Определение № 886 от 11.07.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 886 гр. София, 11.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20241800501071 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца в пъроинстанционното производство – „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, срещу Определение № 786 от 04.10.2024 г., постановено по гр. д. № 629/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което производството по делото е прекратено.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не е следвало да прекратява производството по делото, а в съответствие с заявеното от ищеца е следвало да допусне поисканото изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК и преминаването му от установителен към осъдителен.

Твърди се, че съдът не е дал указания на страната за изразяване на становище по установената необходимост от обезсилване на издадената заповед за изпълнение, както и за установяване на дължимия размер на държавната такса.

По същество се иска обжалвания съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за по-нататъшни процесуални действия по администриране на подадения осъдителен иск.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска от виззивния съд да потвърди обжалваното определение на РС – Елин Пелин като правилно и законосъобразно.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване, от активно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните 1 съображения:

По заявление вх. № 1069/15.03.2013 г. по чл. 410 ГПК, подадено от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е образувано ч. гр. д. № 304/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.03.2023 г., с която е разпоредено длъжникът ОБЩИНА ЕЛИН ПЕЛИН да заплати на заявителя „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД сумата от 975,19 лв. – неизпълнено задължение по настъпило на 15.06.2021 г. застрахователно събитие и валиден договор за „Каско“ и 325 лв. – разноски по делото, така както сумите са претендирани в заявлението по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 414, ал. 2 длъжникът ОБЩИНА ЕЛИН ПЕЛИН е подал възражение по чл. 414 ГПК. С разпореждане от 26.04.2023 г. районният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението следва да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, като довнесе дължимата държавна такса, за което да представи и съответни доказателства, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, депозирана от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД против ОБЩИНА ЕЛИН ПЕЛИН.

В с.з. на 21.12.23 г. съдът е изготвил доклад по делото, по който страните чрез пълномощниците си не са направили възражения. В следващо съдебно заседание ответникът е представил и е приета по делото молба с приложено писмо от АПИ с вх. № С-01-592 /4/ от 2024 г., с направено уточнение, че процесния пътен участък от РП III-105 / I-1- Елешница – Елин Пелин – Нови хан, в целия си участък е собственост на АПИ.

В тази връзка ищецът е оттеглил на основание чл. 232 ГПК исковата си претенция спрямо първоначалния ответник – ОБЩИНА ЕЛИН ПЕЛИН, и на основание чл. 228, ал. 1 ГПК е поискал да бъде заменен първоначалния ответник с нов – АПИ. С допълнителна молба от 28.02.2024 г. ищецът е поискал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК да бъде допуснато изменение на предявения иск, чрез преминаването му от установителен към осъдителен и АПИ да бъде осъдена да му заплати претендираните в исковата молба суми.

Община Елин пелин в Становище с вх. № 1721/25.03.2024 г. е изразила съгласие, в съответствие с разпоредбата на чл. 232 ГПК, предявеният спрямо нея иск да бъде оттеглен.

С нарочно определение съдът прекратил производството спрямо Община Елин Пелин, като на мястото на този ответник е конституирана като ответна страна АПИ, без да е попитана дали желае да встъпи в делото или не и е разпоредено препис от исковата молба да бъде изпратена на АПИ за отговор в едномесечен срок.

Съдът не се е произнесъл по допълнителната молба от 28.02.2024 г., с която ищецът е поискал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК да бъде допуснато изменение на предявения иск, чрез преминаването му от установителен към 2 осъдителен, а прекратил изцяло производството по делото. Според мотивите на съда с оглед прекратяването на производство по отношение на ответника подал възражението по чл. 414 ГПК и конституирането на нов ответник – АПИ, се нарушава идентитета между посочения в заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК длъжник /спрямо когото е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410ГПК/ и ответника в настоящия процес. Счита се, че наличието на идентичност между страните, основанието и размера на иска и посочените в заповедното производство е задължително, доколкото производството с правно основание чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното и искът се счита предявен към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, т.е. последиците от предявяване на иска се свързват с момент, който предхожда упражняването на материалното право с подаване на исковата молба / по аргумент от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Вярно е, че съгласно т. 11 б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в производството по иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. В същата точка обаче ВКС е посочил още, че искът по чл. 422, респ. чл. 415, ал.

1 ГПК, се разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото /глава 15 на ГПК, в това число и чл. 214 ГПК/ не е изрично изключено от законодателя.

Следователно предвид естеството на специалното исково производство по чл.

422 ГПК, насочено да установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, не намират приложение правилата за изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, но тъй като искът се разглежда по правилата на общия исков процес посоченото разрешение следва да се тълкува стриктно и изменение на иска, но чрез замяна на страна би следвало да е допустимо при преценка от съда на общите процесуални условия за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 ГПК изменяне на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. Допустимо е единствено заменяне на страна по делото, но не и добавяне на нов ответник редом с първоначалния такъв. Разпоредбата на чл. 117, ал. 4 от ГПК (отм.), допускаща изменение на иска чрез добавяне на нов ответник, не е възпроизведена в сега действащия ГПК, а и няма неин еквивалент, поради което липсва процесуална възможност за предявяване на иск спрямо допълнителен ответник в хода на висящо производство при запазване на висящността му спрямо първоначалния ответник. В такъв смисъл е и съдебната практика, обективирана напр.

3 в Определение № 51 от 13.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 436/2018 г., I г. о., ГК, Определение № 118 от 2.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1932/2016 г., II г. о., ГК, Определение № 803 от 24.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 778/2011 г., I т.о., ТК, Определение № 29 от 14.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4749/2018 г., I г. о., ГК. В настоящият случай е налице валидно оттегляне на иска спрямо първоначалния ответник – Общината, доколкото оттеглянето на иска е направено след приключване на първото заседание по делото и Общината е изразила съгласие за оттегляне на иска спрямо нея, в резултат на което производството по делото спрямо Общината е прекратено. Поради което правилно първоинстанционният съд е изменил иска като е заменил ответната страна по делото.

Доколкото обаче производството по делото е прекратено спрямо подалата възражението по чл. 414 ГПК страна, издадената заповед за изпълнение е следвало да бъде обезсилена, което обстоятелство обуславя правния интерес на ищеца от поисканото изменение на иска, чрез преминаването му от установителен към осъдителен. Първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по това искане на ищеца, да му даде необходимите указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, с оглед на необходимостта от събиране на държавна такса и едва след отстраняване на всички нередовности да изпрати препис от исковата молба на ответника за отговор.

В Определение № 1435 от 24.03.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3990/2024 г. е прието, че заменянето на страна е една от формите на изменение на иска, при която ищецът извършва промяна на страните по висящо производство пред първоинстанционния съд, като заменя някоя от страните по първоначалния иск с друга страна или прибавя нов ответник към първоначалния такъв. При замяната на досегашния ответник с нов се предявява нов иск вместо първоначалния иск, който се оттегля или ищецът се отказва от него, в който случай едновременно се заменя както спорното право, така и една от страните в процеса (тъй като страните по спорното право са негов индивидуализиращ белег). Следователно с конституирането на АПИ на страната на ответника се е стигнало до предявяването на нов иск спрямо този ответник, по който съдът в съответствие с принципа на служебното начало е бил длъжен да даде указания на страната да отстрани нередовностите на така предявения нов иск.

Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ Определение № 786 от 04.10.2024 г., постановено по гр. д. № 629/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин.

ВРЪЩА делото на РС – Елин Пелин за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5