Решение № 244 от 07.08.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. С., 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Елена Г. Христова като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20242200100097 по описа за 2024 година

Предявен е иск от малолетно дете за установяване на неговия произход от бащата, с правно основание чл.69 от СК, ведно с обусловени искове за упражняване на родителски права, местоживеене, режим на лични отношения и заплащане на издръжка, в т.ч. за минало време.

В исковата молба се твърди, че през 2017 г. Р. Й. се запознала с ответника. Към този момент тя била разделена със своя съпруг, а ответникът - разделен със съпругата си. Не след дълго двамата имали интимна връзка, която станала публично известна, включително на съпругата на ответника.

Твърди се, че в края на 2022 г. Р. Й. забременяла и съобщила този факт на ответника, който се зарадвал, а по време на бременността поел всички разходи за здравни осигуровки, прегледи, лекарства и храна. С личния си автомобил я водил на гинекологични прегледи и не оспорвал бащинството си.

Твърди се, че на 28.05.2023 г. Р. Й. родила детето В., а ответникът обещал да го припознае, но не изпълнил обещанието си под предлог, че чака внуче и не иска синът му разбере, че баща му има новородено дете, но никога не се усъмнил, нито оспорил, че детето не е негово.

Твърди се, че след раждането на В., ответникът преустановил връзка с майката Р. Й., а от м. юли 2023 г. тя поела цялата издръжка и отговорност по отглеждането на детето, като му осигурила добри битови условия и притежавала необходимите родителски качества.

Иска се постановяване на решение, с което се признае за установено, че ответникът е биологичен баща на детето В. Р. Г., да бъдат променени бащиното и фамилното й име на П.ва Д.а, да се предоставят родителските права на майката, а също и местоживеенето, на 1 посочения в исковата молба адрес, а на ответника определен обичайния режим на лични отношения с детето и осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, а също така и издръжка за минало време в същия размер, за периода от 01.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда 23.02.2024 г., в общ размер на сумата 3 150 лв.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан.

Оспорва твърдението , че от 2017 г. Р. Й. се е разделила с фактическия си съжител и че двамата с ответника живели като съпрузи.

Не оспорва, че имал с нея мимолетна и епизодична връзка, но тя приключила още през август 2022 г.

Категоричен е, че не е баща на детето В. предвид съжителството на майката с мъж на име Баню Иванов. Заявява, че никога не е казвал на майката, че ще припознае детето, не е виждал детето и не е участвал в избора му на име.

Ноторно известен бил факта, че една бременност трае 40 гестационни седмици, всяка от които по 7 дни или 10 лунарни месеца, а в исковата молба се твърдяло, че Р. Й. забременяла в края на 2022г., а родила на 28.05.2023 г., което е период от 23-30 гестационни седмици и е абсурдно твърдение.

От друга страна, се твърдяло, че Р. му съобщила, че чака дете, което трябвало да се роди на 02.07.2023 г., което означавало, че най-вероятните дати на зачеване трябвало да са между 8-12 октомври 2022 г., а това бил период повече от 2 месеца, през които не е имал интимен контакт с майката. По същото време тя живяла с Баню Иванов, от който твърдяла, че има две други деца. Не се знаело и дали в този период е нямала и други интимни партньори.

В с.з. ищцата се явява лично и с процесуален представител. Поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

В с.з. ответникът, ред. призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който с оглед изготвената по делото съдебна ДНК-експертиза за определяне на бащинство, оспорва единствено размера на иска за издръжка, в т.ч. за минало време. Тъй като бил пенсионер и с намалена работоспособност, за което представя ЕР на ТЕЛК, моли издръжката да бъде определена в минималния по закон размер. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв.възнаграждение. Претендира разноски и представя списък на разноските.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Р. Г. Й. се познавала с ответника П. Д. В., тъй като са от едно село.

През 2022г двамата имали интимна връзка, в резултат на която тя забременяла и на ********* , в гр.С., родила детето В..

За събитието община-С. съставила акт за раждане № 1015/31.05.2023, в който Р. Г. Й.

2 е вписана като майка на детето, а бащата e неизвестен, тъй като не го припознал.

Ответникът бил уведомен от майката за раждането на детето, но отказал да го припознае, не се интересувал от него и не му е плащал издръжка откакто се е родило.

Съгласно заключението на назначена съдебна ДНК -експертиза за определяне на бащинство, при определените ДНК профили и разпределение на детските алели, вероятността ответника П. Д. В. да е биологичен баща на детето В. Р. Г., родено на *********, от майка: Р. Г. Й., родена на 17.05.1986г, е РР=0,99999999998 /при гранични стойности от 0 до 1, възприети предварителна вероятност 0,5 и минимална липсваща алелна честота 0,013/ .

Към настоя момент детето В. е навършило 1 година и 2 месеца и за него се полагат всички необходими грижи единствено от майката.

Проверката на социалните работници е констатирала, че тя изпълнява съвестно родителските си задължения. Осигурила е на детето сигурна семейна среда, която благоприятства неговото развитие и възпитание.

