Решение № 5012 от 19.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5012 гр. София, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Ивайло Св. Илиев като разгледа докладваното от Ивайло Св. Илиев Въззивно гражданско дело № 20261100506929 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 7727/12.06.2026 г. на А. С. Т., чрез майка си и законен представител М.П.Г., чрез адв. М.З. – САК, взискател по изпълнително дело № 20268400400593 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840, срещу постановление от 28.05.2026 г., с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е прекратено поризводството по процесното изпълнително дело за издръжката, дължима на малолетното дете А. С. Т., изплатена до м. май 2026 г. включително, като съдебният изпълнител е отказал да възложи в тежест на длъжника претендираните от взискателя разноски.

В жалбата се твърди, че изпълнителното производство е незаконосъобразно прекратено, тъй като съдебният изпълнител е отказал да възложи в тежест на длъжника сторените от взискателя разноски по изпълнението, както и заплатеното адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателката поддържа, че частният съдебен изпълнител е следвало да присъди процесните разноски в полза на длъжника, доколкото същите включвали и изпълнителни действия по събиране на месечна издръжка за бъдещ период. Твърди, че не била уведомена от съдебния изпълнител за постъпилото от длъжника възражение срещу приетите разноски, като по този начин била лишена от правото на становище по същото. Ето защо моли съда да отмени Постановление от 28.05.2026 г. по изп. дело № 593/2026 г. на ЧСИ М.Ц. с рег. № 840 в частта, в която е отказано възлагането на разноските в тежест на длъжника, както следва: 102,26 евро за адвокатско възнаграждение и 80 евро такси по изпълнение, като същите бъдат възложени в негова тежест на основание чл. 79, ал, 1, пр. 1 ГПК.

1

Препис от жалбата е връчен на длъжника С.А.Т.. В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение, с което жалбата се оспорва като неоснователна, а обжалваното постановление на съдебния изпълнител за правилно, законосъобразно и постановено при стриктно спазване на разпоредбите на ГПК.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.Ц. е изложила мотиви, в които предоставя на съда въпроса по допустимостта на жалбата, но счита същата за неоснователна. Посочва, че изпълнителното дело е образувано на 30.04.2026 г. по молба на взискателя въз основа на издаден изпълнителен лист от 25.03.2026 г. по гр. д. № 31844/2019 г. по описа на СРС, 158 състав, като по делото е представена декларация от 04.05.2026 г. от законния представител М.Г., с която е заявила, че до съставяне на същата, длъжникът С.Т. не е заплащал дължимата издръжка. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника на 19.05.2026 г., като на същата дата е постъпила молба с вх. № 6541 от длъжника за вдигане на обезпечителните мерки, с която същият е представил платежни нареждания за пълно плащане на процесните суми преди датата на образуване на делото. Посочва още, че с молба с вх. № 6549/19.05.2026 г. взискателят е признал плащанията и е поискал вдигане на наложените запори, поради изплащане на издръжките преди образуване на изпълнителното дело. С оглед гореизложеното съдебният изпълнител е счел наличието на предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно плащане на задължението преди образуване на изпълнителното дело.

Софийски градски съд, като взе предвид подадената жалба, изложените в нея оплаквания, становището на взискателя, мотивите на съдебния изпълнител и данните по приложеното изпълнително дело, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от надлежна страна – взискателя по изпълнението, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител в частта му относно разноските по изпълнението.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от приложеното изпълнително дело, същото е образувано по молба от 30.04.2026 г. на взискателя А. С. Т., чрез майка си и законен представител М.П.Г., чрез адв. М.З. – САК, въз основа на изпълнителен лист.

С молбата е поискано образуване на изпълнително дело и принудително събиране на сумите както следва:

1. 7 384,67 евро, представляваща незаплатена месечна издръжка за периода 22.11.2022 г. – 30.04.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна издръжка считано от 10.12.2022 г. до окончателното й изплащане;

2. по 178,95 евро, представляваща месечна издръжка за малолетното дете, считано от датата на образуване на изпълнителното дело, заедно със 2 законната лихва върху всяка просрочена вноска;

3. сторените разноски, вкл. и заплатеното адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

На основание чл. 18 ЗЧСИ взискателят е поискал проучване на имущественото състояние на длъжника, определяне на способ за принудително изпълнение и предприемане на изпълнителни действия. На 14.05.2026 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, извършил е имуществено проучване и е наложил запори. След връчване на съобщението за образуваното дело длъжникът е поискал вдигане на наложените запори, позовавайки се на извършени плащания преди започване на производството. Същият е представил на съдебния изпълнител платежни нареждания за платена издръжка накуп за периода м. 11.2022 г. – м.02.2026 г., платени лихви за забава, както и платежни нареждания за месеците март, април и май. 2026 г.

