Решение № 5594 от 29.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5594 гр. София, 29.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110140975 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по повод на искова молба вх. № 222278/08.07.2024 г. на М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С==================, срещу „И============ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С............. и „............ ЕООД, ЕИК ............, с адрес: гр. С............. с която са предявени за разглеждане при условията на пасивно субективно и обективно съединяване: иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК срещу „И============ АД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4421898/07.03.2022 г.; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „............ ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г., осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „............ ЕООД да върне на ищеца сумата от 314,72 лева /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 12.03.2025 г./, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът М. С. Д. е сключил с първия ответник „И============ АД договор за паричен заем № № 4421898/07.03.2022 г. за сумата от 800,00 лева, вид на вноската – седмична, а лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на същото да е минимум 1 000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И============ АД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. При сключването на договора за заем, ищецът сключил и договор за 1 предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г. с втория ответник „............ ЕООД, по силата на който посоченото дружество поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца. За така сключения договор ищецът се задължил да заплати възнаграждение на гаранта в размер на 314,72 лева, което било разсрочено заедно с вноските по кредита. В чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция било предвидено, че „И============ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. Ищецът твърди, че е погасил изцяло задълженията си по кредита. Поддържа, че изискването по чл. 4 от договора за заем за предоставяне на обезпечения – поръчители или банкова гаранция, представлява задължително условие за получаване на кредита. Излага доводи, че възнаграждението по процесния договор за предоставяне на гаранция представлява скрита възнаградителна лихва, тъй като ответниците са свързани лица, още повече, че заемодателят по договора за кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Счита, че възнаграждението за гаранта е уговорено за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същото е следвало да се включи в ГПР. Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият води до нищожност на целия договор за кредит – чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. В тази насока сочи, че в ГПР не е била включена и сумата, начислена по застрахователна полица за сключената застраховка „ЖИ.т“. Сочи, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави. Счита, че последният изначално е лишен от основание, тъй като потребителят не получава насрещна престация по него. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „И============ АД, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, и ал. 2 ЗЗП. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е посочен самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан в Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните.

Излага доводи, че възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „............ ЕООД, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Поддържа, че договорът за поръчителство, по които дружеството е страна, е действителен.

Възнаграждението по договора за поръчителство, като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не протИ.речи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото и неоспорен от ответниците Договор за паричен заем № 4421898/07.03.2022 г. се установява, че същият е сключен между „И============ АД – като заемодател, и М. С. Д. – като заемател. По силата на така сключения договор заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата в размер на 800,00 лева срещу насрещно задължение на заемателя да върне сума в общ размер на 853,28 лева, при следните условия: 1./ вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт 2

EasyCredit; 2./ размер на седмична погасителна вноска: 53,33 лева; 3./ срок на заема в седмици: 16; 4./ брой вноски: 16, от които първата, платима на 17.03.2022 г., и последната, платима на 30.06.2022 г.; 5./ фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема – 40 %; 6./ лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.11 %; 7./ годишен процент на разходите /ГПР/ - 46,20 %.

Съгласно чл. 3 от договора за заем, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената заемна сума – по делото не се спори относно факта на предаване, съответно получаване от заемателя на сумата в размер на 800,00 лева по процесния договор за паричен заем.

Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в 3-дневен срок от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е над 1 000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, като поръчителят подписва договор за поръчителство; 2./ банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3./ одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От представения по делото и неоспорен от ответниците Договор за предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г. се установява, че същият е сключен между „............

ЕООД – като гарант, и М. С. Д. – като потребител. По силата на така сключения договор потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да даде гаранция за плащане в полза на „И============ АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя по договор за паричен заем № 4421898/07.03.2022 г., в т. ч. главница в размер на 800,00 лева, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари

Съгласно чл. 2 договорът за предоставяне на гаранция влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 314,72 лева, платимо разсрочено на вноски от по 19,67 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем. В чл. 3, ал. 3 от договора е предвидено, че „И============ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. В случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция гарантът е длъжен при поискване от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 12 от договора за предоставяне на гаранция гарантът има право да прехвърли по всяко време своите права по този договор на всяко трето лице по своя преценка, включително на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

В производството пред настоящата инстанция е изслушано и прието без възражения на страните експертното заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно3 счетоводна експертиза /ССчЕ/. Съгласно констатациите на вещото лице по ССчЕ, изготвена на база доказателствата по делото и на допълнително изискана и получена от „И============ АД информация, потребителят М. С. Д. е извършил плащания в полза на ответното дружество в общ размер на 1 168,00 лева, които са разпределени за погасяване на следните суми: 800,00 лева – главница по договора за паричен заем, 53,28 лева – лихва по договора за паричен заем, 314,72 лева – гаранция. При включване на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция в ГПР, то последният възлиза на 931,76 %.

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 3670/23.01.2025 г., съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран със следните: пасивно субективно и обективно съединени установителни искове: 1./ иск с правно основание правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК срещу „И============ АД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4421898/07.03.2022 г.; 2./ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „............ ЕООД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г., 3./ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „............ ЕООД да върне на ищеца сумата от 314,72 лева /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 12.03.2025 г./, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 4421898/07.03.2022 г.