Решение № 617 от 21.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Т.а

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604634 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 24.04.2023г., постановена по НОХД № 6894/20218г. по описа на СРС, НО, 13- ти състав съдът е признал подсъдимия И. И. И. за виновен в това, че на 10.09.2020г. около 17,00 часа в гр.София, бул.“******* отправил закани- „Ще ти разбия главата! Ще те убия!“, срещу Ц.Г.Н., като заканите били с убийство и биха могли да възбуди основателн страх от осъществяването им, поради което и на основание чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.1 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изтърпяването на което отложил с изпитателен срок от три години.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия И. И. И. за невиновен в това, че на неустановена дата през месец юни 2020г. в гр.София, бул.“******* отправил закани- „Ще те убия! Ще те застрелям!“, личността на Ц.Г.Н., като заканите били с убийство и биха могли да възбуди основателн страх от осъществяването им, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за продължавано престъпление с правна квалификация чл.144, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия И. И. И. да заплати сумата от 292,80 лева- разноски в досъдебното производство в полза на държавата по сметка на СДВР, сумата от 130,00 лева разноски в съдебното производство в полза и по сметка на 1

СРС, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК сумата от 5,00 лева за служебно издаден изпълнителен лист.

Против така постановена първоинстанционна присъда е постъпила жалба от подсъдимия И. И. И., чрез адв.И. В., в която са изложени доводи, че същата е неправилна и необоснована, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че наложеното наказание било явно несправедливо и се моли същото да бъде намалено.

Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подзащитният й за невиновен по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразно. Счита, че съдът е направил подробен анализ на доказателствения материал и се аргументирал защо кредитира показанията на Ц.Н.. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия И. И. И., адв.И. В. моли съдът да отмени атакуваната присъда в осъдителната част и да я потвърди в оправдателната част. Счита, че съдът не е направил подробен анализ на показанията на свидетелите Ц.Н., В.Н. и А.Х., в частта, в която били извън обвинителната теза, но имащи съществено значение за изхода на делото и правилните изводи на съда. Твърди, че действително в първоинстанционното производство било установено, че пострадалата и нейният подзащитен имат дете и спорът между тях бил изцяло с оглед родителските права.

Поддържа, че в момента, в който подзащитният й е трябвало да отиде да вземе детето, пострадалата го взела и заявила, че няма да му го даде. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подзащитният й за невиновен по повдигнатото обвинения.

В последна дума подсъдимият И. И. И. моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като прецени изложените в протеста и жалбата доводи, след като обсъди доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, намира следното:

От фактическа страна СРС е приел, че подсъдимият живеел на семейни начала с Ц.Н. в гр.София, ул.“*******. През 2016г. Ц.Н. родила син- В. И.. Отношенията между подсъдимия и Ц.Н. били изпълнени с конфликти, като под влияние на алкохола И. И. нанасял удари на Ц.Н. и отправял закани към нея, включително такива за живота й.През 2019г. двамата се разделили, а Ц.Н. заживяла на друг адрес- бул.“*******, но конфликтите между тях продължили, като в основата им стояли отношенията с техния син.

Във връзка с упражняването на родителските права над детето било образувано гражданско дело, като междувременно подсъдимият се виждал със сина си след индивидуални уговорки с Ц.Н.. При срещите помежду им подъсимият отново отправял заплахи към живота на Ц.Н.. През 2020г. тя чула от сина си, че подсъдимият му е показал вещ, приличаща на пистолет. През м.юни 2020г. Ц.Н. видяла бащата на подсъдимия- И. И. и 2 му разказала за отправените към нея закани, както и за това, че може би И. И. притажава онгестрално оръжие.

Първоинстанционният съд е приел, че в началото на септември 2020г. подсъдимият върнал на Ц.Н. сина им, с когото бил ходил на море, като отново възникнал спор заради желанието на подсъдимия скоро да отиде отново на море със сина им.

На 10.09.2020г. Ц.Н. взела сина им от детска градина и се прибрали в къщи. Около 17,00 часа подсъдимият й се обадил и наредил да му докара детето, за да отиде с него на море, но последната казала, че синът им не иска да ходи на море и дала на И. И. да го чуе по телефона. Подсъдимият се разкрещял на сина си, който се разплакал, а Ц.Н. взела обратно телефона и казала на И. И. да спре да вика, при което й казал- „Ще ти разбия главата! Ще те убия!“, затворил телефона, но продължил да й пише във вайбър. Подсъдимият се обадил на В.Н.- майка на Ц.Н., като заявил, че В.Н. ще плаче цял живот, ако дъщеря й не доведе В. И. при него. В.Н. се уплашила, обадила се на Ц.Н. и предала думите на подсъдимия.

