Решение № 552 от 04.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Благоевград, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20251200500343 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по депозирана в съда въззивна жалба с вх. № 26034/15.11.2024г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, представлявано от адв. Х. И., със съдебен адрес ***, срещу Решение № 749/15.10.2024г., постановено по гр.д. № 1274/2024г. по описа на РС – Благоевград.

Във въззивната жалба са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и дори нищожност на обжалваното първоинстанционно решение, с което Районен съд Благоевград е отхвърлил изцяло предявените от ищеца „Юробанк България” АД искове, срещу кредитополучателя Г. В. Г..

Сочи се в жалбата, че при постановяване на своя съдебен акт първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, неправилно е приложил едни законови разпоредби вместо други, неправилно е кредитирал едни доводи и доказателства, а други е счел като ирелевантни, което е довело до недопустимост, незаконосъобразност и неправилност на така постановеното от него решение.

Твърди се в жалбата, че обжалваното решение е процесуално недопустимо. Решаващата съдебна инстанция не се е произнесла по направено от банката кредитор искане за спиране 1 на производството по гр.д. № 1274/2024г. по описа на РС Благоевград, доколкото производството по гр.д. № 1478/2024г. по описа на РС Благоевград се явява преюдициално по отношение на настоящето производство. Искането е било направено с с нарочна молба с изх. № 5231/2024г., депозирана пред съда на 11.04.2024г., като първоинстанционният съд не се е произнесъл по нея.

Твърди се, че обжалваното решение е нищожно поради явно противоречащи си мотиви, както и неразбираеми такива.

Сочи се, че мотивите на съда представляват подробна статия относно практиката на ЕС и въпроса с неравноправните клаузи по принцип, а не конкретно приложимите мотиви в дадения казус. Позовавайки се на Решение № 432/26.10.2010г. по гр.д. № 826/2010г. на ВКС, ГК-II г.о.; Решение № 157/01.07.2011г. по гр. д. № 1125/2010г. на ВКС, ГК-III г.о.; Решение № 134/30.12.2013г. по т.д. № 34/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., жалбоподателят сочи също, че решаващата съдебна инстанция на една страница твърди, че процесния договор отговаря на изискванията на ЗПК, но на следващата излага привидни и неприложими към конкретиката на казуса мотиви, съгласно който процесния договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на ЗПК, което води на нищожност на Договора.

Сочи се още, че видно от мотивите на решението и представените по делото доказателства не може да се стигне до заключението за наличието на неравноправни клаузи по договора, нито за обоснова вероятност от едностранна промяна на договора и за наличие на значително неравновесие между правата и задълженията на страните. По кредитната сделка не е налице промяна на лихвения процент, която да не съответства на договореното между страните, още повече, че лихвеният процент за периода на действие на договора единствено е намалявал и няма как банката с поведението си да е действала недобросъвестно и в ущърб на правата на потребителя.

Изтъква се в жалбата, че по силата на чл. 3 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката променлива лихва за първите девет месеца от срока на издължаване на кредита, в размер на сбора от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4,019% (четири цяло и деветнадесет хилядни процентни пункта). Страните са уговорили, че за референтен лихвен процент ще се ползва 6месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно чл. 3, ал. 2 и следващите от процесния договор. За периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на 13,019% (тринадесет цяло и деветнадесет хилядни процентни пункта). В Договора подробно е изложено и какво представлява индексът „СОФИБОР“, как и кога се изготвя, като е посочено и мястото, на което се публикува ежедневно, а именно на сайта на Българска народна банка. Към момента на сключване на Договора размерът на референтния лихвен процент 6М СОФИБОР е 0,981 % (нула цяло и триста тридесет и четири хилядни процентни пункта).

Посочва се, че съгласно чл. 3 от договора за потребителски кредит, приложимата лихва се 2 определя първоначално и след това се актуализира два пъти годишно, като при определянето/актуализирането банката ползва стойностите на 6М СОФИБОР, публикувани на интернет сайта на БНБ съответно на 15-ти януари и на 15-ти юли всяка година от срока на кредита. В случай, че на съответната дата няма публикувана стойност, за такава ще се ползва последно публикуваната преди тази дата стойност на 6М СОФИБОР. Банката обявява в банковите си салони и на своя интернет сайт актуалните нови стойности на ползвания 6М СОФИБОР, както и всяка последваща негова стойност. Съгласно чл. 3, ал. 5 от Договора за потребителски кредит, при всяко публикуване на нова стройност на 6М СОФИБОР, банката извършва съответната актуализация на приложимата годишна лихва по кредита, като новата стойност на 6М СОФИБОР е в сила и ще се ползва за определяне на приложимата годишна лихва по кредита за следващия шестмесечен период от срока на договора за кредит, считано от датата, следваща първата падежна дата на месечна вноска по кредита след датата на публикуване на новата стойност на 6М СОФИБОР.

