Решение № 1548 от 08.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1548 гр. Пловдив, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 3, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело № 20235300502393 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК: 831919536, чрез пълномощник адв. А. А., против решение № 2947 от 27.06.2023 г. постановено по гр. д. № 11855/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив – ХIV състав, в частта, с която е отхвърлен искът на дружеството за установяване, че Ц. С. П., ЕГН:

**********, дължи на дружеството по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 29.11.2016 следните суми: главницата за разликата над 407,42 лева до предявения размер от 500 лева; 129,77 лева – лихва върху просрочена главница за периода от 05.07.2018 г. до 18.12.2020 г.; 31,46 лева – неразрешен овърдрафт към 31.12.2017 г.; 123,26 лева – неустойка за периода от 05.07.2018 г. до 18.12.2020 г. и 72 лева – такси и разноски, за които суми е била издадена Заповед № 197/12.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 294/2021 г. по описа на ПдРС, и е разпределена отговорността за разноски по съразмерност.

1

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес от обжалването, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от редовно упълномощен представител. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Банката-жалбоподател счита, че първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно. Сочи, че в доклада по делото районният съд не съобщил на страните, че ще извършва служебна проверка за валидността на договора, от който произтичат спорните вземания, нито че ще следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в същия. Въпреки че доказала претенцията си по основание и размер, банката не получила решение в своя полза. Едва с крайния съдебен акт узнала, че съдът е следил за валидността на процесния договор за кредит. Това представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което лишило жалбоподателя от възможността да упражни надлежно правата си като представи доказателства за валидността на договора пред първата инстанция.

Предвид изложеното, във връзка с установяване на валидността на процесния договор за кредит представя писмени доказателства (формуляр за предоставяне на информация относно банков потребителски кредит и погасителен план), които иска да бъдат приети от въззивната инстанция.

Изрично посочва, че същите счита за допустими в случая поради осъществяване на хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт в неговата отхвърлителна част и да постанови нов такъв, с който да уважи изцяло предявените искове.

Претендира разноски. В случай, че предявените искове бъдат уважени частично, моли присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски при режим на компенсация.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Ц. П.. Моли съда да потвърди изцяло първоинстанционното съдебно решение.

В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, редовно призовано, не се представлява от законен или упълномощен представител. Изпраща писмено становище, в което поддържа искането си за допускане на писмени доказателства пред въззивната инстанция поради процесуални нарушения в първата инстанция във връзка с 2 доклада, както и излага съображения по съществото на спора В открито съдебно заседание въззиваемата Ц. П. чрез процесуалния си представител поддръжа отговора на въззивната жалба и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пловдивският районен съд е разгледал искове с правно основание чл.

422 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, основаващи се на твърдения на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, че между него и ответницата Ц. П. бил сключен на 29.11.2016 г. договор за кредит, усвояван чрез овърдрафт, чиито условия кредитополучателката не изпълнила, поради което банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение срещу г-жа П. за следните суми: 500 лева – главница; 31,46 лева – неразрешен овърдрафт;

129,77 лева – лихва върху просрочена главница за периода от 05.07.2018 г. до 18.12.2020 г.; неустойка за просрочени главница и редовна лихва в общ размер 123,26 лева за периода от 05.07.2018 г. до 18.12.2020 г.; 72 лева – такси и разходи за събиране на вземането, срещу която заповед било подадено надлежно възражение, което обуславя интереса на кредитора от завеждане на иска.

С уточнителна молба от 04.10.2021 г. ищецът посочва, че лихвата за просрочена главница е начислявана върху главницата от 500 лева за периода от просрочието (05.07.2018 г.) до 18.12.2020 г. – дата, на която било планирано да се депозира заявлението пред РС, но поради технически причини това било сторено по-късно – на 11.01.2021 г.; за сумата за неустойка в размер на 123,26 лева се посочва, че тя се състои от: 1) неустойка за просрочена главница, изчислявана върху главницата от 500 лева от датата на изискуемост на това задължение (29.11.2018 г. – изтичане на срока на договора) до 18.12.2020 г., и 2) неустойка за просрочена редовна лихва, изчислявана върху сумата за неразрешен овърдрафт от датата на просрочието (05.07.2018 г.) до 18.12.2020 г. Всички тези вземания били начислявани на основание чл. 11.3 във връзка с чл. 5.4 от договора за овърдрафт, като обезщетителната лихва по т. 5.4 била с различни наименования за счетоводни 3 нужди на банката-ищец и предвид различните хипотези на неизпълнение.

Разходът от 72 лева, включен като „такси и разноски“ в заявлението, се претендирал с оглед връчване на покана за доброволно изпълнение преди завеждане на съдебното дело.

Ответницата в първоинстанционното производство се е бранила като е посочила, че по образуваното въз основа на изпълнителния лист, издаден по заповедта по чл. 417 от ГПК, изпълнително дело е сключила споразумение със съдебния изпълнител, по силата на което изплащала ежемесечно суми за погасяване на дълга, поради което интересът на кредитора бил гарантиран и искът по чл. 422 от ГПК се явявал неоснователен, както и с доводи за прекомерност на неустойките и лихвите по договора, респ. нарушаване на правата й като потребител.