Според констатациите на социалния доклад, детето В. се отглежда в жилище, собственост на нейната баба по майчина линия, находящо се с.К., общ.Н.З., обл.С., ул.“Ш.“№6, представляващо едноетажна къща с приземен етаж, състояща се от две стаи и салон на първия етаж и една стая с килер - на приземния етаж.

В хода на проучването е установено от социалните работници, че грижите, които майката полага за детето са адекватни за неговата възраст и потребности. Детето има избран личен лекар. То е в ниска възраст и няма здравословни проблеми.

Майката не работи. Получава месечни помощи по чл. 7 и чл.8 ЗСПД в размер на 365лв.

Ответникът също не работи. Получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, но по делото няма данни за нейния размер.

Тази фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на събраните писмени доказателства- относими, допустими и неоспорени.

Съдът съобрази изготвения социален доклад и заключението на извършената по делото съдебна ДНК експертиза за определяне на бащинство, което цени като обосновано, ясно и неоспорено от страните.

Така приетото за установено от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Искът за установяване на произход от бащата е с правна квалификация чл. 69 СК и е процесуално допустим, тъй като е предявен от малолетно дете, чрез неговата майка и законен представител, в преклузивния срок по чл. 69 от СК- до три години от навършване на пълнолетие и детето е същото е с неустановен произход от бащата.

Преценен по същество, искът е основателен и доказан.

3

Зачеването е факт с правно значение , който се доказва трудно.

Законодателят е предвидил три способа за установяване на произхода от бащата: 1/ с презумпция за бащинство; 2/ с припознаване и 3/ с иск за установяване на бащинство, какъвто е предявен в случая.

Тъй като фактът на зачеването обичайно не може да бъде възприет непосредствено, настъпването му се установява по косвен начин чрез доказателствени факти, които в своята съвкупност трябва да се достатъчни за формиране на категоричен извод за зачеване на детето от ответника, изключвайки всяка друга вероятност за зачеване.

По делото се събраха убедителни писмени доказателства и най-вече бе изготвена съдебна ДНК експертиза за определяне на бащинство, която даде заключение, че ответникът П. Д. В. е биологичен баща на детето В., родено на *********, от майка: Р. Г. Й..

Експертното заключение не бе оспорено от страните, което води до извода, че предявения иск за установяване на бащинство е основателен и доказан и като такъв, следва да бъде уважен.

Като последица от уважаване на иска по чл. 69СК и в съответствие с разпоредбите на чл. 16 ал.2 вр. с чл. 15 ал.1 от ЗГР, съдът постановява исканата промяна на бащиното и фамилното име на детето, както следва: от В. Р. Г. на В. П.ва Д.а.

Съгласно чл. 70 от СК, когато съдът уважи иск по чл. 69 от СК, той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режим на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка.

Тъй като от раждането на детето до сега е било отглеждано единствено от майката и поради твърде ниската възраст, а също и липса на заявена претенция от страна на биологичния баща, съдът счита, че родителските права следва да се предоставят на майката.

Тя е осигурила на детето дом, издръжка и полага всички необходими грижи за него, поради което съдът следва да предостави на нея родителските права, а детето да живее при нея.

На бащата съдът определя следният режим на лични контакти с детето, имайки предвид, че то е само на 1 година и 2 месеца, а именно: всяка първа и трета събота от месеца, от 9ч до 18ч , без приспиване, както и 15 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.

Бащата следва да бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер, съобразен както с доходите му, така и нуждите на детето.

Задължението за плащане на издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безуслово, т..е щом родителят е в трудоспособна възраст, той дължи издръжка на детето си, независимо дали работи и какви доходи получава.

Съдът разполага с данни само за дохода на майката, която не работи, а е обект на социално подпомагане със сумата 350лв месечно.

4

Поради липса на данни за дохода на ответника, съдът приема, че получава месечен доход поне в рамките на минималната работна заплата за страната, която считано от 01.01.2024г е 933лв.

Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 СК, минималният размер на издръжката е ¼ от минималната работна заплата за страната, т.е. сумата 233.25 лв и съдът не би могъл да присъди издръжка в по-нисък размер.

Като се има предвид потребностите и възрастта на детето / 1 година и 2 месеца/ и възможностите на ответника да я плаща, съдът определя месечна издръжка в размер на 440лв.

От тази сума бащата следва да осигурява 240лв, а майката, която полага преките грижи по отглеждането на детето - 200лв.

При определяне на този размер на издръжката съдът отчете твърде ниската възраст на детето и че ответникът е пенсионер.

Издръжката се дължи от датата на предявяване на иска -23.02.2024г, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

Искът по чл. 143 СК -до пълния му размер от 350лв, съдът отхвърля като недоказан.

Искът за заплащане на издръжка за минало време е с правно основание чл. 149 СК и същата цена - 350лв месечно, а за целия исков период се претендира общата сума 3150лв.