Решение № 2719 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2719 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100512405 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20006513 от 10.01.2021г., постановено по гр.д. № 12250/2019г. по описа на СРС, 148. състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р. Д. Б. с ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл.

153 ЗЕ сумата 1017,80 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.02.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот в гр. София, ул. „********, абонатен номер 2542; на основание чл. 79 ЗЗД сумата 13,50 лв., представляваща цена на дялово разпределение за същия период и имот; ведно със законната лихва върху двете главници от 15.03.2017 г. до окончателното изплащане; за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15 658/ 2017 г. по описа на СРС, както и че И. А. Б. с ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл.

153 ЗЕ сумата 1017,80 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.02.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот в гр. София, ул. „********, абонатен номер 2542; на основание чл. 79 ЗЗД сумата 13,50 лв., представляваща цена на дялово разпределение за същия период и имот; ведно със законната лихва върху двете главници от 15.03.2017 г. до окончателното изплащане; за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15 658/ 2017 г. по описа на СРС.

1

С решението са отхвърлени предявените установителни искове за останалите суми по заповедта спрямо Р. Б., както следва:

— по чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ - за периода от 01.05.2013 г. до 31.01.2014 г. и за горницата до пълния предявен размер от 3072,72 лв., претендирана като цена на топлинна енергия;

— по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД — за периода от 01.05.2013 г. до 31.01.2014 г.и за горницата до пълния предявен размер от 53,91 лв., претендирана като цена за дялово разпределение;

— по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД - изцяло за сумата 490,17 лв., претендирана като обезщетение за забава в периода от 15.09.2014 г. до 06.03.2017 г. по отношение на топлинната енергия;

— по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД - изцяло за сумата 13,89 лв., претендирана като обезщетение за същия период на забава по отношение на дяловото разпределение, както и спрямо И. Б., както следва:

— по чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ - за периода от 01.05.2013 г. до 31.01.2014 г. и за горницата до пълния предявен размер от 1024,24 лв., претендирана като цена на топлинна енергия;

— по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД — за периода от 01.05.2013 г. до 31.01.2014 г. и за горницата до пълния предявен размер от 17,97 лв., претендирана като цена за дялово разпределение;

— по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД - изцяло за сумата 163,39 лв., претендирана като обезщетение за забава в периода от 15.09.2014 г. до 06.03.2017 г. по отношение на топлинната енергия;

— по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД - изцяло за сумата 4,63 лв., претендирана като обезщетение за същия период на забава по отношение на дяловото разпределение.

С решението е разпределена и отговорността за разноски.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е признато за установено, че И. А. Б.. с ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД за потребена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент 7, находящ се в гр. София, ул. ********, за сума в размер на 255,19 лева за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г. за главница, ведно със законната лихва считано от 15.03.2017г. до окончателното й изплащане, е постъпила въззивна жалба от И. Б., в която са развити съображения за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е постановен свръхпетитум в обжалваната част.

Районният съд неправилно бил съобразил грешно предявена претенция на 2 ищеца по квоти за всеки от ответниците и неправилно е изчислил дълга, съобразно погасените по давност суми и квоти за топлинна енергия. Правилно съдът бил приел, че погасената по давност сума за ТЕ възлиза на 1046,53 лв., както и правилен бил изводът му, че наследниците са трима на брой и всеки следва да отговаря за 1/3 ид.част от дълга. Последващите действия на съда по изчисление на дъга обаче били неправилни. Съдът не е съобразил, че от И. Б. се претендира ¼ от цялата сума, която според ищеца възлиза на 1 024,24 лв.

Така ¼ от погасената по давност сума е 261,63 лв., които следвало да се извадят от 1024,24 и да се пресметне, че непогасената по давност сума възлиза на 762,61 лв. Вместо това, признатият с решението размер на дълга по този иск възлизал на 1 017,80 лв. или за 255,19 лв. повече. Ето защо, моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен за сумата от 255,19 лв., присъдена поради неправилно съобразяване на грешно предявената от страна на ищеца претенция по квоти на всеки от ответниците и погрешно изчисляване на дълга, съобразно погасените по давност суми и квоти.

Срещу решението в частта, с която е признато за установено, че Р. Д.

Б. с ЕГН **********, дължи на„Топлофикация София” ЕАД за потребена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент 7, находящ се в гр.

София, ул. ********, за сума в размер на 255,19 лева за периода 01.05.2014г.30.04.2016г. за главница, ведно със законната лихва считано от 15.03.2017г. до окончателното й изплащане, е постъпила въззивна жалба от Р. Б., в която са развити съображения за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част, идентични с въззивната жалба на другия ответник.

