Решение № 2832 от 04.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2832 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330114530 по описа за 2025 година

Производството е по предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, чл. 19, ал. 4 и чл.

22 от Закона за потребителския кредит, за прогласяване нищожността на договорна клауза в договор за потребителски кредит.

Ищецът С. С. В. ЕГН **********, с адрес: **, чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: **, е предявила против „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, **, иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 18, ал. 1 от онлайн Договор за потребителски кредит № ** г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 3 844,66 лева при непредоставяне на обезпечение по кредита.

Ищцата твърди, че на ** г. е сключила с ответното дружество онлайн Договор за потребителски кредит № ** по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 2 000,00 лева. Сочи, че по договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 50,00 %, годишен процент на разходите – 63,02 %, срок на договора – 18 месеца, както и обща сума за плащане, формирана от главница в размер на 2 000,00 лева и възнаградителна лихва в размер на 1 013,34 лева.

Съгласно твърденията в исковата молба и съдържанието на договора, кредитът следвало да бъде обезпечен с поне едно от предвидените обезпечения – банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица. Посочва се, че поръчителите следвало да отговарят кумулативно на множество условия: да имат осигурителен доход общо в размер 1 най-малко седем пъти минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – доходът на всеки един от тях да бъде поне четири пъти минималната работна заплата; да не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем със същия заемодател; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; както и да представят служебна бележка от работодател или друг съответстващ документ за размера на получавания доход.

Ищцата излага, че в чл. 18, ал. 1 от договора е предвидено, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 6, ал. 1 от договора, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 3 844,66 лева. Неустойката следвало да се престира разсрочено заедно с погасителните вноски, към които се кумулирала отделна месечна вноска за неустойка. Поддържа се, че ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания по процесната неустойка, тъй като клаузата, която я предвижда, е нищожна.

Според ищцата процесната клауза е уговорена в нарушение на добрите нрави и на принципа на добросъвестност. Поддържа се, че чрез подобни договорни механизми небанковите финансови институции поставят на потребителите практически неизпълними изисквания за предоставяне на обезпечение, създавайки предпоставки за неизпълнение и начисляване на значителни по размер неустойки. Така, според ищцата, се постига скрито оскъпяване на кредита и се заобикаля ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.

В исковата молба се поддържа, че неустойката е загубила присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата не обезпечава изпълнението на основното задължение за връщане на предоставената сума и заплащане на възнаградителната лихва, а санкционира неизпълнението на допълнително задължение за предоставяне на обезпечение след като кредиторът вече е сключил договора и е предоставил кредита. Ищцата сочи, че няма житейска и правна логика кредиторът да отпусне кредит без изискваното от него обезпечение и едва след това да изисква неговото предоставяне под заплаха от неустойка, която надвишава размера на отпуснатата главница.

Ищцата излага, че размерът на неустойката – 3 844,66 лева – е над 100 % от предоставената главница от 2 000,00 лева и не кореспондира с каквито и да било предвидими вреди за кредитора от непредоставянето на обезпечение. Според нея вреди за кредитора могат да настъпят единствено при неизпълнение на основното задължение за връщане на кредита и при невъзможност вземането да бъде събрано от имуществото на длъжника, но не и самостоятелно от факта, че не е предоставено поръчителство или банкова гаранция.

Поддържа се още, че нормално разходите на търговеца и неговата печалба следва да бъдат включени в посочения по договора фиксиран лихвен процент и в годишния процент на разходите. Чрез процесната клауза обаче се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна, като формално сумата е квалифицирана като неустойка, но 2 по икономическата си същност представлява допълнителна цена на кредита. Поради това се иска прогласяване нищожността на чл. 18, ал. 1 от договора като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Ответникът „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД оспорва иска като предявен в условията на злоупотреба с права и като неоснователен.

По съществото на спора ответникът поддържа, че договорът за потребителски кредит № ** е съобразен с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК, както и с изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди се, че договорът е сключен дистанционно, като хронологията на действията се установява от лог файла, от искането за кредит и от стандартния европейски формуляр, изпратен на посочения от потребителя електронен адрес.

Ответникът поддържа, че ищцата лично е избрала параметрите на кредита, била е информирана за всички условия и е приела общите условия на кредитора. Според ответника клаузите са индивидуално договорени, страните равноправно и при спазване на свободата на договаряне са уговорили неустоечната клауза, а потребителят е разполагал и с право на отказ от договора в 14-дневен срок по чл. 29 ЗПК, което е гарантирало правата му при евентуална преценка, че договорът е неизгоден.

