Определение № 3435 от 23.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3435 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Частно наказателно дело № 20261100206492 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 61, ал.3 от НПК и е образувано по жалба на адвокат К.Ч. от Софийска адвокатска колегия (САК), действаща като защитник на А. Г. Б., ЕГН **********, привлечен като обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 1094/2026 г. по описа на 04 РУ-СДВР, прокурорска преписка № 16877/2026 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП), против наложената на подзащитния й мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 4 000 (четири хиляди) евро, определена му с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 09.09.2026 г. (предявено на същата дата) по посоченото погоре досъдебно производство.

Защитникът-жалбоподател възразява срещу определения размер на паричната гаранция, който намира за непосилен предвид здравословното състояние на Б., както и неговото материално и семейно положение. В тази насока сочи, че обвиняемият е в период на възстановяване и провеждане на физиотерапевтични консултации предвид претърпяна операция във връзка с фрактури, получени от ПТП, като в потвърждение на това прилага съответна медицинска документация. Твърди, още че Б. не разполага с доходи, тъй като не работи, няма собствено недвижимо имущество, живял е при съпругата си, която след полицейското му задържане е поискала от него да напусне дома й.

В жалбата се акцентира още и на доброто процесуално поведение на обвиняемия, както и на чистото му съдебно минало, което сочело, според 1 защитника, на по-ниска степен на неговата лична обществена опасност. Моли съда да измени наложената на обвиняемия Б. мярка за неотклонение в по-лека или да намали размерът на определената му парична гаранция.

Съдът, след като се запозна с писмените материали, приложени към досъдебното производство, прие за установено следното:

Досъдебно производство № 1094/2026 г. по описа на 04 РУ-СДВР е образувано на 08.09.2026 г. с първото действие по разследването – обиск и изземване в условията на неотложност, с оглед извършено престъпление по чл. 354а, ал.1 изречение първо, предложение четвърто от НК.

В хода на разследването са извършени редица процесуално-следствени действия за събиране на доказателства и приобщаване на доказателствени източници – в условията на неотложност е извършено претърсване и изземване, проведени са разпити на свидетели, назначена е химическа експертиза, като писмени доказателства по делото са приложени множество документи и справки.

На 09.09.2026 г. на А. Г. Б., ЕГН **********, е било предявено постановление за привличането му като обвиняем по посоченото досъдебното производство с оглед извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, изречение първо, предложение четвърто, алтернатива първа от НК – за това, че на 08.09.2026 г. около 16:30 в гр. София, в лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 300 “ и с рег. № ********, паркиран на адрес бул. „Генерал Скобелев“ срещу № 7, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсурите (ЗКНВП), е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – коноп и кокаин, включени в Приложение 1 към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I: „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина, а именно: коноп с общо тегло 44,17 грама, разпределен в 9 обекта и кокаин с общо тегло 3 грама, разпределен в 8 обекта.

От представената с жалбата справка-извлечение от НАП е видно, че към настоящия момент обвиняемият А. Б. няма регистриран действащ постоянен трудов договор.

От справката-извлечение от Агенция по вписванията, представена с 2 жалбата, е видно, че в партидата на обвиняемия Б. липсва вписване на придобито от него недвижимо имущество.

От представените с жалбата медицински документи се установява, че на 12.10.2021 г. обвиняемият Б. е постъпил в УМБАЛСМ „Пирогов“ за извършване на операция във връзка с фактура на Тх11 прешлен, получена като резултат на претърпяно ПТП, като е бил изписан на 21.10.2026 г. с подобрение и поставена метална стабилизация на прешлените. През следоперативния период Б. е провеждал контролни изследвания и образна диагностика, както и кинезитерапия и рехабилитация в специализирано заведение до 2024 г.

Установените и изложени по-горе факти и обстоятелства налагат следните правни изводи:

Жалбата на адвокат К.Ч. от САК срещу определената на подзащитния й мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 4 000 евро, се явява процесуално допустима, доколкото намира правното си основание в чл. 61, ал.

3 от НПК и е подадена чрез 04 РУ-СДВР в законовия тридневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от НПК изисква по дела от общ характер мярка за неотклонение да се наложи на конкретен обвиняем само когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че той е извършил престъплението и е налице основание по чл. 57 от НПК – т.е. може да се направи разумно предположение за наличие на опасност той да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.

Изводът за необходимостта от налагане на мярка за неотклонение във всеки конкретен случай се прави от органа по разследването, респ. прокурора, но той е обусловен от предварителната преценка на някои обстоятелства. В разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК са изброени обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на мярката за неотклонение, а именно: степента на обществената опасност на конкретното разследвано престъпление, доказателствата срещу обвиняемото лице, здравословното му състояние, семейното положение, професията, възрастта, както и други данни за личността му. Преценката на всички тези посочени обстоятелства винаги обаче следва да е съобразена с възможността конкретна мярка за неотклонение да постигне посочената в чл. 57 от НПК цел, а именно да се попречи на 3 обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда на вземането на мярка за неотклонение. Следователно търси се постигне на баланс – наложената МНО да е в състояние за постигне визирана в цитираната разпоредба на чл. 57 от НПК цел, без същевременно тя да представлява неоправдана репресия и прекомерно засягане на правната сфера на обвиняемото лице.

Настоящият съдебен състав намира, че при вземане на мярката за неотклонение на обвиняемия А. Б., както и при определяне на конкретния размер на паричната сума, която следва да бъде внесена като парична гаранция, са били спазени посочените по-горе законови изисквания.

