Определение № 24491 от 12.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24491 гр. С., 12.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело № 20221110158548 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. С. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС) срещу “(ФИРМА)” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. (АДРЕС), чрез представляващите дружеството З.А.С. и М.И.С., в качеството му на изпълнителен директор, действащи чрез адв. Щ. Н., със съдебен адрес: гр. С., ул. (АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил исковата претенция по основание и твърди, че вземанията не са погасени по давност.

С настоящото и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че в полза на ответното дружество е бил издаден на 29.04.2009 г. по ч.гр.д. № 11226/2009 г. по описа на СРС изпълнителен лист, с който ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата от 4 279.64 евро, включваща главница, законна лихва върху главницата от 24.02.2009 г. и 549.42 лева - разноски по делото. Сочи, че 1 въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 296/2009 при ЧСИ К.П., с район на действие СГС и per. № 852, по което с постановление от 11.06.2009г. била наложена възбрана върху собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в с. К.. На същата дата и с искане до АВ на К.П. с изх 03116/11.06.2009 били запорирани 100 броя дружествени дялове на М. С.Г. в (ФИРМА) ЕООД, ЕИК *********, а с искане до АВ с изх 03117/11.06.2007 били запорирани 100 броя дружествени дялове на М. С. Г. в (ФИРМА)" ЕООД, ЕИК *********. С искане до АВ с изх 03118/11.06.2007 били запорирани дружествени дялове на М. С. в „(ФИРМА)“ с ЕИК: *********.

Сочи, че последното валидно изпълнително действие било извършено на 01.07.2009 г., с което било поискане налагането на възбрана на нива в с. К. - 0.217 дка.

На 28.08.2012г. при ЧСИ К.П. била депозирана молба с вх 15958/28.08.2012 от (ФИРМА), съгласно която взискателят поискал да се премести делото при съдебен изпълнител в гр.С, да бъде насрочен опис на с.К. и да се пристъпи към публична продан на имота, като на 30.08.2012г. ЧСИ К.П. изпратил по компетентност изпълнителното дело за продължаване на изпълнителните действия при ДСИ в гр. С.

Там било образувано изпълнително дело № 373/2012, като ДСИ К. назначил опис на едноетажна паянтова сграда с площ от 81 кв. м., построена в имот пл. № 7 с площ от 81 кв м, участващ в УПИ 1 - Воденица, находящ се в кв. 2 по ПУП на с. К. при граници път пешеходна пътека, имот пл. № 8, имот № 9 вада и имот № 12, ведно с правото на собственост върху описания по-горе ПИ на 28.11.2012 година и назначил вещо лице Д.С. с хонорар от 200 лв. Взискателят не заплатил хонорара на вещото лице, като на 27.22.2012 от взискателя била депозирана молба за отлагане извършването на описа до второ нареждане от тяхна страна. На 13.12.2016 Д.М. - ДСИ С прекратила с постановление ИД 373/2012, ведно с ИД 296/2009 по описа на СИС при PC - С с взискател (ФИРМА) ЕАД (С предишно наименование “(ФИРМА)” АД), ЕИК *********, като постановила да се вдигнат наложените запори и възбрани.

Постановлението било влязло в сила на 25.01.2017. На 26.01.2017 с молба от „(ФИРМА)“, изпратена по пощата на 24.01.2017, била поискана справка ГРАО за постоянен и настоящ адрес, семейно положение и родствени връзки, както и искане да насрочи опис на секвестируеми вещи. Ищецът сочи, че съобщението за прекратяване било връчено на адв Л.Т. на 17.01.2017 с разписка. С изх 324/31.03.2017 Районен съд С изпратил до „(ФИРМА)“ уведомление, че оригиналните изпълнителен лист и заповед за изпълнение ще им бъдат върнати на гише СИС при PC С на изрично упълномощено за целта лице, като съобщението било връчено на 15.02.2017. На 19.07.2017г. ДСИ Р.Д. разпоредила да се уведоми взискателя, че делото е перимирано на основание чл. 433, ал. 1. т. 8 от ГПК с влязло в сила постановление на 25.02.2017г., което разпореждане било изпратено и получено на 18.08.2017. На 23.08.2017 „(ФИРМА)“ поискало заповедта за изпълнение и изпълнителния лист да им бъдат върнати по куриер за тяхна 2 сметка, обаче с разпореждане от 28.08.2017. на ДСИ - Районен съд С е било посочено, че ще им бъдат върнати на гише, за което разпореждане били уведомени на 18.09.2017.

На 18.06.2019 г. Р.З. поискал да им бъдат върнати оригиналите на ИЛ и заповед за изпълнение по дело 373/2012, което било прекратено, както и заверено копие от поканата за доброволно изпълнение.

Твърди се, че в последствие през 2019 година било образувано изп.д. № 20197810400569 при ЧСИ Г.Д., по което на 21.08.2020г. бил наложен запор върху дружествените дялове на ищцата в капитала на “(ФИРМА)” ЕООД, с ЕИК *********.

