Решение № 291 от 12.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Бургас, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20232120105554 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. Д. , ЕГН:

**********, с адрес: гр. С., против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , ЕИК: 131001375 със седалище и адрес на управление: град София, р-н „Витоша“, ж.к. ,Малинова долина“, ул.

„Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.Т., за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ответника срещу ищеца НЕ СЪЩЕСТВУВАТ поради погасяването им по давност подлежащи на принудително изпълнение вземания за следните суми: 2 997, 30 лева – главница по Договор за издаване на кредитна карта от 01,09.2005г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2012г. до окончателното изплащане на вземането; 1346, 55 лева – договорна лихва за периода от 08.02.2010 г. до 12.07.2012 г., 236, 66 лева – наказателна лихва за периода от 08.02.2010 г. до 12.07.2012 г.; 424, 51 лева – сторени съдебни разноски, за събирането на които е висящо изпълнително дело № *** на ЧСИ Н. Г., район на действие – БОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.07.2012 г., издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Габрово.

Претендират се разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца е образувано и се води изпълнително дело № *** на ЧСИ Н. Г., образувано по молба на първоначалния взискател „Обединена Българска Банка“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.07.2012 г. по ч. гр. дело № *** г., по описа на PC - Габрово, по силата на който ищецът е осъден да заплати на взискателя процесните суми. Сочи се, че на 01.06.2018г. пред ЧСИ Н. Г. постъпва молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която дружеството представя договор за прехвърляне на вземания, сключен между него и „Обединена Българска Банка“ АД, и желае да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело. Поддържа се, че процесните вземания са погасени по давност, тъй като е изтекъл петгодишен период от 1 време, през който взискателят е бездействал, като не е предприел действия по принудително събиране на дълга. Посочва се, че последното валидно извършено, годно да прекъсне погасителната давност, е извършено на 09.07.2018 г., когато са изпратени запорни съобщения до различни търговски банки с цел налагане на запор върху банкови сметки, открити на името на ищеца. Отбелязва се, че в периода от 09.07.2018 г. до 17.09.2020 г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност. Сочи се, че като в течение на двегодишен период не са извършвани никакви валидни изпълнителни действия, то на 17.09.2020 г. изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. Поддържа се, че нова погасителна давност е започнала да тече от последното валидни изпълнително действие – от 09.07.2018г., спряла е да тече за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и е изтекла на 17.09.2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. Не спори по твърденията относно правните действия на цедента и ответното дружеството, извършени по повод образувано заповедно производство, а впоследствие и изпълнително дело срещу ищеца. Не се спори също, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и че към датата на подаване на иска е настъпила петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено правото на принудително събиране на процесното вземане. Във връзка с изложеното се поддържа, че за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия иск, поради което същият се явява недопустим и производството следва да бъде прекратено. Отбелязва се, че ищецът не е отправял искане на връщане на изпълнителния лист, за да се приеме, че това е отказано от ответното дружество.

Евентуално, в случай на приемане на иска за разглеждане, ответникът заявява, че признава иска и факта, че не съществува право на принудително изпълнение за процесните суми. В случай на уважаване на иска ответникът моли съда да остави разноските в тежест на ищеца предвид обстоятелството, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска, като наред с това е налице признание на иска. Направено е и евентуално възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове е чл. 439 ГПК. Същите са допустими, тъй като са предявени при наличието на правен интерес. Той е обусловен от безспорните между страните обстоятелства, че за принудителното събиране на процесните вземания е образувано и висящо изпълнително дело № *** на ЧСИ Н. Г., район на действие – БОС.

С писмена молба от 04.01.2024 г. ищецът моли съда да постанови решение съобразно направеното с отговора на исковата молба признание на иска и да му присъди разноски.

Въз основа на направеното от ответника с отговора на исковата молба признание на иска и направеното от ищеца искане за постановяване на решение съобразно признанието с протоколно определение от 10.01.2024 г. съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.

На основание чл. 237, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът намира, че в случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение съобразно признанието на иска, а именно: ответникът е признал иска по основание и размер, признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с това право, а ищецът е поискал изрично съдът да се произнесе с решение съобразно признанието на иска.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК исковете следва да бъдат уважени изцяло, така както са предявени, без да се излагат мотиви по съществото на спора.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно, 2 за да бъде освободен ответникът от отговорност за разноски при уважаването на иска и те да бъдат възложени в тежест на ищеца, следва да се установи кумулативното наличие на две предпоставки: ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В настоящия случай е налице само признание на иска. Съдът намира, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото с оглед безспорното между страните обстоятелство, че за принудителното събиране на процесните вземания е образувано и висящо изпълнително дело № *** на ЧСИ Н. Г., район на действие – БОС. Не установява, а и не се твърди, с писмена молба, подадена преди постъпване на настоящата искова молба в съда, ответникът да е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, или да е поискал от ЧСИ да се произнесе с постановление за прекратяване на изпълнителното дело по перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Обективираната в отговора на исковата молба покана за получаване на оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното дело за принудително събиране на процесните вземания, не опровергава извода, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. Повод е именно наличието на висящо изпълнително производство за принудително събиране на процесните вземания. Прекратяването на изпълнителното дело в хода на настоящия исков процес – било то на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 или чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, (за което не се навеждат твърдения и не се представят доказателства) също не би представлявало основание за възлагане на разноските в тежест на ищеца, тъй като към момента на подаване на исковата молба е имало повод за завеждане на делото. Ето защо съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Въз основа на представените от ищеца пълномощно и договор за правни услуги на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат В. П. Н. от САК, служебен адрес: гр. С., партер, сумата от 599, 73 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение в минималния му размер.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 273, 75 лева, представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , ЕИК: 131001375 със седалище и адрес на управление: град София, р-н „Витоша“, ж.к.

,Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.Т., срещу ищеца Д. Г. Д. , ЕГН: **********, с адрес: гр. С., НЕ СЪЩЕСТВУВАТ поради погасяването им по давност подлежащи на принудително изпълнение вземания за следните суми: 2 997, 30 лева – главница по Договор за издаване на кредитна карта от 01,09.2005г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2012г. до окончателното изплащане на вземането; 1346, 55 лева – договорна лихва за периода от 08.02.2010 г. до 12.07.2012 г., 236, 66 лева – наказателна лихва за периода от 08.02.2010 г. до 12.07.2012 г.; 424, 51 лева – сторени съдебни разноски, за събирането на които е висящо изпълнително дело № *** на ЧСИ Н. Г., район на действие – БОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.07.2012 г., издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Габрово.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , ЕИК: 131001375 със седалище и адрес на управление: град София, р-н „Витоша“, ж.к. ,Малинова долина“, ул. „Рачо ПетковКазанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.Т., да заплати в полза на адвокат В. П. Н. от САК, служебен адрес: гр. С., партер, сумата от 599, 73 лева, представляваща 3 дължимо адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , ЕИК: 131001375 със седалище и адрес на управление: град София, р-н „Витоша“, ж.к. ,Малинова долина“, ул. „Рачо ПетковКазанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.Т., да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 273, 75 лева, представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4