Подсъдимият се обадил на приятелката на Ц.Н.- А.Х. и й казал да предаде на Ц.Н., че ако не доведе сина му, ще залее Ц.Н. с два литра киселина. А.Х. се обадила на Ц.Н. и предала думите на подсъдимия, последната се притеснила сериозно и отишла до 06 РУ, където отново подала сигнал срещу подсъдимия.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- обясненията на подсъдимия И. И., показанията на свидетелите В.Н. /приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, Ц.Н. /приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, А.Х. /приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, М.В., В.Д., протокол за претърсване и изземване, епикриза от Медицински институт- МВР, Клиника по ендокринология, заключения на съдебно- психиатрични и психологични експертизи, справка за съдимост на подсъдимия, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.

От приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият И. И. И. е неосъждан.

На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е достигнал до извода, че на инкриминираната дата подсъдимият И. И. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК.

Изявлениято на подсъдимия и отправената закана за убийство на Ц.Г.Н. са били възприети от нея като реална заплаха за нейния живот и са предизвикали преживяване на интензивен и реален страх, съгласно изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза. Изводите на съда са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона, като в тази насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя. В тази връзка настоящият съдебен състав намери за неоснователно възражението на защитата, че съдът не е направил подробен анализ на показанията на свидетелите Ц.Н., В.Н. и А.Х., в частта, в която били извън обвинителната 3 теза, но имащи съществено значение за изхода на делото и правилните изводи на съда. В мотивите към първоинстанционната присъда защо кредитира показанията на свидетелката А.Х., дадени в хода досъдебното производство, като е приел, че същите са дадени непосредствено след деянието и се потвърждават от показанията на свидетелите Ц.Н. и В.Н..

Въззивната инстанция намери за неоснователно възражението на защитата, че съдът е коментирал избирателно показанията на свидетеля В.Д.. Видно от мотивите съдът е приел, че свидетелят е присъствал на телефонен разговор между подсъдимия и пострадалата, като не е чул той да отправя обидни думи или закани спрямо свидетелката Ц.Н., но от това не може да се направи извод, че подобни изрази не са изричани.

ВъззИ.ата инстанция намери за неоснователно възражението, че в мотивите съдът не е направил подробен анализ на показанията на свидетелите Ц.Н., В.Н. и А.Х., в частта, в която били извън обвинителната теза, но имащи съществено значение за изхода на делото и правилните изводи на съда. Видно от мотивите към обжалваната присъда съдът е изложил доводи, че между показанията на свидетелите не се установяват противоречия и несъответствия, а същите взаимно си кореспондират и се допълват и подкрепят от писмените доказателства. Действително съдът не е посочил, че в показанията си, депозирани в съдебно заседание на 05.10.2022г. свидетелите В.Н. и Ц.Н. са заявили, че сега нещата са различни, няма заплахи, гледат си съвместно детето, но по делото са установено по безспорен начин обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото, като основните фактически констатации на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на който е изградил фактическите си констатации. В случая липсват противоречия на доказателствените материали и по аргумент на противното от разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК съдът няма задължение да излага съображения защо едни от тях приема за установени, а други отхвърля и не кредитира. Постановената от първоинстанционния съд присъда е мотивирана по начини, посочен в чл.305, ал.3 от НПК.

Материализираното в обжалваната присъда решение е взето по вътрешно убеждение и с оглед начина на изготвяне на мотивите, е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Не са допуснати процесуални нарушения, чиято характер да е съществен и които да налагат ново разглеждане на делото от първата инстанция.

Настоящият съдебен състав намери, че наложеното на подсъдимия И. И. И. наказание е правилно определено, като съдът е отчел всички смекчаващи, а именно здравословното състояние на подсъдимия и желанието за засилен контакт с детето му, а като отегчаващи вината обстоятелства- трайната склонност на подсъдимия към вербална агресия спрямо пострадалата, декларирана към нейни роднини и приятели, поради което съдът намира, че не са налице предпоставки за изменение на присъдата в санкционната част. В разпоредбата на чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване 4 от свобода” до шест години, и съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК като е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца и на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години. Наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за преправяне и превъзпитаване на подсъдимите към спазване на законите и добрите нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този начин. Наказването на подсъдимия ще подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

Наказването в този размер на лишаване от свобода е еднакво необходимо, както за поправяне на подсъдимите и тяхното предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се предпазва от подобни прояви, като изолира носителите им или поне да предупреждава склонните към такива, че наказанието е строго и неизбежно, но не и несправедливо. В тази връзка неоснователно се явява възражието на защитата, че наложеното наказание е явно несправедливо. Изводите на съда са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона, като в тази насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.