Ответникът оспорва твърдението, че неустойката представлява скрит разход по кредита или че следва да бъде включена в ГПР. Поддържа, че съгласно приложимата уредба годишният процент на разходите има за цел да информира потребителя за разходите, които би понесъл при точно и добросъвестно изпълнение на договора, но не включва суми, дължими при неизпълнение на договорни задължения. Според ответника процесната неустойка се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и поради това е извън обхвата на ГПР.

Ответникът твърди, че предоставянето на обезпечение при потребителското кредитиране е допустима и съобразена със закона практика. Сочи, че неустойката е предвидена като санкция за неизпълнение на ясно и предварително поето от кредитополучателя задължение, че тя е разсрочена в полза на потребителя и че същият е имал възможност да предложи друго обезпечение или да поиска удължаване на срока. Оспорва се и твърдението за противоречие с добрите нрави.

Ответникът иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото Договор за потребителски кредит № ** г. се установява, че между С. С. В., в качеството на кредитополучател, и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, в качеството на кредитор, е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит.

В договора като кредитополучател са посочени трите имена на ищцата, ЕГН **********, 3 адрес: **, **, електронен адрес ****** и телефон за контакт **. Кредитор е ответното дружество „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, **.

От договора и стандартния европейски формуляр се установява, че размерът на предоставения кредит е 2 000,00 лева, срокът на договора е 18 месеца, фиксираният годишен лихвен процент е 50,00 %, а посоченият годишен процент на разходите е 63,02 %. В СЕФ е посочено, че потребителят следва да заплати четири вноски в размер на 83,33 лева и четиринадесет вноски в размер на 191,43 лева, платими считано от 11.07.2024 г., като общата сума за плащане при включени главница и възнаградителна лихва е 3 013,34 лева, от които главница 2 000,00 лева и лихва 1 013,34 лева.

От лог файла по договора се установява, че на ** г. в 07:14:59 ч. потребителят е избрал сума 2 000 лева и период 18 месеца, приел е общите условия, декларацията за обработване на лични данни, декларация по ЗМИП, посочил е мобилен телефон ** и електронен адрес *******, като системата е изпратила стандартен европейски формуляр на този електронен адрес. От искането за заем се установяват и личните данни, попълнени във връзка с кандидатстването – име С., презиме С., фамилия В., ЕГН **********, лична карта № **, адрес по лична карта ** **, както и данни относно семейно положение, образование, месторабота и цел на кредита.

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че процесният договор е потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Кредиторът е търговско дружество, предоставящо кредити по занятие, а кредитополучателят е физическо лице, което не е действало в рамките на търговска или професионална дейност. Поради това спрямо процесното правоотношение приложение намират императивните правила на Закона за потребителския кредит, както и правилата за защита на потребителите, включително изискванията за прозрачност, яснота и добросъвестност при договаряне.

Спорният въпрос по делото е дали клаузата на чл. 18, ал. 1 от договора, с която е уговорена неустойка в размер на 3 844,66 лева при непредоставяне на обезпечение, е действителна, или е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и нарушаване на договорното равноправие в потребителското правоотношение.

Съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим. Ищцата има правен интерес от установяване нищожността на процесната клауза, доколкото същата е част от сключен между страните потребителски договор, поражда правна несигурност относно съдържанието и обема на задълженията на потребителя и е годна да бъде противопоставена от кредитора при изпълнението на договора. Правният интерес не се изключва от обстоятелството дали към момента на постановяване на решението сумата е платена или не, тъй като предмет на иска е установяване на недействителност на договорна клауза, а не осъждане за връщане на платени суми.

Неоснователно е възражението на ответника за злоупотреба с процесуални права. Само по себе си обстоятелството, че между страните може да са налице и други договорни 4 отношения, по които са предявени сходни искове, не води автоматично до извод за недобросъвестно упражняване на правото на иск. Всеки договор има самостоятелно съдържание, самостоятелна дата на сключване, отделен размер на кредита, отделни индивидуални условия и самостоятелни правни последици. Налице е право на потребителя да търси защита по всеки договор, по който твърди наличие на нищожна клауза. Преценката за евентуално съединяване по чл. 213 ГПК е процесуална и се извършва с оглед стадия на делата и необходимостта от съвместното им разглеждане, но отказът да се разгледа самостоятелно предявеният иск би представлявал ограничаване на правото на съдебна защита.

По същество съдът намира, че процесната клауза е нищожна. При тази преценка съдът изхожда от естеството и функциите на неустойката, разяснени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Съгласно тази задължителна практика преценката дали неустойката противоречи на добрите нрави се извършва към момента на сключване на договора, като се съобразяват естеството и размерът на обезпеченото задължение, наличието на други обезпечения, видът на неизпълнението, съотношението между размера на неустойката и възможните вреди от неизпълнението, както и дали неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.