Решение № 1400 от 30.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. Пловдив , 30.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330203865 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 3475800, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Н. К. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата, в допълнителни мотиви и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

При изпращането на преписката, от административнонаказващия орган не е представена разписка за връчване на обжалвания фиш. По делото е наличен единствено списък с намерени фишове, съгласно който обжалваният фиш е връчен на 22.04.2021г. По делото е била изискана от ОДМВР-Пловдив разписка за връчване на процесния фиш в срок до първото съдебно заседание 1 с указания, че при непредставяне на такава в дадения от съда срок, ще се счете, че жалбата е подадена в срок. От въззиваемата страна не е представена в срок разписка за връчване. С оглед гарантиране правата на жалбоподателя, и доколкото по делото не е налична разписка, съдът приема, че обжалваният фиш е бил връчен именно на 22.04.2021г., което не се оспорва от страните.

Жалбата е подадена на 27.04.2021г., поради което и същата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата се явява подадена от легитимирано лице (наказаното за административното нарушение лице), против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 13.03.2020г. в 20,24 часа, в гр. Пловдив, на бул. Санкт Петербург до № 1, посока бул. Кукленско шосе, при разрешена скорост от 50 км/ч, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост- 68 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 18 км/ч.

Като собственик/ползвател на МПС-то е посочен жалбоподателят Н. К. Г..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 71 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч, установената от АНО скорост се явява в размер на 68 км/ч. От справката за собственост на автомобила се установява, че собственик на процесното МПС е жалбоподателят.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че 2 поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС, съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

3

В случая обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен не поради липса на някое от горепосочените условия, а поради грешка в процесуалния ред за налагането на съответния вид санкция.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. , като за наложената глоба се издава фиш.

Чрез систематичното и граматическото тълкуване на двете разпоредби се достига до извода, че законодателят предвижда реда за издаване на електронни фишове да е приложим единствено при налагането на глоби в размер над 50 лв. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН урежда специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева. В случай, че нарушението предвижда наказването на дееца с глоба от 50 лв. или по-ниска, процесуалният ред е издаването на фиш, а при оспорването на същия - съответно развиване на административнонаказателната процедура чрез издаване на АУАН и НП.

Този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 85а от ЗАНН, която предвижда, че разпоредбите на ЗДвП се прилагат само доколкото в ЗАНН няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система. Такова особено правило се явява чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което не е било съобразено от административно-наказващия орган.

В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39, ал. 2 ЗАНН. Така процесният фиш е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, поради което и същият се 4 явява незаконосъобразен.

Изрично в този смисъл е трайната практика на Административен съд – Пловдив, изразена както в решения от предходни години - Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к. а. н. д. № 2342/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. а. н. д.

№ 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, така и в найновата практика на касационната инстанция - Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. а. н. д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к. а. н. д. № 2561/2020 г. на Административен съд – Пловдив, съгласно които „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му“. Решение № 1324/ 25.06.2021 г. по КАНД № 1418/2021 година - „Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление,а не чрез електронен фиш.“ и др.

Въз основа на гореизложеното, процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателят.

Същият е претендирал заплащането на 300 лева за адвокатски хонорар съгласно представения договор за правна защита от 16.06.2021г., видно от който сумата е била изплатена в брой. В случая е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият състав намира за неоснователно. Действително делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, която да предполага уговарянето на адвокатски хонорар във висок размер. Същевременно така уговореният хонорар в размер на 300 лв. между жалбоподателя и защитника е минимално предвиденият в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на забраната на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и под страх от ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 132, т. 5 от Закона за адвокатурата, адвокатът не би следвало да уговаря по-ниско възнаграждение от минимално предвиденото. В случая процесуалното представителство се е изразило както в депозирането на жалба и допълнителни мотиви към нея, така и в явяване в 5 съдебно заседание и релевиране на доказателствени искания. Поради това, както и с оглед обстоятелството, че процесният хонорар се явява в минимално предвидения размер, следва претенцията за заплащене на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение да бъде уважена в пълен размер.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3475800, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Н. К. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Н. К. Г., ЕГН ********** сума в размер на 300 лв., представляваща сторени разноски в производството пред РС-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6