Навежда се, че индексът SOFIBOR е фиксинг на котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на българския междубанков пазар. Той се изготвя за набор от срочности в 11:00 ч. (местно време) всеки работен ден като средна величина от котировките „продава“, подадени от представителна група банки. Индексите се котират за вальор „спот“ (2 работни дни) за всички срочности, освен „овърнайт“ и при конвенция „реален брой изминали дни/360“. Фиксинг на SOFIBOR се публикува за всеки работен ден за Република България на сайта на Българска народна банка. Индексите са се изчислявали на база котировки „купува“/„продава“ на необезпечени депозити в български левове на българския междубанков пазар, подавани от представителна група от банки, в съответствие с Правила и процедурите за изготвяне на справочните индекси СОФИБИД и СОФИБОР, одобрени от БНБ. Участниците във фиксинга трябва да отговарят на следните условия: да бъдат банки, получили лиценз за банкова дейност от БНБ, да са активни участници на левовия паричен пазар и да извършват голям обем сделки с инструменти, свързани с левова лихва дори в условия на нестабилност.

Посочва се, че неоснователно е възприетото от решаващата съдебна инстанция, че липсва методика и яснота относно индекса СОФИБОР. СОФИБОР изцяло се определя от компоненти, като пазарни индекси и борсови мерители, който стоят извън волята на Банката, именно този индекс и прилагането му изцяло се определя от БНБ и прилагането му не е в противоречие с добрите нрави и добрите търговски практики, както и ЗПК, доколкото неговото изменение не се определя от Банката- Кредитор.

Посочва се още, че по кредитната сделка не е налице промяна на лихвения процент, която да не съответства на договореното между страните, още повече, че лихвеният процент за периода на действие на договора единствено е намалявал. Така съгласно чл. 3 от Договора за първите девет месеца от срока на кредит лихвения процент по кредитната сделка се формира от договорна надбавка в размер на 4,019% + 6М СОФИБОР е 0,981% = 5%. За периода след първите девет месеца лихвения процент по кредитната сделка се формира от договорна надбавка в размер на 13,019% + 6М СОФИБОР е 0,981% = 14%. Така по делото е 3 прието и неоспорено от страните като доказателство лихвен лист, от който е видно, че банката- кредитор е прилагала дори по-нисък от договорения в договора лихвен процент, т.к. стойностите на СОФИБОР са намалявали.

По отношение на възприетото от решаващата съдебна инстанция по отношение на ГПР по Договора за кредит, се сочи че същото е неоснователно и несъответстващо със събраните по делото доказателства. Посоченият по договора ГПР отговаря изцяло на изискванията по ЗПК в неговата приложима към датата на сключване на договора редакция от 28.07.2015г., като дори и да се приеме, че процесния договор не отговаря на изискванията на закона, то несъответствието на тази клауза не води до нищожност на договора съгласно чл. 20 ЗПК.

Сочи се също в жалбата, че по делото не са изследвани нивата на ГПР, а мотивите и твърденията на решаващата съдебна инстанция са изцяло по „вероятно съображения“, поради което се оспорва и възприетото от районния съд, че в процесния случай не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 2, 7, 10-12, т. 20 от ЗПК, което води до недействителност на договора.

Оспорва се като неоснователно и възприетото от съда, че по процесния Договор за потребителски кредит не ставало ясно как е изчислен ГПР и по каква методика, нито как сумата по кредита от предоставен кредит в размер на 13 958,00 лв. при 120 месеца, общата сума по кредита е станала 25 488,24 лв.

Твърди се в жалбата, че по делото не е изследвано, какъв размер на ГПР по кредитната сделка е използван, указания в тази насока не са били давани на ищеца, поради което е приложима разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение № 749/15.10.2024г., постановено по гр.д. № 1274/2024г. по описа на РС Благоевград и да постанови решение, с което да осъди длъжника Г. В. Г., ЕГН **********, да заплати свое наследено задължение към „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, произтичащо от Договор за потребителски кредит FL786324 от 09.10.2015г. солидарно със съкредитополучателя Е. Д. П., ЕГН **********, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист по ч.гр.д.

2205/2022г., по описа на РС Благоевград, в размер на: 8 218,63лв.(осем хиляди двеста и осемнадесет лева и шестдесет и три ст.)– главница по Договор за потребителски кредит FL786324 от 09.10.2015г., ведно със законната лихва върху него считано от датата на подаване на заявлението в съда– 18.12.2023г.; 596,59лв. (петстотин деветдесет и шест лева и петдесет и девет ст.)– непогасена възнаградителна лихва за периода от 09.11.2021г. до 31.03.2023г.; 675,06лв. (шестстотин седемдесет и пет лева и шест ст.)– непогасена мораторна лихва за периода от 09.10.2021г. до 04.12.2023г., както и сумата от 837,00лв.(осемстотин тридесет и седем лева.)-непогасени такси за периода от 03.05.2022г. до 21.04.2023г. във връзка с процесния договор.

Направено е и искане за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане – да бъде допуснато изслушване на 4 допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса Какъв е размерът на прилагания от ищеца ГПР (годишен процент на разходите) по Договор за потребителски кредит FL786324/09.10.2015R.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – Г. В. Г., от която, чрез процесуалния представител – адв. К., в срок е постъпил писмен отговор, с който се иска въззивният съд да отхвърли като неоснователна въззивната жалба и да остави в сила обжалваното решение, поради липса на предпоставки за отмяната му.

Посочва се в писмения отговор, че обжалваното решение е правилно, валидно и допустимо.

Доводите в жалбата, наведени в обратна насока се обосновават единствено с неяснота на обжалваното решение, досежно мотивите на съда за наличието на неравноправни клаузи, като тези доводи на жалбоподателя не намират опора както в доказателствата по делото, така и в закона.