Решение № 362 от 09.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Варна, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500045 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба с вх. № 80444/30.10.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от Д. П. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител срещу решение № 3119/26.09.2023г. постановено по гр.д.№ 817/2022г. на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявеният от жалбоподателя против С. Б. И.-Г. иск с правно основание чл.72, ал. 1 от ЗС, във вр. с чл. 74, ал.2 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9778,25 лева, представляваща обезщетение за извършени подобрения в периода м.януари – м.юли 2019г. в следния недвижим имот: апартамент №1, находящ се в гр. Варна, ул. „С.В." ***, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: *** по КККР на гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението; ОСЪДЕН е жалбоподателят да заплати на С. Б. И.-Г. сумата от 1800 лева, представляваща сторени от ответницата разноски и е ОСЪДЕН да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 640 лева, представляваща депозит за вещо лице.

Въззивникът – Д. Д., чрез процесуалния си представител оспорва решението с твърдения за неправилност, необоснованост и постановяване в противоречие с материалния 1 закон.

Възразява срещу дадената от съда квалификация на предявения иск като такъв по чл.72, вр.чл.74 от ЗЗД и формираните мотиви по въпроса за качеството му на добросъвестен владелец на процесния имот. Твърди, че в изпълнение на указания на съда е уточнил с молба от 27.01.2022г., че разходите за ремонтните дейности е направил в качеството на гестор и претендира за тях сумата, с която се е обеднил, т.е разходите, които реално е направил за ремонтните и подобрителните дейности.

Твърди, че основанието на претенцията му е забраната за неоснователно обогатяване, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.61, ал.3 от ЗЗД да бъде уважен. Претендира за присъждане на съдебноделоводните разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – С. Б. И., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно.

Счита наведените във въззивната жалба възражения срещу дадената от съда правна квалификация на предявения иск за неоснователни, включително и с оглед липсата на оспорване на доклада на делото изготвен в първото по делото съдебно заседание. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от Д. П. Д. за осъждане на ответника С. Б. И.-Г. да му заплати сумата от 9778,25 лева /след допуснато изменение в цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК/, представляваща обезщетение за извършени от ищеца подобрения в периода от м.януари - до м.юли 2019г. в собствения на ответника имот, представляващ апартамент №1, находящ се в гр. Варна, ул. „С.В." ***, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: *** по Кадастралната карта на гр.Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата и уточняващите я молби ищецът излага, че в посочения период - януариюли 2019г. е извършил подобрения от строителен характер в апартамента на ответника на ул.“С.В.“ ***, ет.2, включващи строително-ремонти дейности и материали за ремонт на подовете в коридора, хола и кухненския бокс, включително подово отопление; материали и труд за ремонта на подовете на терасата, банята и спалнята; материали и труд за ремонт на стените на хола, на коридора, на спалнята, а също и изхвърляне на отпадъци на обща стойност 107 000 лева. Ремонтите дейности били извършени по време на висящността на 2 съдебно производство по предявен от ищеца срещу ответницата иск за собственост, по което с влязло в законна сила решение № 1384/25.11.2019г., постановено по гр.д. № 427/2019г. на ВОС исковете на ищеца са били отхвърлени. Посочва, че ответницата се е противопоставяла на извършваните от ищеца ремонтни и подобрителни дейности, които ищецът извършвал в качеството си на гестор, поради което претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата, с която се е обогатила в размер на действително сторените от него разходи.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. Б. И. - Г., чрез процесуалния й представител, с който заявява становище за неоснователност на иска.

Излага, че е придобила собствеността на процесното жилище по силата на публична продан по изп.дело № 20137110400351 на ЧСИ Д. П.-Я., по което е нейна полза е издадено постановление за възлагане от 18.01.2018г.

Оспорва облигационната искова претенция на ищца както по основание, така и по размер. Позовава се на влязлото в законна сила между тях решение по гр.д.№ 427/2019г. по описа на ВОС, с което било установено, че собственик на имота е ответницата, както и че ищецът не е упражнявал фактическа власт по отношение на процесния имот трайно явно и необезпокоявано с намерение за своене. Счита, че на ищеца не се дължат разноски за направа на подобрения, тъй като няма качеството на владелец по смисъла на чл.74 от ЗС, а е бил евентуално само негов държател. Излага, че с влизане в сила на постановлението за възлагане на 12.12.2018г., вписано на 22.01.2019г. владението на ищеца е прекъснато и той не може да се ползва от правата на подобрител за полезни разноски /подобрения/, извършени в имота след тази дата. Възразява, че ако подобренията са извършени от ищеца в исковия период, то той е притежавал качеството на ипотекарен длъжник по изпълнителното дело, знаел е, че принудителното изпълнение е насочено срещу имота, както и че процесният имот е възложен по силата на постановлението за възлагане на друго лице и въпреки това е извършил твърдените подобрения, като той не е имал съзнанието, че подобрява своя вещ, придобита на законно основание.

