Решение № 13997 от 06.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13997 гр. ............., 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на дв адесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА П. ПОПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело № 20221110116410 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.411 КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, представляващи платено от ищеца застрахователно обезщетение за вреди по МПС.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско ” за л.а. " ......., с рег. № ....... е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност от 840,26 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за обезщетяването им. Твърди, че за пътнотранспортното произшествие са виновни и двамата водачи, като е налице съпричиняване / съвина/, поради което с регресна покана с рег. № РК-01413699/15.04.2021 г. поканил ответника, като застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. " ..............", с рег. № ..........., да му възстанови половината от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение. Ответникът не възстановил дължимата сума, поради което се претендира заплащане на горепосочената сума, както и на съответното обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение за л.а. " ..............", с рег. № ..........., по з адължителна 1 застраховка „ Гражданска отговорност“, но оспорва механизма на настъпване на ПТП, като оспорва вината на застрахования при ответното дружество водач и твърди наличието на съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС. Евентуално, оспорва размера на вредите, счита, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност”.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да бъде установено по делото от ищеца на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена застраховка; плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; отговорност на прекия причинител на вредите по чл.45 ЗЗД, размера на нанесените вреди; както и сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество и виновния водач, действащ към датата на ПТП. Липсата на която и да е от тях прави неоснователен предявения иск, какъвто е настоящия случай.

Макар по делото да не е спорно сключването на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена застраховка; плащане на застрахователното обезщетение в изпълнението му, както и наличие на сключена застраховка ГО за участвалия в ПТП-то автомобил .............., то не е установена по делото вината на водача му за настъпване на процесното ПТП. Напротив – от заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че вина за настъпване на ПТП има водачът на застрахования при ищеца автомобил, който не е осигурил безопасна странична дистанция и е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП ако се е движил в дясната част на пътното платно в посоката си на движение, а доводите в противната насока, поддържани от ищеца, съдът отхвърля като неоснователни.

Предвид това, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на акцесорните претенции за лихви.

При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат. В негова тежест следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 350 лева – заплатени депозити за възнаграждение на ВЛ.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ................, ЕИК ......, седалище и адрес на управление ............, срещу „...........“ АД, ЕИК ......., седалище и адрес на управление гр.............., ............., иск по чл.411 от КЗ – за плащане на сумата от 420.13 лева платено от ищеца застрахователно обезщетение за вреди по МПС по щета № 0500846525, ведно със законната лихва от 29.03.2022г. до окончателното й изплащане, сумата от 36.99 лева - лихва за забава за периода от 16.05.2021г. до 28.03.2022г., както и искането за присъждане на разноски по делото.

ОСЪЖДА ................, ЕИК ......, седалище и адрес на управление ............, да заплати на „...........“ АД, ЕИК ......., седалище и адрес на управление гр.............., ............., сумата от 350 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3