсолютно всички случаи на искане за процесуално представително,без изобщо да се прави разлика между задължителността на защитата и останалите случаи,в които лицето иска да има защитник.Следва дебело да се подчертае,че Законът прави изрично разграничение на тези хипотези.И това е така,тъй като:

- чл.23,ал.1 от ЗПП предвижда,че „Системата за правна помощ по чл. 21, т.

3

2 /процесуално представителство,какъвто е настоящият случай/обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство.Т.е определянето на такава защита не зависи нито от субективната преценка на органа,който предоставя правната помощ,нито пък зависи по какъвто и да е начин от волята на лицето,на което тази помощ се предоставя.Това е императивно изискване на закона,което следва да бъде спазено.В противен случай се допуска процесуално нарушение от рода на съществените.

Т.е ,случаите ,в които по силата на закон се предвижда задължителна защита са изведени в отделна алинея и това е тази на чл.23,ал.1 от ЗПП.

Недопустимо АС при АК-Благоевград отнася и тези случаи към изискванията на чл.23,ал.2 от ЗПП,в който се предвижда именно ,че „Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това“. В тези случаи, лицето дори не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.Докато в случаите на задължителна защита дължи такова възстановяване.

Отказът за определяне на служебен защитник в случаите на задължителна защита и даването на указания на съда е недопустимо вмешателство във волята на органа,на който закона единствено е дал правото на такава преценка.Регламент,който се съдържа в чл.25,ал.1 от ЗПП/ В случаите по чл.

21, т. 2 решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия… или по силата на закона, като на лицето се разяснява писмено с декларация по образец, утвърден от НБПП, че в случай на осъдително решение или присъда лицето дължи възстановяване на разноските за правна помощ освен в случаите по чл. 23, ал. 2.

В казуса ,въззивният съд констатира неизпълнение от страна на районният съд единствено на посоченото основание-предвид на становищата на АКБлагоевград очевидно на осъденото лице не е предоставена за попълване необходимата по закон декларация.Останалите изисквания за доказване на имуществено състояние са абсолютно недопустими към правна помощ във вида на процесуално представително,основана на регламента на чл.21т.2,вр. с чл.23,ал.1 от ЗПП,вр. с чл.25,ал.1 ЗПП,във вр. с чл.94,ал.1,т.6 и т.2 от НПК.

Изискванията,поставяни от АС на АК-Благоевград са относими единствено 4 към чл.94,ал.1,т.9 от НПК както и към всички други случаи извън задължителността на адвокатската защита по чл.94,ал.1 от НПК,когато лицето е поискало само /по своя воля / назначаването на служебен защитник в производството.

Черпенето на права за отказа да бъде определен служебен защитник в казуса,основани на чл.18,т.4 от ЗПП,който недвусмислено посочва ,че АС следи единствено за спазването на формата/т.е писмена/ и на съдържанието на акта по чл.25,ал.4 от ЗПП/т.е на посочването на всички реквизити от гледна точка на неговото съдържание/ отново влиза в пряко протИ.речие със закона.

Подобни откази и липса на диалогичност между институции не само водят до неоснователно забавяне на производството по делото,но водят до негативни последици,каквито в случая са настъпили ,поради предприетите действия по прекъсване изпълнението на наказанието на лишения от свобода,поради неяснотата относно правното му положение,което не може да бъде изяснено именно,поради отказа на АС при АК-Благоевград да определи служебен защитник в хипотезата на задължителна защита.Но освен това срива и авторитета на Съда като институция ,на която по закон е предоставено да следи за законност и отново по силата на закона се дължи уважение и съдействие.

Мотивиран от горното,касателно недопустимостта на депозираната жалба, поради насочеността й към неправилния съд ,същата следва да бъде оставена без разглеждане ,а производството по делото прекратено.

Водим от горното,ОС-Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане като недопустима частната жалба на адв. М. Г.,в качеството й на Председател на АК-Благоевград против разпореждане от 11.02.2026г,постановено по ЧНД №231/2025г. на РС Сандански.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВЧНД №194/2026г по описа на Окръжния съд – Благоевград.

ВРЪЩА делото на РС-Сандански за произнасяне по депозираната от адв.М. Г. частна жалба по реда на чл.405,ал.3 от ЗСВ.

Определението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6