Решение № 1073 от 26.09.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 1073

26.09.2019г., град Пловдив

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав в закрито заседание на 26.09.2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ

ВИДЕЛИНА

КУРШУМОВА като изслуша докладваното от съдия Ст.Михова гр.дело № 1764 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Образувано по жалба на Д.П.Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.М.Г., , против предявено на 09.07.2019г. разпределение на постъпила сума по изп.дело №264/2019г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№ 821,с район на действие ПОС. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на разпределението,като се поддържа от жалбоподателя,че дългът на първочалният взискател е напълно погасен.Така въпреки признанието му,че е получил сумата на 08.07.2019г. и искането за приключване на производството по делото, ЧСИ изготвя обжалваното разпределение , с което разпределя суми на лица , които нямат право да ги получат. След като дългът на взискателя, сезирал съдебния изпълнител с искане за образуване на производство, е погасен изцяло от длъжника, делото се явява без основна страна, което налага неговото приключване и съдебният изпълнител не може да извършва изпълнителни действия и да разпределя суми на други взискатели. Искането до съда е за отмяна на обжалваното разпределение и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили възражения срещу жалбата.

Постъпили са писмени обяснения от ЧСИ Петко Илиев по реда на чл.436 ал.3 ГПК, като е изразено становище относно недопустимост и неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд , след преценка доводите на жалбоподателите и материалите по изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съгласно разпоредбите на чл.462, ал.2 и чл.463 от ГПК акт на съдебния изпълнител и в срока по чл.462, ал.2 от ГПК.

С обжалваното разпределение , изготвено на 03.07.2019г., предявено на 09.07.2019г., съдебният изпълнител е разпределил сумата от 13 824,78 лева, постъпила в изпълнение на наложен запор върху вземанията на длъжника Д.Ш. от третото задължено лице „Обединена Млечна Компания“ЕАД. С процесното разпределение съдебният изпълнител отделя суми за вземания в негова полза по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД в общ размер от 128,28 лева: такси по т.13 от ТТРЗЧСИ-36 лв. с ДДС; такси по т.4 от ТТРЗЧСИ-36 лв. с ДДС; такси по т.5 от ТТРЗЧСИ-48 лв. с ДДС ;такси по т.31к от ТТРЗЧСИ-8,28 лв. с ДДС , след което разпределя суми за вземания с привилегия по чл.136,ал.1,т.6 от ЗЗД и съответно в полза на присъединения по право взискател-Държавата-ТД на НАП-12657,57 лева и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ-1038,93 лв. с ДДС. Видно е ,че с така изготвеното и предявено на страните разпределение не са заделени суми в полза на първоначалния взискател „Микса“ЕООД.

Поддържаните от длъжника Д.Ш. оплаквания за незаконосъобразност на разпределението са, че е погасил изцяло паричното задължение спрямо първоначалния взискател „Микса“ЕООД на 08.07.2019г. , поради което съдебният изпълнител е следвало да приключи изпълнението по делото, а не да извършва изпълнителни действия и да разпределя суми на други взискатели. Към писмената си молба , подадена по делото на 06.08.2019г., длъжникът представя доказателства за връчено му от съдебния изпълнител на 18.07.2019г. съобщение за прекратяване на изпълнителното производство само по отношение на първоначалния взискател и запазване на висящността по отношение на присъединените по дело взискатели, което постановление за прекратяване няма данни да е влязло в законна сила .

При тези данни по делото съдът намира оплакванията на длъжника в жалбата за незаконосъобразност на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение на 03.07.2019г. за неоснователни.

Обстоятелството, че длъжникът Д.Ш. е погасил доброволно на 08.07.2019г.

, след изготвяне на обжалваното разпределение, паричното си задължение спрямо първоначалния взискател, по чиято инициатива е било образувано изпълнителното производство , не води до незаконосъобразност на обжалваното разпределение , тъй като с него не са заделени суми в полза на „Микса“ЕООД и не е налице хипотеза за повторно плащане на задължението от страна на длъжника.

В настоящият случай с оглед погасяване на дълга спрямо първоначалния кредитор, съдебният изпълнител не е имал право нито задължение да приключва изпълнението, което следва да продължи до удовлетворяване паричните вземания на всички присъединени по делото взискатели, в частност това на държавата , присъединена по право , съгласно чл.458 от ГПК

Присъединеният кредитор става страна в изпълнителното производство, която съгласно чл. 457, ал. 1 и 2 от ГПК има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, и се ползва не само от изпълнителните действия, извършени след присъединяването, но и от тези, които го предхождат.

Така, независимо че първоначалния кредитор е бил удовлетворен и е поискал прекратяване на производството , изпълнителният процес следва да продължи по отношение на присъединилите се взискатели, чието вземане не е било погасено,който извод се извежда от съдържанието на казаната разпоредба на чл.457 ал.1 ГПК. В хипотезата на множество взискатели /първоначален и присъединени, било по тяхна воля, било по право/ първоначалният взискател не може по свое искане нито да спре изпълнението, нито да го прекрати, нито дори да го отложи. Ето защо изпълнителното производство не може да бъде прекратено изцяло в хипотезата на чл.433,ал.1,т.2 от