На жалбоподателя е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.1, изречение първо, предложение четвърто, алтернатива първа от НК, за което по закон се предвижда наказание лишаване от свобода в размер от две до осем години, както и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, т.е. касае се за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а предвид вида и размера на предвидените наказания може да се направи извод, че се касае за престъпление с много висока степен на обществена опасност.

Без съмнение подозрението на разследващите органи и прокуратурата, обективирано в постановлението за привличане като обвиняем, че Б. е вероятният извършител на престъплението, за което е привлечен, не е голословно, а подкрепено, на този етап от разследването с приобщените към досъдебното производство доказателства и доказателствени източници, които на пръв поглед изглеждат достоверни и относими към предмета на разследване. В тази връзка следва да се посочи протоколът за извършено претърсване и изземване, от който се установява, че в управлявания от обвиняемия А. Б. лек автомобил са били открити посочените в постановлението за привличане вещества, като същите най-вероятно са високорискови наркотични вещества, видно от представената експертна справка. Последната, макар и да няма характер на писмено доказателство или на експертно становище, дава все пак някаква разумна насока какво би било окончателното експертно заключение. В подкрепа на обвинителната теза са и показанията на разпитаните свидетели, чиято достоверност, на този етап, се потвърждава от събраните до момента писмени доказателства и доказателствени средства.

4

Предвид целите и естеството на настоящото съдебно производство, посоченият доказателствен материал се явява достатъчен не само за съда, но и за всяко непредубедено лице, запознало се с тях, да направи извод, че обвиняемия Б. твърде вероятно е извършител на престъплението, за което е привлечен като такъв, т.е. че е налице обосновано предположение за авторството на разследваното престъпление в лицето на обвиняемия.

Настоящият съдебен състав намира, че наложената на обвиняемия Б. мярка за неотклонение „парична гаранция“, предвид спецификата й и начинът й на изпълнение, се явява най-подходяща за постигане целите на чл. 57 от НК, доколкото е съобразена с обстоятелствата, посочени в чл. 56, ал.3 от НПК.

Очевидно възрастта, здравословното състояние на обвиняемия, семейното му положение, наличието на адресна регистрация и процесуалното му поведение, наред с чистото му съдебно минало, са били преценени от прокуратурата като данни, сочещи, че липсва реална опасност Б. да се укрие или да извърши престъпление, поради което правилно на обвиняемия не е била наложена някоя от най-тежките мерки за неотклонение, свързвани с ограничаване правото му на свободно придвижване. Същевременно не може да бъде пренебрегната много високата степен на обществена опасност, която разкрива конкретното престъпление, предмет на разследване – не само заради принципно високата степен на обществена опасност на този вид престъпления, но и заради немалкото количество наркотично вещества, открити в автомобила на Б., както и фактът, че става въпрос за две различни по вид наркотични вещества. Ето защо, предвид особеностите на конкретното престъпление и неговата много висока степен на обществена опасност, които характеризират извършителят му като целенасочен в желанието си за имотно обогатяване човек, не може да се изключи въобще наличието на опасност от укриване на лицето, привлечено като обвиняем, респ. опасност същият да извърши престъпление. Затова искането на защитника за определяне на обвиняемия А. Б. на по-лека мярка за неотклонение от наложената му, т.е. подписка, се явява неоснователно.

Неоснователни са и възраженията срещу определеният размер на паричната сума, която следва да бъде внесена като парична гаранция. Не може да бъде споделено твърдението, че прокурорът не е съобразил всички обстоятелства, посочени в чл. 56, ал.3 от НПК. Както бе посочено по-горе, наложената на обвиняемия МНО „парична гаранция“ е изцяло съобразена по 5 вид с изложените в жалбата обстоятелства и най-вече със здравословното състояние на обвиняемия. Що се отнася до твърдението, че определената парична гаранция е непосилна по размер и не е съобразена с материалното състояние на А. Б., следва да се посочи, че макар действително разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от НПК да предвижда при определянето на паричната гаранция да се взима предвид и имущественото положение на обвиняемото лице, очевидно това не е единствения и основен критерий за определяне на конкретната сума, която следва да се внесе като гаранция.

Действително по делото са налице данни, че към настоящият момент обвиняемият не работи по постоянен трудов договор, но това не изключва априори възможността същият да полага временно труд срещу заплащане – било по граждански договор, било без договор почасово. Представеното от защитника решение от ТЕЛК сочи 75% трудова неработоспособност, като не е предписана нужда от чужда помощ. Следователно, предвид наличните по делото доказателства, не може да се направи еднопосочен и категоричен извод, че материалното състояние на обвиняемия е силно затруднено, нито пък че здравословното му състояние (доколкото от оперативната намеса до настоящия момент са изминали почти пет години) изисква разходването на значителни средства за неговото поддържане и възстановяване. Следва да се има предвид, че при определяне конкретния размер на паричната сума, която следва да се внесе като парична гаранция, трябва да се намери баланс между нуждата да се реализират целите на чл. 57 от НПК и опасността да се нанесат на обвиняемото лице прекомерни щети. Според настоящия съдебен състав в конкретния случай този баланс е постигнат – макар и сравнително висока, определената от прокуратурата сума от 4 000 евро, платима в десетдневен срок, не е прекомерна и няма да нанесе на обвиняемия по-високи от обичайните затруднения, още повече че законодателят не изисква определената като парична гаранция сума да бъде внесена или собствена на обвиняемото лице – същата може да бъде внесена в негова полза от всяко трето лице, което има финансовата възможност и желание да стори това.