Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2020 от 24.09.2020, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Частно административно дело 1165/2020
Вид
Определение № 2020
Подписан
24.09.2020
В сила
28.06.2021
Състав
РАЛИЦА ДОБРЕВА АНДОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.197 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.200 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.31 · Закон за биологичното разнообразие
  • чл.61 ал.4 · Закон за водите
  • чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.56 и сл. · Закон за собствеността
  • чл.5 ал.7 · Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№ /24.09.2020 год., гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЛИЦА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията ч. адм.д.№1165 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.197 и сл. от АПК вр.чл.61 ал.4 от Закона за водите (ЗВ).

Образувано е по жалба на „Воден шанс“ ****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Преслав“ №49, ет. 4, оф. 1, чрез пълномощник адв.

Ц.М. ***, срещу ОТКАЗ №РР-4918 /А9/ от 23.03.2020 г. за разглеждане на Заявление за издаване на разрешително вх. №РР-4918/01.11.2019 г. за водовземане от минерални води чрез съществуващо водовземно съоръжение - сондаж Р-184х, издаден от Директор на Басейнова Дирекция „Черноморски район“, с което на осн. чл.61 ал. 4 от ЗВ документите по заявлението са оставени без разглеждане и не се открива процедура по издаване на разрешително за водовземане от минерални води чрез съществуващо водовземно съоръжение, тъй като е изтекъл 60-дневния срок за представяне на необходимите документи. Релевират се възражения за основателност на жалбата поради допусната грешка в задължителен реквизит на ИАА, както и липса на представителна власт на лицето, подписало отказа. Твърди се, че в дадения 60-дневен срок са представени всички поискани допълнителни документи. В заключение жалбоподателят моли съда да отмени постановения отказ за разглеждане на заявлението, като преписката бъде върната на административния орган със задължителни указания по издаване на исканото разрешително.

Ответната страна – Директорът на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения за правилността и законосъобразността на издадения отказ.

След като обсъди събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на производството е поставено със Заявление вх. № РР–4918/01.11.2019г. от „Воден шанс“ **** за издаване на разрешително за водовземане от минерална вода-изключителна държавна собственост чрез съществуващо водовземно съоръжение от Находище №100 - Район „Североизточна България“ - подземни води от малм-валанжски водоносен хоризонт с температура по-висока от 20°С - участък „Балчик област Добрич, община Балчик“ от сондаж Р - 184х Албена.

Към това заявление са приложени:

Нот. акт № 111, том VI, дело 946/16 на Агенция по вписвания - гр. Балчик;

Договор за наем на имоти и съоръжения за минерална вода за питейно-битови нужди от 27.11.2018 г. с нотариална заверка на подписите от нотариус рег. №109 с район на действие Балчишки Районен съд; Техническа обосновка за водоснабдяване на обекти до село Рогачево, Община Балчик от „Воден шанс“ ООД; Декларация обр.

1 от управителя на „Воден шанс“ ООД като наемател за липса на задължения към държавата; Справки по кадастралната карта – 3 бр. за имотите с идентификатор № *****.*.***, *****.*.***и *****.*.***; преводно нареждане за внесена такса в размер на 250.00 лв. по сметка на Басейнова Дирекция „Черноморски район“.

С писмо изх.№ РР-4918/А6 от

19.12.2019г. жалбоподателят е уведомен, че следва да представи документи за допълване на заявление вх. № РР-4918/01.11.2019 г. С писмото са изискани допълнителни документи на основание чл.144 ал.1 т.9 от Наредба №1 от 10.10.2007г за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредба №1), а именно: Номер на действащ (влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение, както и незагубил правно действие) административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл.31 от Закона за биологичното разнообразие, за одобряване, съответно съгласуване на инвестиционното предложение, за чието осъществяване се иска разрешаване на водовземането от водния обект (в т.ч. писмо от компетентния орган по отношение приложимата процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по чл.31 от Закона за биологичното разнообразие) - за обектите на водоснабдяване - „Питейно

– битово водоснабдяване” на Жилищен комплекс „Е.*“ и Жилищен комплекс „Х.х“, индивидуални жилищни сгради на К.К., „Н.” ****, „М“ ****, „О х *“ ****, „Д. - ****“ ****, „Б.Ж.” ****, както и на съществуващ сондаж Р - 184х Албена. На основание чл.158 ал.1 от Наредба №1 е изискан „Проект за присъединяване на отклонението за захранване на водоснабдявания обект към довеждащата система”, съдържащ: 1. Технически характеристики на помпеното оборудване, чрез което ще се реализира водовземането; 2. Място и начин на присъединяването на отклонението за захранване на водоснабдявания обект към довеждащата система; 3. Мястото на монтиране на водомери за ползваните водни обеми в началото и в края на отклонението за захранване на водоснабдявания обект; 4. Място на монтиране на водомери за ползваните водни обеми за различните цели на ползване (питейно-битово водоснабдяване и други);

