Определение № 3079 от 11.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3079 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502816 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.278, ал.1 вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, чрез пълномощника адв.

Х. М., против Определение № 9858/11.08.2024г., постановено по гр.д. №13979/2023г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, ХІІ гр. състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението по делото, в частта за разноските. Иска се да се да се отмени обжалваното, като се остави без уважение искането на ищцовата страна за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв.

Ответникът по жалбата Е. М. С., представлявана от адв.С. К.Н., редовно уведомена, не взема становище.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Направени са доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, с позоваване на практиката на ВКС, във връзка с доказателствената тежест на ответното дружество, което следва да установи, че ищецът не е материално затруднено лице. В първоинстанционното производство били представени доказателства за установяване на тези твърдения, според които в искането за отпускане на кредит ищцата била декларирала месечни приходи от 2 800 лв., приходи от заплата на партньор към началото на 2023г., живеещ в собственост жилище, като разполагаемият доход след заплащането на всички задължение възлизал на 2364 лв, с което се намира да се опровергават декларираните от страните по договора за безплатна правна помощ обстоятелства за материална затрудненост на ищеца. Налице е оплакване за неоснователен отказ на съда за допускане на направените 1 от жалбоподателя доказателствени искания за извършването на справки от съответните регистри, целящи да оборят наличието на материалната затрудненост на ищеца. Счита се, че практиката на ВКС, съгласно която предпоставките за присъждане на разноски по договори за безплатна правна помощ не се изследват от съда, се отнасяла само за случаите, в които отсрещната страна в процеса не релевирала подкрепено с доказателства възражение, посочва се Определение №50050 от 21.03.2023г. на ВКС по т.д. №2662/2021г. По същество се поддържа искането за изменение на решението на районния съд в частта за разноските като бъде оставено без уважение изцяло искането на ищцовата страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА.

Районният съд се е произнесъл с решение по предявена искова молба по чл. 55,ал.1 ЗЗД ал.1 от Е. М. С., представлявана от адв. С. Н. против „СИТИ КЕШ“ ООД, за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 11, ал.1 от договор за потребителски кредит №776419 от 06.12.2022г., сключен между ищцата и отв.дружество, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1320,34лв при непредставяне на обезпечение, е недействителна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.2, т.9 и т.10 ЗПК, както и осъждане на ответника връщане на сумата поради неосъществено основание, който иска е уважен в размера му от 678,22 лв, като искането за разноски и адв.възнаграждение по чл.38 ЗА са уважени по съразмерност, съответно в размери от 119,61 лв за разноски и в размер на 205,47 лв за АВ.

По делото са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между Е. М. С. и адвокат С. Н., в който е уговорено безплатно оказване на правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. - защита на материално затруднено лице.

С обжалваното определение Районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК, като е изложил водещ мотив, основан на позоваването на данни от представеното искане за отпускане на кредит/ неподписан/, което е актуално към по-ранен момент спрямо подаване на исковата молба, и не би могло да се отрази на правилното материално състояние на страната.

По този повод са застъпвани становища относно това, че основанията, предвидени в т. 1-3 на ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв. лежат на плоскостта на договорната връзка адвокат-доверител и не са предмет на изследване от съда при преценката за разпределение на отговорността за разноски, съобразно Определение №2371 от 04.08.2023г. на ВКС по гр.д. №4807/2022г., I г. о.,в което изрично е прието: " Налице е практика на ВКС, изразена в определения по чл. 274, ал.3 ГПК, според която наличието на основанието по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат“, в какъвто смисъл е определение №643 от 07.12.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022 г., I т. о. с цитираната в него многобройна практика на ВКС в същия смисъл. Това становище се 2 споделя и от настоящия съдебен състав. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства.

Решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Ето защо, наведените в тази насока доводи на частния жалбоподател се явяват неоснователни. Те са неоснователни и на собствено основание: дори да се приеме, че съдът следва да установява наличието или липсата на материална затрудненост на ищцата, получила безплатно адвокатско представителство, в кориците на делото не се съдържат доказателства тя да не е затруднена. Декларациите за финансово състояние, направени от ищцата при подаване на искането за отпускане на кредит, не могат да послужат за оборване на посоченото в договора за адвокатска услуга основание. Те се отнасят единствено до определен момент във времето и не могат да се вземат предвид понастоящем. Не може да се приеме и наличието на злоупотреба с право, което като проявление следва да бъде доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено. С оглед гореизложеното и при съобразяване на критериите, въведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е опредЕ.л адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца, като е присъдено и по съразмерност в размера му от 205,47 лева, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата - оставена без уважение като неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕ.:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9858/11.08.2024г. постановено по гр.д. № 13979/ 2023г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив - ХІІ гр. състав .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3