Решение № 1026 от 09.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. Пловдив, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330204453 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата № 8505285950 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството,

Агенция

„Пътна инфраструктура“, с който на "ТРАНСПРЕС ГРИЙН" ЕООД, ЕИК: 202294271, със седалище и адрес на управление в гр.Велико Търново, ул.“България“ № 21, вх.Д, ет.1, представлявано от *** В.С., на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят "ТРАНСПРЕС ГРИЙН" ЕООД, чрез пълномощника адв.Н., моли съда да отмени електронния фиш, по съображения, изложени в жалбата, както и в допълнително становище. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. В отделна молба моли съда да бъдат присъдени направените разноски в производството.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, представлявана от юрисконсулт И., намира електронния фиш за законосъобразен и иска неговото потвърждаване. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

На 12.04.2022г. в 12:12ч., било установено нарушение № DD4D0CC58796670AE053021F160AAAD6, с ППС влекач „ВОЛВО ФХ“, рег.

№ ****, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6Е, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Родопи, за движение по път А-1 км 107+663, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закон за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Посоченото било установено с устройство № 20212, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км 107+663. Собственикът, на когото било регистрирано процесното ППС било дружествотожалбоподател "ТРАНСПРЕС ГРИЙН" ЕООД, ЕИК: 202294271.

С оглед направените констатации, бил съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата № 85052825950 на

Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу "ТРАНСПРЕС ГРИЙН" ЕООД за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, р. чл.179, ал.3б от ЗДвП му била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира, като служещи за установяване на обективната истина.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният Електронен фиш с № 8505285950 е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: мястото – община Родопи, път А-1 на км 107+663 в посока намаляващ километър; датата – 12.04.2022 г.; точният час на извършване на нарушението – 12:12 часа; регистрационният номер на пътното превозно средство – ****; вписания ползвател – жалбоподателят "ЮНИОН ИВКОНИ" ООД; описание на нарушението – движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени изцяло задълженията във връзка със заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата - такса за изминато разстояние /тол такса/, тъй като не е заплатена дължимата пътна такса, като няма създадена тол декларация за преминаването, разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на 2 административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената санкция – 2 500 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Самостоятелно основание за отмяна на атакувания електронен фиш представлява непропорционалността на наложената санкция. Съгласно § 16 от ПЗР на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета. Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общия принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета българската държава е въвела следната санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса:

- задължение по чл. 10б от ЗП за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 от ЗП за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа;

- кумулативно с това е предвидена и имуществена санкция във фиксиран размер с разпоредбите на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП, като по този начин размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.

В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Действително актуалната уредба, въведена от българския законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е предвидената възможност имуществената санкция по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от 3

ЗДвП да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл. 26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние. Посоченото обстоятелство, наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, която според чл. 27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с пониска като интензитет административно-наказателна репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на санкциите, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.

В този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция:

Решение № 3431 от 15.04.2024 г. по к.а.н.д. № 232/2024 г. по описа на XX състав на Административен съд – Пловдив, и цитираната там практика на СЕС. В цитираното решение се приема, че наложената на дееца санкция многократно надвишава пътната такса, която той следва да заплати, въпреки че нейният размер е определен по чл. 10б, ал. 5 от ЗП и представлява т.нар. максимална такса. Фактите в процесния случай относно определянето на санкцията са аналогични, поради което настоящият състав възприема и формирания от касационния съд извод, че наложената санкция във фиксиран размер, преценена спрямо размера на дължимата пътна такса, изглежда непропорционална както на извършеното нарушение, така и на преследваните цели. В настоящия случай е налице само частично неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата пътна такса за изминато разстояние, което понижава обществената опасност на конкретното деяние спрямо случаите на изцяло липсваща тол декларация, но това обстоятелство не е отчетено при определяне на санкцията.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя.

Последният е направил искане за сторените разноски за адвокатско възнаграждение, като е представил договор за правна помощ от 14.07.2025г., видно от който дружеството – жалбоподател е заплатило възнаграждение за процесуално представителство е размер на 550лв. Доказано е извършването на 4 разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна помощ е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено изцяло и в брой.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, която следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя обща сума в размер на 550 лева в полза на жалбоподателя.

Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, в ал.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата № 8505285950 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството,

Агенция

„Пътна инфраструктура“, с който на "ТРАНСПРЕС ГРИЙН" ЕООД, ЕИК: 202294271, със седалище и адрес на управление в гр.Велико Търново, ул.“България“ № 21, вх.Д, ет.1, представлявано от *** В.С., на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП.