Решение № 757 от 18.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. Бургас, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20242120202960 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба А. Г. А. против Наказателно постановление № 23-0769-003727/23.01.2024 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция” – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал.

4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 1 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и са му отнети 21 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР. Претендира се отмяна на наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и издадено при допускане на съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. Възразява, че протоколът за използване на АТСС не е съпроводен със снимка на разположението на уреда, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Оспорва, че процесното МПС не се визуализира в кадър поради лошо качество на снимковия материал. Поддържа, че съществува неяснота относно елемент от обективната страна на вмененото деяние, а именно къде е извършено нарушението. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по делото писмени доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Срещу А. Г. А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА № 801840/05.09.2023 г. за това, че на 23.07.2023 г., в 22,30 часа, в гр. Бургас, по път П П I-6, км 494+182 в посока кв. Пети километър, управлявал лек автомобил „Волво“ с рег. № ****, с наказуема скорост 104, км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 50 км/ч., с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Описано е в АУАН, че нарушението е установено и заснето под клип № 81891 от АТСС TFR1-M с фабр. № 644/14 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. Посочено е, че АУАН е съставен въз основа на Декларация по чл. 188 от ЗДвП от 21.08.2023 г. след покана по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП от 21.08.2023 г.

Фактически е вменено, че нарушението е извършено в условие на повторност на електронен фиш сер. К № 7215299, в сила от 10.04.2023 г. за същото по вид нарушение.

Видно от съдържащата се в административно-наказателната преписка Декларация от 21.08.2023 г. за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, жалбоподателят е декларирал собственоръчно и е удостоверил с подписа си, че той е управлявал процесното МПС на 23.07.2023 г., около 22,30 часа.

На 05.09.2023 г. актът е съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, а преписът му е връчен на 05.10.2023 г.

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, като административно-наказващият орган е възприел изцяло отразените в акта фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона. На основание чл. 182, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП АНО е санкционирал нарушителя с административни наказания глоба в размер на 1 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Постановил е на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. отнемане на 21 контролни точки.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 2

19.06.2023 г. Жалбата е подадена на 02.07.2024 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана територия в гр.

Бургас, на основание регламентираната от закона компетентност, а НП е издадено от оправомощено за това лице на длъжност Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция” – Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г . на министъра на вътрешните работи, издадена на основание регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Производството по реализиране на административно-наказателната отговорност о б а ч е е протекло незаконосъобразно в друг аспект.

Местонарушението по път П П I-6, км 494+182, в гр. Бургас, по така възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка не се установява от приобщеното по делото веществено доказателство – снимка от клип № 81891 от 23.07.2023 г. в 22,30 часа на процесното МПС с рег. № ****, в която са посочени GPS координати и въвеждането им в Google карти недвусмислено определя, че преносимата система за измерване на скорост не е била разположена на км 494+182. Досежно позиционирането на АТСС не е спазено и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата – протоколът за използване на АТСС не е съпроводен със снимка на разположението на уреда , от която да могат да се установят релевантните обстоятелства – точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, респективно да се направи извод за въведения за контролирания участък скоростен режим.

Същевременно, използването на мобилното АТСС на посоченото в АУАН и 3

НП местоположение не е удостоверено с представения протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредбата/, съставен от обслужващия го полицейският служител със съответната компетентност – мл. автоконтрольор Р. Д., в който е посочено, че АТСС е било позиционирано на ПП I-6, км 495+182 от КПП-1, т. е. мястото на контрол е различно. При това положение по делото се явява недоказано и ограничението в следствие на пътен знак В-26, променящ общото ограничение на скоростта, важимо за посоченото в НП място на нарушението. Този протокол е задължителен, защото той е доказателството относно мястото и времето на извършване на нарушението.

Разпитан в качеството на свидетел полицейският служител Д. потвърждава, че въведеният за посочения в НП участък км 494+182 скоростен режим е 80 км/час, а не 50 км/час, което обстоятелство се потвърждава и от представената от Община Бургас схема на пътните знаци в този пътен участък.

Следователно фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение, не са описани в акта и наказателното постановление такива, каквито са. При преглед на направеното в АУАН и НП описание на нарушението се касае за път ПП I-6, км 494+182, в гр. Бургас, което е в противоречие с представения протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредбата/, видно от който контролът е обхващал само км 495+182 от КПП-1. Фактите, които отграничават в пространството извършеното нарушение, не са описани в акта и наказателното постановление правилно, като разкритата неточност досежно къде в действителност е реализирано нарушението прави обжалвания административен акт неотговарящ на закона от гледна точка на изискуемите по закон реквизити, като същевременно се отразява и върху неговата правилност по съществото на спора. Мястото на извършване на нарушението е особено съществен елемент от императивно изискуемото съгласно чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съдържание на АУАН и издаденото въз основа на него НП, тъй като това изискване към фактическото обвинение по АУАН и НП гарантира спазване на принципа за налагане на наказание за това нарушение, което е установено по реда на ЗАНН.

Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.

4

В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 13 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС е предвидено, че за нарушение на чл. 182, ал. 4, вр. ал.

1, т. 6 от ЗДвП на водача се отнемат 21 контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа на контролните точки за отчет на извършените нарушения. Тази формулировка показва, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като административно наказание или принудителна административна мярка. Следва да се има предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски в това производство, поради което съдът дължи произнасяне. При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съобразно представения договор за правна защита и съдействие № 0209302/01.07.2024 г., договореното и платено възнаграждение е 500 лева. Адвокатският хонорар е съобразен и е в рамките на минималния предвиден, поради което следва да бъде присъден в размер от 500 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-003727/23.01.2024 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция” – Бургас , с което на А. Г. А., с ЕГН **********, от *****, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 1 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и са му отнети 21 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ОДМВР – Бургас да заплати на А. Г. А., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 500 лева за адвокатски хонорар.

5

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6