От изпълнителния лист се установява, че С.А.Т. дължи сумата от 350 лв., представляваща месечна издръжка на детето А. С. Т., считано от 21.11.2022 г. до навършване на пълнолетието на детето или до настъпване на законни причини за изменение или за прекратяване.

При преценка на извършените плащания, съдът съобразява единствено вземания, обективирани в самия изпълнителен лист.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че на 19.05.2026 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, а преди това са предприети действия от съдебния изпълнител за налагане на запор върху негови банкови сметки, както и върху трудовото му възнаграждение. На същия ден длъжникът представя молба с която моли наложените запори да бъдат вдигнати, с оглед извършено плащане на всички процесни суми преди датата на образуване на изпълнителното дело. Макар в настоящото копие на изпълнителното дело да не са приложени въпросните платежни нареждания, взискателят с молба вх. № 6549/19.05.2026 г. потвърджава получаването на сумите и това обстоятелство се явява безспорно. На 27.05.2026 г. е постъпило възражение от длъжника относно дължимостта на приетите разноски за адвокатско възнаграждение и такси по ТТЗЧСИ, като намира че не е дал повод за образуване на изпълнителното дело. Алтернативно моли за тяхното намаляване. С постановление от 28.05.2026 г. ЧСИ М.Ц. на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е прекратила изпълнителното дело за издръжката, дължима на малолетното дете А. С. Т., изплатена до м. май 2026 г. включително, като съдебният изпълнител е отказал да възложи в тежест на длъжника претендираните от взискателя разноски.

В настоящия случай основният въпрос е дали следва да бъдат присъдени в тежест на длъжника сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение, касаещи изпълнителни действия по принудително събиране на месечна издръжка за бъдещ период, считано от м. май 2026 г.

Нормата на чл. 79, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК предвижда, че при изплащане 3 на вземането след образуване на изпълнителното дело, разноските по изпълнението остават за сметка на длъжника. Настоящата разпоредба следва да бъде тълкувана в съответствие с тази на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, според която изпълнителното производство подлежи на прекратяване, когато длъжникът представи доказателства за плащане на сумите по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното производство. В последния случай длъжникът по изпълнителното дело не дължи разноските по изпълнението на основание чл. 79, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК, тъй като е извършено плащане преди образуване на изпълнителното дело и същият не е дал повод за неговото образуване.

По отношение на периодичните плащания за бъдещ период, каквото се явява вземането за месечна издръжка на дете до навършване на пълнолетие, посочените по-горе норми са неприложими, тъй като процесните вземания възникват и стават изискуеми едва в хода на изпълнителното производство.

Висящността на изпълнителното дело обаче не следва да е основание за принудително изпълнение на сумите и текущо възлагане на разноски в тежест на длъжника. Събиране на сумите чрез съдебен изпълнител е възможност едва при изпадането на длъжника в забава. Съдът намира за необходимо да отбележи, че както по отношение на всички останали парични задължения, така и касателно вземанията за издръжка, законодателят отдава приоритет на доброволното изпълнение. Ето защо има основание за събиране на съответните суми принудително (чрез запор било на трудово възнаграждение и/или на банкови сметки) едва когато длъжникът не изпълнява задължението си в посочения от съда срок (в случая – 10-то число на текущия месец) и едва след забавата той дължи да поеме разноските по принудителното изпълнение.

Отговорността за разноските следва да бъде понесена от този, който с поведението си е станал причина за образуване на производството и съответно за начисляването им. Изхождайки от този принцип, разноските в изпълнителното производство следва да бъдат възложени на взискателя.

Възраженията, че същата не е била уведомена за извършени постъпления/преводи от страна на длъжника, както и че процесната банкова сметка е запориана от същия въз основа на друго изпълнително/принудително основание, са ирелевантни, доколкото издръжката сама по себе си представлява несеквестируем доход, а липсата на процесуална активност на взискателя не може да бъде приведена в тежест на добросъвестния длъжник.

Неоснователно е и възражението за неизпращане възражението за разноски за становище. В ГПК няма предвидено такова задължение за съдебните изпълнители, поради което невръчването на възражението на взискателя не представлява съществено процесуално нарушение и същото не е довело нарушаване правото на защита.

С оглед изложеното, постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказал да възложи в тежест на длъжника сторените от взискателя разноски по изпълнението, както и заплатеното адвокатско възнаграждение, е правилно, 4 доколкото длъжникът не е дал повод за образуване на изпълнителното дело.

Поради това жалбата е неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 7727/12.06.2026 г. на А. С. Т., чрез майка си и законен представител М.П.Г., чрез адв. М.З. – САК срещу Постановление от 28.05.2026 г. по изп. дело № 20268400400593 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5