В исковата молба се излагат твърдения, че изпълнителният лист е погасен по давност на 01.07.2014г., до колкото последното валидно изпълнително действие било извършено на 01.07.2009г. Ищецът се позовава на мотивите на Тълкувателно Решение № 2/201 Зг., постановено по тълкувателно дело № 2/2013г., според което във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение, съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Посочва, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсвала с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Прекъсването обаче се осъществява само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи. В настоящия казус нямало извършвани изпълнителни действия след посочената дата, а именно 01.07.2009г. до изтичането на давността на 01.07.2014г. Взискателят не е искал извършването на конкретни изпълнителни действия по цитираното изпълнително дело.

Изтъква, че дори да се приеме, че насроченият опис на ДСИ К. върху едноетажна паянтова сграда с площ от 81 кв. м., построена в имот пл. № 7 с площ от 81 кв м, участващ в У ПИ 1 - Воденица, находящ се в кв. 2 по ПУП на с. К. при граници - път пешеходна пътека, имот пл. № 8, имот № 9, вада и имот № 12 ведно с правото на собственост върху описания по-горе ПИ прекъсвало давността, то последните действия не били осъществени по искане на взискателя, поради негови бездействия, а именно незаплащане на определеното от държавния съдебен изпълнител възнаграждение, респективно описът, който бил поискан през 2012г., не представлявало действие, годно да прекъсне давността.

С оглед на гореизложеното, всички действия, извършени от ЧСИ Г.Д., са били осъществени след изтичане на установената от закона 5-годишна давност и не могли да породят правни действия, доколкото изпълнителният титул вече не подлежал на принудително събиране.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между М. С. Г. , ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к.

3

(АДРЕС) и “(ФИРМА)” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.(АДРЕС), чрез представляващите дружеството З.А.С. и М.И.С., в качеството му на изпълнителен директор, че М. С. Г., ЕГН ********** не дължи на “(ФИРМА)” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. (ФИРМА) , чрез представляващите дружеството З.А.С. и М.И.С., в качеството му на изпълнителен директор сумата от 4 279.64 евро - представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 24.02.2009г. и 549.42 лв., представляващи разноски по делото, на основание издаден изпълнителен лист, постановен по ч.гр.д. N 11226/2009г., поради погасяване на вземането по давност.

Прави се искане за присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на исковата претенция.

Ответникът признава, че срещу ищеца има издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. 11226/2009 г. по описа на СРС, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 296/2009 г. по описа на ЧСИ К.П..

Изтъква, че давността за вземането е била прекъсвана многократно, като с представените от ищеца писмени доказателства - преписи на запорни съобщения, изпратени до Агенция по вписванията на 11.06.2009г., се доказвало, че има наложени запори на дружествените дялове на ищцата в 5 броя дружества.

Твърди, че за вземането тече общата 5 погасителна давност и с образуването на изпълнително дело № 296/2009 година по описа на ЧСИ К.П., давността за вземането била прекъсната и докато трае изпълнителното производство тя не тече, тъй като изпълнителното производство е висящо. В отговора се изтъква, че последното изпълнително действие по делото било извършено на 02.07.2009 г., за което се прилагало ППВС 3/1980 г., за обстоятелството от кой момент започва да тече срокът за перемпция на изпълнителния процес на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и след прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона на 02.07.2011г., съобразно ППВС 3/1980 г., новият давностен срок започнал да тече от 02.11.2011г. и изтекъл на 02.11.2016 година.

Ответникът поддържа, че на 28.08.2012 г. била изпратена молба за извършване на опис на възбранения недвижим имот по изп. дело № 296/2009 по описа на ЧСИ К.П. и макар делото да е било перемирано на 02.07.2009 г., то установената практика на ВКС била в насока, че молбата за изпълнително действие прекъсва давностния срок, защото перемпционния и давностния срок да различни, съответно процесуален и материален и имат различни правни последици, поради което настъпилата перемпция не влияе с правен ефект на давностния срок за вземането. ВКС с право приемал, че съдебният изпълнител е длъжен да действа, именно защото в него се намира изпълнителния титул за вземането и дали ще образува молбата в ново изпълнително 4 дело или не е канцеларско действие. Посочва, че когато по изпълнителното дело било направено искане за нов способ, след като перемпцията била настъпила, съдебният изпълнител не можело да откаже да изпълни искания нов способ - той дължал подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, като единствената правна последица от настъпилата вече перемпция била, че съдебният изпълнител следвало да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото било прекратено по право.

При горното се иска от ответника съдът да отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящото производство е заявен отрицателен установителен иск с квалификация чл. 439, ал. 1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск дължимостта на претендирани от ответника суми на основание издаден изпълнителен лист от 29.04.2009 г. по образувано изп.д. № 296/2009 год. по описа на ЧСИ К.П. с рег.

№ 852 на КЧСИ, район на действие СГС, поради погасяване на вземанията по давност.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – наличието на издаден изпълнителен лист от 29.04.2009 г. и образуваното с него изпълнително дело № 296/2009 г. по описа на ЧСИ К.П..

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.