Районният съд е уважил исковете частично – само за чистата стойност на кредита (чл. 23 от ЗПК), като е счел, че договорът е недействителен (чл. 22 от ЗПК) поради нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – в представения договор не бил посочен размерът на ГПР към момента на сключване на договора за кредит, нито допусканията, на които той се основава.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно. По допустимостта на решението Пловдивският окръжен съд намира следното:

В подаденото уточнение на исковата молба което банката-ищец изрично посочва, че търси установяване на неустойката за просрочена главница за период от 29.11.2018 г. до 18.12.2020 г., защото на 29.11.2018 г. настъпила изискуемостта на вземането за главница в размер на 500 лева. Няма пречка ищецът по иска по чл. 422 от ГПК да поиска по-малко от посоченото в заповедта. С уточнението на исковата молба съдът се десезира от спора в частта му за неустойката за просрочена главница за периода от 05.07.2018 г. до 29.11.2018 г.

Вещото лице счетоводител по допуснатата и назначена от районния съд експертиза е изчислявало неустойката за просрочена главница за периода от 05.07.2018 г. до 18.12.2020 г. (таблица 2 от допълнителното заключение).

Заключението на вещото лице не се кредитира в тази му част, доколкото изводите му не касаят относимия времеви период. Релевантният за делото 4 период е от 29.11.2018 г. до 18.12.2020 г. с оглед направеното уточнение на иска, а и понеже тази неустойка е за забава. Тя следва да се начислява след настъпване на окончателна изискуемост на главницата по кредита (29.11.2018 г.).

Неустойката в размер на 10 %, съответстваща по размер на законната лихва за периода от 29.11.2018 г. до 18.12.2020 г. е в размер на 104,18 лева (изчислена чрез лихвения калкулатор на НАП). При съобразяване на действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците – спиране на сроковете за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. – следва да се извадят от тази сума 8,61 лева, съответстващи на тези два месеца. Крайният извод е, че за периода от 29.11.2020 г. до 13.03.2020 г. и от 13.05.2020 г. до 18.12.2020 г. неустойката за просрочена главница е в размер на 95,57 лева. В този размер и за този период следва да се приеме за установен дългът на Ц. П. към банката-жалбоподател за неустойка за просрочена главница по процесния договор за овърдрафт. В тази част отхвърлителното решение на районния съд е допустимо, но е неправилно.

Съгласно уточнителната молба, в исканата сума в размер на 123,26 лева влиза обсъжданата неустойка за просрочена главница, която е в размер на 115,97 лева, както и парична сума в размер на 7,29 лева, представляваща неустойка за просрочена редовна лихва. Доколкото двете суми са обобщени в диспозитива на решението, за яснота тук въззивният съд помества съображенията си и по контрола за правилност относно остатъка от процесните 123,26 лева за неустойки.

От допълнителното заключение по съдебно счетоводната експертиза се установява, че неустойката за просрочена редовна лихва (неразрешен овърдрафт) за периода от 05.07.2018 г. до 17.12.2020 г. е в размер на 7,29 лева.

Вещото лице е взело предвид при изчисленията си, че лихва за периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. не се дължи съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Тази неустойка е за забава и се дължи за пълния посочен в заявлението и исковата молба период – 05.07.2018 г. до 5

18.12.2020 г. Това е така, понеже при съобразяване на т. 11.2 от договора и подробната справка към първоначалното заключение, става явно, че към 05.07.2018 г. Ц. П. вече е била в забава да заплати сумата от 31,46 лева.

Банката не е имала възможност да погаси този дълг към юли 2018 г. чрез усвояване на лимита по овърдрафта поради изчерпването му, с оглед на което сумата е отнесена счетоводно като неразрешен овърдрафт. Въззивната жалба е основателна.

В обобщение:

Решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен искът на банката за присъждане на неустойка за просрочена главница в размер на 20,40 лева (попадаща в общата сума за „неустойка“ в размер на 123,26 лева) за периода от 05.07.2018 г. до 28.11.2018 г. е недопустимо – произнесено свръхпетитум, понеже ищецът е десезирал съда от разглеждане на спора в тази му част с уточнителната си молба от 04.10.2021 г. В тази част първоинстанционният акт следва да бъде обезсилен, а производството по делото – прекратено.

Решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен искът на банката за присъждане на неустойка за просрочена редовна лихва в размер на 7,29 лева за периода от 05.07.2018 г. до 18.12.2020 г., както и досежно частта, с която е отхвърлен искът на банката за присъждане на неустойка за просрочена главница в размер на 95,97 лева за периода от 29.11.2018 г. до 18.12.2020 г. (и двете суми включени в общата сума за „ неустойка“ в размер на 123,26 лева) е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се уважи искането в тази му част.