Определение № 382 от 10.03.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. София, 10.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20238002100672 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 329/19.10.2022 г. по в. гр. д. № 354/2022 г. Пернишкият окръжен съд е отменил решение № 260012/21.02.2022 г. по гр. д. № 1004/2020 г. на Радомирския районен съд и е осъдил на основание чл. 75 ЗС С. К. Б. да предаде на Т. И. Й. владението върху реална част с площ от 430 кв. м., представляваща ПИ ....в кадастрален район .....по плана на новообразуваните имоти в землището на с. Л., община Ковачевци, област Перник, местност „Ц.б.“, както и да й заплати сумата 1 700 лв., представляваща разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и вещо лице в първоинстанционното и въззивното производства, а на адв. Е. Й. да заплати сумата 600 лв., представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата във въззивното производство; на основание чл. 361 ГПК е допуснал предварително изпълнение на решението в частта, с която ответникът е осъден да предаде на ищцата владението на имота.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника по иска, който поддържа основания за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.

Ответницата по касация - ищца по делото, е подала писмен отговори със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е в срок и еподадена от надлежна страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради 1 което е недопустима.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Искът по чл. 75 ЗС не е сред изключенията в посочената разпоредба. Чрез него се защитава владението като фактическо съС.ие, а не като собственическо правомощие, без да се изследва в това производство кому принадлежи вещното право, независимо от факта, че искът е на разположение и на собственика на имота. Когато собственик предявява иск по чл. 75 ЗС, той се брани срещу смутеното упражняване на фактическата власт, правото му на собственост не става предмет на делото и сила на пресъдено нещо по въпроса за принадлежността му не се формира, докато изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК визира искове за собственост и други вещни права - т. е. такива, при които принадлежността на вещното право става част от предмета на делото, каквито са исковете по чл. 108 ЗС и предявените по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК /определение № 211/13.09.2017 г. по гр. д. № 3350/2017 г. на ВКС, І-во г. о., определение № 237/03.05.2018 г. по гр. д. № 3911/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 125/09.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2341/2018 г. на ВКС, І-во г. о.

/и цитираните в него решение № 11/19.03.2013 г. по гр. д. № 234/2009 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 124/06.01.2017 г. по гр. д. № 2188/2016 г. на ВКС, II-ро г. о./, определение № 114/20.05.2019 г. по гр. д. № 1614/2019 г. на ВКС, І-во г. о./.

Цената на иска по чл. 75 ЗС се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 3 вр. т. 2 ГПК, която разпоредба е специална и се равнява на 1/4 от стойността на вещното право, определена на база на данъчната оценка, а когато такава няма - на база пазарната му стойност /определение № 320/08.12.2017 г. по гр. д. № 4675/2017 г. на ВКС, I-во г. о., определение № 179/27.10.2017 г. по ч. гр. д. № 4019/2017 г. на ВКС, II-ро г. о./.

Съобразно приложеното на л. 9 от първоинстанционното дело удостоверение изх. № 6403000974/26.11.2020 г. за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК данъчната оценка на земя с площ 600 кв. м. възлиза 944.60 лева, цената на 1 кв. м. възлиза на 1.57 лева, а 1/4 от нея е равна на 0.39 лева. При това положение цената на първоначално заявените като спорни 400 кв. м. е 156 лева, а на станалите предмет на решението 430 кв. м. - 167.70 лева.

Следователно, цената на иска по чл. 75 ЗС е под 5 000 лева, поради което подадената срещу въззивното решение касационна жалба е недопустима и ще бъде оставена без разглеждане.

Ответницата по касация е направила искане за присъждане на разноски по водене на делото в касационната инстанция за оказана безплатно адвокатска помощ от адв. Е. Й. от САК. Искането е основателно и следва да бъде уважено предвид данните по делото, че пълномощникът на страната е 2 неин съпруг /удостоверение за сключен граждански брак на л. 45 от първоинстанционното дело/ - чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, чл. 5, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съгласно чл. 9, ал. 3 от същата наредба касаторът следва да бъде осъден да заплати на адв. Й. възнаграждение в размер на 1 200 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от С. К. Б. срещу въззивното решение № 329/19.10.2022 г. по в. гр. д. № 354/2022 г. на Пернишкия окръжен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 672/2023 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о.

ОСЪЖДА С. К. Б. от гр. София, ж. к. „Л.“, бл. 326, вх. А, ет. 6, ап. 12, да заплати на адв. Е. Й. от САК възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ за касационното производство в размер на 1 200 /хиляда и двеста лв./ лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг съставна ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3