Оспорва претендираните подобрителни и ремонтни дейности изобщо да са извършени в имота, както и това да е станало в периода м.януари – м.юли 2019г., като възразява, че ако въобще са направени същите се датират или преди, или непосредствено след 20.08.2013г., когато е извършен опис на ипотекирания недвижим имот. Оспорва ги по вид, количество, качеството и цена на вложените материали и труд. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на евентуалното признатото вземане на ищеца за сторени разходи за подобрителни действия по имота. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, а и се установява по събраните по делото доказателства – влязло в сила постановление за възлагане от 18.01.2018г. издадено по изп.дело № 20137110400351 по описа на ЧСИ Д. П. Я., вписано в Службата по вписвания на 3

22.01.2019г., а също и влязлото в законна сила решение по гр.д.№ 427/2019г. по описа на ВОС, че собственик на недвижим имот с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, представляващ апартамент с площ от 82 кв.м. находящ се в гр.Варна, ул.“С.В.“ ***, ет.2 е С.

Б. И..

Цитираното изпълнително дело, по което С. И. е придобила процесния имот въз основа на публична продан е било образувано по молба на „Обединена Българска Банка“ АД срещу Йорданка Симеонова Гавраилова въз основа на изпълнителен лист от 14.11.2012г. издаден по ч.гр.д. № 16307/12г. на ВРС в полза на банката за принудително събиране на парична сума предоставена на длъжника по силата на договор за банков кредит. Длъжникът по изпълнителното дело Й.Г. е майка на ищеца Д. Д..

С Определение № 6585/21.10.2021г. по гр.д. № 6538/2021г. по описа на ВРС образувано по предявени от С. Б. И. - Г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 403 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД срещу ответника Д. П. Д., не е прието за съвместно разглеждане в процеса направеното от Д. като ответник по делото в евентуалност възражение за съдебно прихващане с негово насрещно вземане за извършени подобрения и необходими разноски в процесния имот в периода от януари 2019г. до юли 2019г.

По делото са приети писмени доказателства - нареждане за експедиция № SO_120023363/15.03.2019г. от „Мартинели“ ООД и получател Д., от склад Варна – Плочки, авансово плащане № ФП_00162602/17.04.2019г. към договор SO_120023363 от 361,36 лева; авансово плащане № ФП_00162542/15.04.2019г. към договор SO_120023363 от 3500 лева.

По делото е проведена СТЕ, чието заключение поддържано в съдебно заседание от вещото лице Т. О. установява, че в жилището на ул.“С.В.“ ***, ет.2 са налични описаните в исковата молба като извършени дейности по изграждане на подовото отопление и настилката от керамични плочки в хола и кухненския бокс; настилката от керамични плочки в коридора; изграден праг на входната врата; настилката от керамични плочки в банята; подовото отопление и настилката, но не от керамични плочки, а от ламиниран паркет в спалнята; частично изпълнена настилката от керамични плочки на откритата тераса. Вещото лице посочва, че от претендираните ремонтни строително-монтажни работи по стените в жилището не е налично нищо. Стените в посочените помещения са с латексово покритие, което е амортизирано и се нуждае от цялостно освежаване. Стойността на направените разноски в процесния имот е изчислена на общо 10684,02 лева с 20 % ДДС начислен само върху стойността на материалите. Поддържа се, че не всички от посочените в исковата молба материали са вложени, като стойността на действително вложените материали се равнява на 6831,48 лева включен ДДС. Излага, че с оглед състоянието на настилките в дневната с кухненеския бокс, коридора и откритата тераса, може да се приеме, че са изпълнени през 2019г., а настилките в банята и спалнята – преди повече от 9-10 години.

Подовите отопления са без терморегулатори и не могат да бъдат изпробвани, но настилките в дневната, коридора и банята са с добро качество. Досежно настилката в кухненския бокс е посочено, че е с незадоволително качество, като е допуснато отделни участъци да бъдат покрити с плочки с друг цвят, които следва да бъдат демонтирани и изпълнени отново.

4

Вещото лице посочва, че ламинатът в спалнята е силно амортизиран и следва да бъде демонтиран и подменен, както и че настилката на откритата тераса е незавършена и има участъци, които не са покрити с плочки, като не са облицовани и голяма част от бордовете на терасата, а в останалите участъци има отлепени плочки. Констатирано е, че има участък покрит с полиетилен и хидроизолиращи пасти, който е ненадежден и следва да бъде изцяло демонтиран и изпълнен отново, като преди това бъде положена качествена хидроизолация.

Вещото лице посочва, че стойността на вложените материали и труд към м.09.2022г. е в размер на 9778,25 лева, но при отчитане степента на амортизацията на установените СМР, вещото лице е предложило закръглена остатъчна стойност към момента на експертизата от 7900 лева. При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице посочва, че при огледа жилището е било във вид негоден за обитаване, като били демонтирани някои от санитарните обзавеждания, били складирани строителни материали и явно предстоял ремонт. За да бъде възможно ползването на жилището следвало да бъдат извършени допълнителни ремонти дейности в самото жилище. В таблица 1 към заключението вещото лице е посочило стойността на сторените разходи за ремонтните и подобрителни дейности в коридора, хола, кухненския бокс и терасата, за които приема, че са извършени през 2019г. в това число стойността на материалите и труда и стойността на самите плочки, които са полагани.