Определение № 477 от 20.11.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. Враца, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора В. С. С. като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно наказателно дело № 20251400200648 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.

Образувано е въз основа на молба с вх. №7773/11.11.2025г. по описа на Окръжен съд – Враца, подадена от осъдения Ц. П. Ц., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от неизтърпения остатък от наложеното му наказание.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения и актуална справка за остатъка от наложеното наказание "Лишаване от свобода".

В съдебно заседание, осъденият Ц. Ц. участва лично и се представлява от защитника си адв. А. М. от АК – Враца. Поддържа молбата си и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Адв. М. посочва, че по делото безспорно е установено, че л.св. Ц. е изтърпял изискуемия минимум от своето наказание и са налице обосновани доказателства за неговото поправяне. Оспорва изложеното в доклада по чл.155 от ЗИНЗ, че ревизия за оценката на риск от рецидив не е променена по никакъв начин, а л.св. е преминал през значителен положителен напредък, а администрацията на затвора се обосновава единствено с криминалното му минало. В тази връзка, отбелязва, че "криминално минало" не е посочено като дефицитна зона. Посочва още, че л.св. Ц. е изявил желание за участие в корекционна програма "Справяне с житейски проблеми чрез промяна на мислене", но молбата му е необосновано неуважена. Преминаването му 1 през същата ще окаже влияние и върху трите зони с дефицит. Що се отнася до прогресивната система, счита, че предвид краткия остатък от наказанието и като цяло моментът, в който му е заменен първоначалният режим, то е невъзможно тя да бъде изпълнена, тъй като остатъка от 2 месеца и 8 дни, като се пресметнат административните срокове, такъв период ще следва да премине в открит тип и след това заменен в лек режим и това не може да бъде основание за отказ. С оглед гореизложеното, счита, че в конкретния случай са налице убедителни и категорични доказателства за неговото поправяне и още веднъж ще моли молбата на л.св. Ц. да бъде уважена.

С. М. – инспектор "Режимна дейност" в Затвора - Враца, упълномощен от Началника на Затвора - Враца изразява становище с оглед събраните доказателства по делото, а именно изготвения доклад по чл.155 ЗИНЗС, становището на началника на затвора, и затворническото досие на осъденото лице, съда да постанови съдебния си акт, като остави молбата на л.св. Ц. без уважение. Навежда доводи, че е започнато изпълнение на заложените цели и задачи по плана на присъдата, но не в пълен обем.

Представя заповед № Л- 3428/28.10.2025 г. на Началника на затвора, с която на л.св.

Ц. е заменен режима от "строг" на "общ". Заповедта е влязла в сила на 17.11.2025г.

Счита, че липсва устойчивост при изпълнение на декларираните цели, не си взема поука от минал негативен опит и повтаря вече допуснати грешки, действа импулсивно и необмислено под влияние на средата. Липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения и извършена трайна и необратима личностова промяна. Според представителя на затвора, по отношение на Ц. е необходимо корекционната работа да продължи в условията на затвора за осъществяване трайна и положителна промяна, както и постигане целите на чл.36 от НК.

Участващият в съдебното производство окръжен прокурор на ОП Враца дава становище, че безспорно е налична първата законова предпоставка относно изтърпяната част от наказанието. Втората предпоставка също счита, че е налице.

Според прокурора, доклада по чл.155 от ЗИНЗС от Затвора е противоречив – има данни, че на лицето му е заменен режима, че участва в спортни и други мероприятия, има данни, че работи в затвора и то на сравнително отговорни, почтени длъжности, няма данни да е нарушител, няма данни за наказания и най-вече срока, който става да търпи е само два месеца. При изложеното, счита, че самото лице с поведението си е дало достатъчно доказателства за това, че се е поправил и спрямо това, което в доклада е отразено, че следва да бъде извършено като корекционна работа, не смята, че в тия два месеца би се постигнал тоя ефект. Счита, че молбата следва да бъде уважена.

В последна си дума Ц. заявява, че желае да бъде условно предсрочно освободен и моли съда да уважи молбата му за да бъде при семейството си за 2 коледните и новогодишни празници.

Приеха се писмени доказателства, като относими и допустими.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, и основателна по следните съображения:

С протоколно определение от 27.03.2025г. по НОХД №177/2025г. по описа на Окръжен съд – Враца на л.св. Ц. Ц. за престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. с ал.1, изр.1, пр.3 и 4, алт. 1, вр. с чл.29, ал.1, б."б" от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б."б" от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален "строг" режим. На основание чл.59, ал.2 от НК от определеното наказание "лишаване от свобода" е приспаднато времето, през което л.св. Ц. е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР и с мярка за неотклонение задържане под стража.

Към датата на съдебно заседание 20.11.2025г.,л.св. Ц. е изтърпял фактически 7/седем/ месеца и 20/двадесет/ дни, от предварителен арест 7 /седем/ месеца и 5/пет/ дни, от работа 27/двадесет и седем/ дни и остатъкът от неизтърпяното наказание е 2/два/ месеца и 8 /осем/дни.

При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 2/3 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.

Първоначално отчетените стойности на риска от рецидив са в средни стойности - 52 точки. В профилът на криминогенни нужди дефицитни зони са очертани: - Отношение към правонарушението – склонен е да омаловажава извършеното и не разпознава факторите допринесли за криминалното му минало; Начин на живот и обкръжение – движи се в среди, които му влияят отрицателно и е податлив на външно влияние; - Умения за мислене – не разпознава проблемите си; не ги разрешава по законосъобразен начин; действа прибързано без да мисли за негативните последствия.

При първоначалната оценка на риска от рецидив е регистриран нисък риск от вреди за служителите на затвора и останалите лишени от свобода.

Не е отчетен риск от извършване на бягство, суицид и самонараняване.

Рискът за обществото след изтърпяване на наложеното наказание е среден.

Определя се от извършеното деяние и криминалното му минало. Предвидени са следните цели и задачи за изпълнение плана на присъдата, а именно: Формиране на умения за разпознаване на проблемите и осъзнаване на последствията; Формиране на ясни и реалистични цели в живота; Формиране на основни умения за справяне с житейски ситуации - участие в корекционна програма "Умения за мислене";

3

Формиране на известна самокритичност, осъзнаване на нанесените вреди и причините довели до правонарушението; полагане на труд; изпълнение на прогресивната система за изтърпяване на наказанието.

При междинната преоценки риска от рецидив същият се е запазил среден 53т.

Видно от документите приложени към затворническото досие на л.св. Ц., същият не е извършвал дисциплинарни нарушения и няма наложени дисциплинарни наказания. Не е и награждаван. Но се отчита, неговото положително отношение към плана на присъдата. Същият е започнал по чл. 80 от ЗИНЗС като чистач ИСДВР. След подадена молба е назначен по заместване на щатна длъжност клисар на 4 часа за срок до 29.08.2025 г., като същият успешно е съвместявал двете работни позиции. По отношение на изпълнение на служебните му задължения, може да се каже, че се справя относително добре с поставените задачи.

Отчита се също, че л. св. Ц. избягва участие в конфликтни ситуации, като се е дистанцирал от общуване с лишени от свобода, имащи явно деструктивно поведение.

Включвал се в спортни мероприятия организирани в затвора. Взел е участие в проведените турнири по футбол през месец май и месец август 2025 г., както и в турнирите по теглене на въже през месец юли и месец октомври 2025 г. Посещава редовно залата за фитнес.

Завършил е образователна програма "Първоначална компютърна грамотност".

Л. св. Ц. е със съхранени социални контакти, провежда свиждания и получава необходимата подкрепа от своите близки.

В плана на присъдата е заложено участие в корекционна програма "Умения за мислене" и в периода от 21.10.2025г. до 31.10.2025г. е взел участие в посочената програма, насочена към намаляване на наличните дефицити в тази зона и придобиване на нови социални умения за справяне с житейски ситуации, адекватно разрешаване на проблемите и избягване на импулсивно и необмислено поведение.

Като положителна промяна в поведението му е отчетено, че л.св. е започнал да формулира причините довели до извършеното от него престъпно деяние, изпълнява трудовите си задачи и до момента спазва режимните и законовите изисквания в МЛС.

Със Заповед № Л- 3428/28.10.2025 г. на Началника на затвора е заменен режима на изтърпяване на наложеното наказание "лишаване от свобода" от "строг" на "общ", която е влязла в сила на 17.11.2025г. В доклада по чл.155 от ЗИНЗС като следваща важна стъпка за успешна ресоциализация и завършване на корекционно възпитателното въздействие по отношение на л. св. Ц., е заложена като задача в плана на присъдата, последващо прекатегоризиране в ЗООТ, което към настоящия момент не е изпълнено. В заключение на доклада, ИСДВР е посочил, че липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения и извършена трайна и необратима личностна 4 промяна. Необходимо е корекционната работа с л. св. Ц. да продължи в условията на затвора за осъществяване на трайна положителна промяна и постигане на целите по чл.36 от НК.

От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 2/3 от наказанието си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

По отношение на л. св. Ц. първата предпоставка формално е налице, същият е изтърпял 2/3 от наложеното му наказание "Лишаване от свобода". Според настоящият съдебен състав са налице и достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.

Всички обстоятелства, свързани с естеството на престъпната дейност и тежестта на извършеното от лишения от свобода престъпление, са намерили израз в присъдата на ОС Враца, където решаващият съд в наказателното производство е извършил индивидуализация на наказанието на подсъдимото лице, съобразявайки в съвкупност всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Този въпрос е недопустимо да бъде пререшаван в производството по условно предсрочно освобождаване, за да се обосновава наличие или липса на поправяне на осъденото лице след началото на изтърпяване на наказанието, наложено с присъдата, както е отразено в доклада по чл.155 ЗИНЗС и в становището на началника на затвора.

Съдебната преценка за наличие или липса на поправяне от страна на лишения от свобода се извършва въз основа на данните за протеклите процеси, действия и бездействия на осъденото лице, респ. на затворническата администрация спрямо него, настъпили след първоначалното отчитане на фактите относно престъплението и въз основа на наблюдение за последващата тенденция в личностното развитие на лицето.