5. Монтажен план; 6. Параметри на предвидени акумулиращи съоръжения за осигуряване на необходимите обеми в рамките на денонощието. На осн.145 ал.3 от Наредба № 1 e изискана обосновка на водовземането, включително обосновка на заявеното водно количество съгласно нормите за водопотребление, а на осн. чл.145 ал.3 т.5 от Наредба №1 е изискано заверено копие на документ за собственост или учредено право на ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността за ползване на минералната вода (обекти на водоснабдяване - Жилищен комплекс „Х.х”, индивидуални жилищни сгради на К.К., „Н.“ ****, „М.” ****, „Оливент - хаус 3” ****, „Д - ****” ****, „Б.Ж.” ****). Предвид искането за самостоятелно питейно - битово водоснабдяване на жилищните комплекси и индивидуални жилищни сгради е изискан и предварителен договор/споразумение с гореизброените ползватели по чл.198п вр. чл.198о ал.1 и ал.6 от ЗВ, за предоставяне на услугата ”водоснабдяване” с минерална вода.

С писмото е указано, че несъответствията следва да бъдат отстранени в законоустановения двумесечен срок за това.

Указано е още, че при неотстраняване на несъответствията в посочения срок, на осн.чл.60 ал.4 от ЗВ заявлението не се разглежда и не се открива процедура по издаване на разрешителното.

В отговор на уведомителното писмо жалбоподателят е подал отговор и доказателства към него (класьор с документи на хартия и на магнитен носител-диск) с придружително писмо вх. № РР-4918/А7/14.02.2020г.

След като констатирал, че дадените указания не са изпълнени, с оспореното понастоящем писмо изх. №РР-4918 /А9/ от 23.03.2020 г. на осн.чл.61 ал.4 от ЗВ директорът на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ е отказал да открие процедура по разглеждане на документите, подадени със заявление за издаване на разрешително вх. №РР-4918/01.11.2019 г. за водовземане от минерални води чрез съществуващо водовземно съоръжение - сондаж Р-184х.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения с чл.197 от АПК 14-дневен срок за оспорване на акт с такъв характер.

Отказът е съобщен на пълномощника на заявителя на 21.05.2020 г., а жалбата е подадена на 04.06.2020 г. по куриер, видно от приложения по делото плик с клеймо от същата дата. Следователно жалбата е депозирана от легитимиран правен субект – адресат на оспореното писмо от 23.03.2020г, при наличие на правен интерес, и в законоустановения 14-дневен срок от връчването му на 21.05.2020г., поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На първо място – безспорно е, че при изписване на последните две цифри на годината на подаденото заявление – 01.11.2020г., в оспорения ИАА е допусната техническа грешка (тази дата все още не е настъпила и понастоящем), която обаче не може да се отрази върху законосъобразността му. От всички доказателства, приложени в административно-наказателната преписка, е видно, че се касае за подадено заявление именно през 2019г. Противно на поддържаното с жалбата тази техническа грешка не е процесуално нарушение, още по-малко от категорията на съществените, съотв. и самостоятелно отменително основание.

Съдът обаче споделя възражението за некомпетентност на издателя на оспорения акт. Съгл.чл.52 ал.1 т.4 от ЗВ разрешителното се издава от директора на басейновата дирекция - във всички останали случаи на водовземане и на ползване на водни обекти извън изброените по-горе, сред които настоящият случай не попада. Относно процедурата чл.61 ал.1 от ЗВ предвижда, че заявлението за издаване на разрешително се подава до компетентния орган по чл.52 ал.1 от Закона, т.е. – до директора на басейновата дирекция, който според ал.2 на текста проверява дали заявлението съдържа изискващите се информация и приложения съгласно обявения образец, дали съдържанието на приложените документи по чл.60 отговаря на изискванията на този закон, и извършва преценката по чл.62 ал.1. По-нататък според ал.3 когато установи, че не са изпълнени изискванията по чл.60, именно органът по ал.1 (т.е. директорът на басейновата дирекция) уведомява заявителя да отстрани несъответствията в срок до два месеца, а съгл.ал.4 при неотстраняване на несъответствията в срока по ал. 3 документите не се разглеждат и не се открива процедура, за което заявителят се уведомява писмено. Никой от тези приложими към казуса текстове не предвижда възможност за делегиране на правомощията на директора на басейновата дирекция, с оглед на което съдът намира, че в случая е налице изключващото условие на чл.5 ал.7 от Правилника за дейността, организацията на работа и състава на басейновите дирекции, на който директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ се е позовала, за да издаде Заповед №№68/19.02.2019г. за упълномощаване на гл.юрисконсулт в дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ да изпълнява правомощията на директор на басейновата дирекция в пълен обем. Възможност за делегиране на правомощия е предвидена единствено с чл.62а ал.1 от специалния закон, и тя касае извършването на чисто технически действия – изготвяне на съобщение за предстоящо издаване на разрешително за водоползване, обявяването му на интернет-страницата на органа по чл.52 ал.1 (т.е. на директора на съответната басейнова дирекция), изпращането му на кмета на населеното място и на посочените заинтересовани страни.

Според Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на

ВАС по д. №ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов, „Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму.“.

Пак според посоченото тълкувателно решение: „Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган“.