Решение № 422 от 07.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Пазарджик, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Цветелина Н. Тодорова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Цветелина Н. Тодорова Въззивно гражданско дело № 20265200500613 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

С решение на Районен съд Пазарджик рег. № 685/26.05.2026 г. постановено по гр. дело № 20255220103068 по описа на съда, решаващия състав е осъдил Н. А. У. да заплати на „Бест Бългериън Пропъртис 06“ ЕООД сумата от 364,78 евро, представляваща законна лихва за забава върху сумата в размер на 9 264,00 евро, дължима за периода 01.05.2025г. – 12.08.2025 г., по силата на сключено между страните Споразумение от 20.05.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба пред съда /13.08.2025г./, до окончателното изплащане на цялата сума, като е осъдил Н. А. У. да заплати на „Бест Бългериън Пропъртис 06“ ЕООД и сторените разноски в производството в общ размер на 273.54 евро Недоволен от така постановеното решение ответника Н. А. У. е депозирали въззивна жалба срещу акта.

С въззивната жалба се атакува първоинстанционния съдебен акт като се навеждат твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърли предявената искова претенция.

Твърди се, че в хода на производството пред първоинстанционния съд ищецът не е успял да докаже твърдението си за настъпването на всички договорни предпоставки за изискуемост на сумата от 9 264 евро. Неправилно съдът бил приел, че е налице доказан падеж. Съобразно т.1.3 от 1

Споразумението между страните плащането било обусловено от две кумулативни предпоставки - въвеждане на сградата в експлоатация и получаване на съответната сума от страна на банката кредитор.

Правилен бил изводът на съда, че по кредита има неусвоени средства за Акт 16, но едновременно с това съставът на съда достигал до извода, че е изтекъл срокът след получаването им от банката. Тези два извода си противоречали един на друг. Неправилно съдът е приел, че жалбоподателят бил в забава по отношение на ищеца. Самият ищец признавал, че не знае кога и дали е получена сумата от банката кредитор и претендирал лихва от „евентуална дата“.

Твърди се, че съдебното решение се явява неправилно и по отношение на прилагането на чл. 86 от ЗЗД. Съобразно тази разпоредба при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Но за да се позове на тази разпоредба, ищецът трябвало да е доказал кога е възникнала изискуемостта; кога е започнал да тече срокът и кога е настъпила забавата. В хода на производството ищецът не успял да докаже при условията на пълно и главно доказване нито една от кумулативните предпоставки. От тук и изводът на съда за доказаност на исковата претенция бил неправилен. В конкретния случай съдът бил присъдил лихва за забава въз основа на предположение, което освен неправилно било и незаконосъобразно.

Твърди се и нарушение на разпоредбите на чл. 235 и чл. 236 от ГПК, тъй като с постановяване на решението не били обсъдени съществени възражения, посочени още с отговора на исковата молба.

Съдът не бил отчел действието на наложения запор от страна на ЧСИ.

Със запорно съобщение с изх.№ 10345/09.04.2025 г. на ЧСИ С. Н., рег.№ 805 в КЧСИ, жалбоподателят бил уведомен за наложен запор на всички вземания на длъжника по изпълнителното дело „АМД РЕЗИДЪНС“ ООД, в това число и дължимите от Н. У. суми по Нотариален акт за покупко-продажба № 35, том 31, вх.№ 9740/30.06.2022 г., вписан в СВ-Бургас. Наложеният запор бил изпълнен от жалбоподателя, в качеството му на трето задължено лице на 27.08.2025 г. по специална сметка на съдебния изпълнител.

Твърди се също, че съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се установява, че длъжникът дължи лихва само ако е забавил изпълнението, т.е. за възникване задължение за лихва е необходимо забавено изпълнение, а в конкретния случай такава забава не била налице, плащането било извършено своевременно посочена от съдебния изпълнител сметка. В тази насока била и трайната съдебна практика на ВКС. Посочва Решение № 211/26.01.2017 г. по гр.д. № 958/2016 г., ВКС, IV ГО, съгласно което липсата на забава изключва възможността за начисляване на законна лихва, Решение № 94/09.07.2015 г. по гр.д. № 6234/2014 г., IV ГО, на ВКС съгласно което задължението за законна лихва има акцесорен характер и възниква единствено при забавено изпълнение, а съгласно Тълкувателно решение № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС при липса на уговорен срок, забава настъпва след покана. В конкретния случай срокът бил уговорен и спазен, следователно не била налице забава.

2

Съдът не се бил произнесъл и по отношение направеното възражение с отговора на исковата молба досежно действителността на сделката по отношение поемане на задължение от страна на жалбоподателя за изпълнение на задължение на третото лице - „АДМ РЕЗИДЪНС“ ООД към ищеца в първоинстанционното производство. Липсвали каквито и да е било мотиви в решението защо съдът приел, че жалбоподателят отговаря за последиците от неизпълнение на задължение, което по договор следва да бъде изпълнено от трето лице. Липсата на произнасяне по това възражение представлявало самостоятелно нарушение на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК. Съдът бил длъжен да обсъди всички релевантни доводи и възражения на страните. В случая липсвали мотиви защо приема за действителна клаузата, по силата на която доверителят ми отговаря за неизпълнение на задължение на трето лице, както и защо приема, че са налице предпоставките за ангажиране на тази отговорност.