Въззивницата сочи, че ¾ от погасената по давност сума в размер на 1046,53 лв. възлиза на 784,90 лв., които е следвало да се извадят от размера на общо претендираните от нея 3072,72 лв. / ¾ от общият размер на дълга, посочени в исковата молба/, и да се пресметне, че от непогасената по давност сума 2287.82 лв. за ответницата Б. се дължи само 1/3 а именно 762,61лв. или с 255,19 лв. по-малко от определената от РС сума от 1017,80 лв. Също моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен за сумата от 255,19 лв., присъдена поради неправилно съобразяване на грешно предявената от страна на ищеца претенция по квоти на всеки от ответниците и погрешно изчисляване на дълга, съобразно погасените по давност суми и квоти.

И двамата въззивници претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Подадена е молба със становище по хода на делото и по същество, в която са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът 3 бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Далсия“ ООД /преди „Бруната“ ООД/ не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

Доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е уважен предявения установителен иск за главница за цена на топлинна енергия за сумата под обжалвания размер, то наличието на дълга се явява безспорно установено между страните по основание. Спорът във въззивното производство е концентриран само в неговия размер и по-конкретно в начина на изчисление на размера му, предвид начина на формулиране на претенцията в исковата молба и факта, че съдът е приел за погасена по давност част от размера на дълга, а именно сумата от 1 046,53 лв., който размер не се оспорва от въззивниците.

По така наведените доводи, съдът намира следното:

С исковата молба се поддържа, че за процесния топлоснабден имот и за процесния период съществува общ дълг в размер на 4096,96 лв. за ТЕ по издадени от ищеца фактури, както и че ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот по наследство при следните квоти – ¾ за Р. Б. и ¼ за И.

Б.. Ето защо, претецията е да се признае за установено, че Р. Б. дължи ¾ от общия размер на дълга, а именно сумата от 3070,72 лв., а И. Б. – ¼ от същия дълг или сумата от 1024,24 лв.

С решението по делото, въз основа на събраните писмени доказателства и доколкото между страните не е бил налице спор относно размера на доставената топлинна енергия, съдът е приел, че общият размер на дълга за главница за ТЕ възлиза на сбора от сумите по изравнителните сметки, посочени в общите фактури, от които са приспаднати сумите, заплатени от 4 ответниците - 1325,42+1838,25+1185,51-192,55-56,69 лв. Липсват доводи и оплаквания във въззивните жалби относно така възприетия размер на задължението, поради което въззивният съд не преразглежда изводите на СРС в тази им част.

След така направения извод за основателност на предявения иск, съдът е пристъпил към разглеждане на своевременно наведеното евентуално възражение за погасяване на задължението по давност, като е приел, че погасени по давност са всички вземания по прогнозни сметки за периода до м.01.2014г., чийто общ размер възлиза на сумата от 1046,53 лв. Въззивниците не навеждат довод за неправилност на изводите или изчисленията на СРС и в тази им част.

Така, непогасената част от дълга възлиза на разликата между общия размер на задължението и погасената по давност част от него, или на 1325,42+1838,25+1185,51-192,55-56,69 -1046,53=3053,41 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, а не е наведено оплакване и във въззивните жалби по извода на СРС, че квотите на ответниците в наследството на техния наследодател, респ. в съсобствеността на топлоснабдения имот, възлизат не на ¾ и ¼, както твърди ищеца, а на 1/3 за всеки от тях.

Ето защо, всеки от ответниците отговаря за 1/3 част от така определения размер на дълга, непогасен по давност или за 1/3 от 3053,41 лв. – за сумата от 1017,80 лв. До този размер исковете са основателни и следва да бъдат уважени, в който смисъл е и решението на районния съд.

Последователността на разглеждане на предявените претенции и възражения, както и на математическите операции, е правилна, което е довело до верни изводи за размера на дълга. Оплакванията във въззивните жалби за неправилно съобразяване на грешно предявената от страна на ищеца претенция по квоти на всеки от ответниците и погрешно изчисляване на дълга, съобразно погасените по давност суми и квоти, е изцяло неоснователно, а посоченият в жалбите начин на изчисление е неправилен и несъобразен с правилата на формалната логика, поради което не може да бъде съобразен. Не е налице и произнасяне свръхпетитум, доколкото исковете спрямо и двамата ответници са уважени за суми, по-малки по размер от претендираните от тях с исковата молба.

Предвид съвпадението в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

5

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да й се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 51,13 евро.