Твърди се, че на практика, с решението си, съдът изменил волята на страните, променил е сключения по между им договор, като фактически е премахнал условието „след получаване на сумата от банката кредитор“ и е приел, че падежът настъпва само с въвеждане на сградата в експлоатация. От събраните доказателства по делото се установи по безспорен начин, а такъв е и изводът - на съда, че по банковия кредит има неусвоени средства за разплащане при Акт 16. Веднъж съдът приема, че има неусвоени средства по отношение Акт 16, но въпреки това приема, че са изпълнени двете кумулативни предпоставки за търсене на отговорност досежно лихва за забава - да е въведена сградата в експлоатация и да са усвоени средствата от банковия кредит по отношение въвеждането на сградата в експлоатация. Този извод е вътрешно противоречив и не следва от събраните по делото доказателства, като същевременно е неправилен и незаконосъобразен.

Неправилен се явявал и извода досежно плащането на задължението чрез съдебния изпълнител. Съдът не бил анализирал влиянието на наложения запор върху възможността за плащане, тъй като жалбоподателят изпълнил задълженията си като трето задължено лице по изпълнително дело, а в съдебния акт липсвало обсъждане дали това изключва твърдяната забава.

Незаконосъобразно и неправилно бил определен началния период на присъждане на лихва - 01.05.2025 г. Тази дата не била установена по делото, тя представлявала единствено предположение от страна на ищеца в първоинстанционното производство.

Решението било вътрешно противоречиво, тъй като съдът едновременно приема, че по кредита има неусвоени средства за плащане при Акт 16, и че е изтекъл срокът след получаването на същите средства от банката кредитор. При липса на доказано усвояване на транша не може да бъде определен нито падежът на задължението, нито началният момент на забавата.

Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлен предявения от 3

„Бест Бългериън Пропъртис 06“ ЕООД против Н. А. У. иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от „Бест Бългериън Пропъртис 06“ ЕООД, в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Счита за необосновани твърденията във въззивната жалба, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, необосновано, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Излага, че съдът е достигнал до правилен и обоснован извод за основателност на исковата претенция, анализирайки всички събрани в хода на производството доказателства.

Съображенията относно неоснователността на въззивната жалба развити в отговора на въззивната жалба се припокриват с приетата от районния съд фактическа обстановка и достигнатите от него изводи.

По отношение на направените във въззивната жалба възражения се излага, че са необосновани и неоснователни. Безспорно било по делото и не се оспорвало от ответника, че ищецът не е получил сумата от 9264 евро, която е следвало да му бъде заплатена от АМД РЕЗИДЪНС ООД в срок от 7 дни след получаването й от банката кредитор при получаване на акт 16 и въвеждане на сградата в експлоатация. От приетото като писмено доказателство Разрешение за ползване № СТ-05- 175/09.04.2025г. се установило, че сградата е въведена в експлоатация. Също така съгласно т.2 от споразумение от 20.05.2022г. ответникът се е задължил, че при неизпълнение на задълженията си по всички подточки на т.1 от цитираното споразумение, включително и задълженията на АМД РЕЗИДЪНС ООД към ищеца, ответникът У. дължи законна лихва за забава.

От приетото по делото писмо изх. № 3000-12/30.01.2026г. на Юробанк България АД се установило, че ответникът е кредитополучател по жилищен кредит, като датата на усвояване е 06.07.2022 г. на която дата били усвоени общо 203 289 лв., като на 07.07.2022г. е наредена сума в размер на 150 865 лв. към АМД РЕЗИДЪНС ООД с основание „покупка на aп. В703 и ПМ Б004, гр.Бургас, ПЗ Север, вх.“В“. На 08.12.2022 г. била усвоена сума в размер на 27 635 лв., част от лимит за покупка при издаване на Акт образец 15. Сумата в размер на 27 635лв. била преведена по сметка на АМД РЕЗИДЪНС на дата 09.12.2022 г. с основание Транш Акт 15. По кредита имало неусвоени средства за разплащане при Акт 16 и сумата, предвидена за ремонт. Според т.4 от писмо изх. № 3000-12/30.01.2026г. на Юробанк България АД Още на 06.07.2022 г., , ответникът бил усвоил 118 069,57 евро по първия транш, предназначен изрично за „покупка на недвижим имот“ и „други разплащания, свързани с покупката“. Тази сума напълно покривала всички задължения към ищеца, включително последната вноска от 9 264 евро. Според двустранния договор между ищецът и ответникът т.1 договорената продажна цена е само 105 700 евро.

Клаузата, свързваща плащането с усвояването на третия транш от банката, била поставена изключително в защита на ответника и го предпазва 4 от финансова невъзможност. След като той е имал пълната финансова възможност още на 06.07.2022г. да заплати цялата покупна цена (вкл. чрез ЧСИ) той сам бил отстранил защитното условие. Съгласно чл. 55 ЗЗД, когато условието отпадне по волята или действията на длъжника, задължението става изискуемо. Освен това на 08.12.2022г. ответникът е усвоил втори транш от 27 635лв (=14 129 евро), според т.5. от банковия документ, което го прави още по-платежноспособен. Допълнително, според същия банков документ т.6, третият транш от 35 409 евро е бил предназначен изрично за „ремонт“, а не за покупка. Фактът, че ответникът е платил пълната покупко/продажна сума, сборно към „АМД РЕЗИДЪНС“ ООД и ЧСИ, категорично доказва наличието на финансова възможност на много по-ранна дата от Акт 16, още след 08.12.2022г. Задържането на сумата от ответникът и неплащането към ищеца, представлява едностранно обогатяване за негова сметка и допълнително ощетява ищецът като го е лишил за повече от 4 години да ползва парите си и те да се обезценят от инфлацията. Ето защо необосновани и неоснователни били доводите във въззивната жалба, че е неправилен изводът на съда, че вземането е изискуемо въпреки, че има неусвоени средства по кредита.