Заповед за изпълнение № 944 от 14.05.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 14.05.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1195 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Д., районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Ц. Д. Н. ЕГН: **********, адрес **********, да заплати на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД ЕИК: **********, седалище и адрес на управление **********, сумите:

668,69 EUR (шестстотин шестдесет и осем евро и 69 цента), представляваща главница неплатена падежирала главница в размер на 668.69 евро, дължима от вноска № 14 с падежна дата 20,07,2025 до вноска № 23 с падежна дата 20,04,2026 за периода от 20.07.2025 г. до 20.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 11.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите за разноски по делото, включващи дължимата държавна такса в размер на 11.36 евро /единадесет евро и 36 цента и юрисконсултско възнаграждение – 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над – 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/ до претендирания размер от 168.70 евро /сто шестдесет и осем евро и 70 евро цента/, както и сумата над 11.36 евро /единадесет евро и 36 цента/ за държавна такса до претендирания размер от 41.02 евро /четиридесет и едно евро и 02 евро цента/.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за следните суми:

570,61 EUR (петстотин и седемдесет евро и 61 цента), представляваща договорна лихва неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 570.61 евро, дължима от вноска № 14 с падежна дата 20,07,2025 до вноска № 23 с падежна дата 20,04,2026 за периода от 20.07.2025 г. до 20.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 11.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,

311,87 EUR (триста и единадесет евро и 87 цента), представляваща друго - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 311.87 евро, дължима от вноска № 14 с падежна дата 20,07,2025 до вноска № 23 с падежна дата 20,04,2026 за периода от 20.07.2025 г. до 20.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 11.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,

419,00 EUR (четиристотин и деветнадесет евро), представляваща друго - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 419 евро, дължима от вноска № 14 с падежна дата 20,07,2025 до вноска № 23 с падежна дата 20,04,2026 за периода от 20.07.2025 г. до 20.04.2026 г., ведно със законната лихва за период 1 от 11.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,

255,65 EUR (двеста петдесет и пет евро и 65 цента), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата, 187,10 EUR (сто осемдесет и седем евро и 10 цента), представляваща мораторна лихва лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване на заявлението в съда за периода от 21.06.2024 г. до 10.05.2026 г.

Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № **********/20.05.2024 год. По силата на този договор длъжникът е получил заем в размер 5000 лв., които е следвало да върне за срок от 36 месеца, до 20.07.2027 год., на равни месечни вноски в размер от по 386.84 лв. (с вкл.доп.услуги съгласно погасителен план, с падеж на всяко първо число от месеца; годишен лихвен процент (ГЛП) 41% и годишен процент на разходите (ГПР) 49.14%. Претендираното задължение представлява вноски с настъпил падеж.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът констатира обоснована вероятност за очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), поради което искането за тези суми се отхвърли.

Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК предвижда, че съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. И без необходимост от специални знания може да се установи, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита и по-конкретно дължимите от потребителя допълнителни разходи за услугите Фаст и Флекси. По същество това са действия, свързани с усвояване и управление на кредита, които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК би трябвало да са безплатни за потребителя. С тези плащания се покриват разходи, които са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора.

Поради това стойността им следва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В процесния договор за кредит това не е сторено, следователно посоченият размер на ГПР не отразява неговата реална стойност, с което се нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които клаузи са на самостоятелно основание нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, са около размера на предоставения кредит, поради което посочения в договора ГПР не е действителния. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като 2 заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В случая, както се посочи, в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор „Фаст“ и „Флекси“, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита.

Освен това претенцията за такси по Тарифа за извънсъдебни събиране на вземането дължими в случай на забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора съдът счита, че за да е основателна една претенция за разходи за извънсъдебно събиране на задължения, трябва да се посочи какви точно са тези разходи - за какъв вид действия с точно посочване на времето и начина на извършването им и къде е удостоверен размерът им. В заявлението не се посочва какви действия е извършил заявителят по време, начин и място, с конкретен размер на всеки един разход, които са осъществени, за да се събере вземането му от длъжника. Такива извънсъдебни разходи са начислени, за да се прикрие действителното основание за плащането им и да не може да се установи, че имат за резултат натрупването всъщност на няколко обезщетения в полза на кредитора за едно и също нещо-забавата на длъжника. По този начин извънсъдебните разходи представляват всъщност допълнителна възнаградителна лихва за заемодателя.

Според чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид изложеното съдът намери, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата, а именно по чл. 411, ал. 2, т.2, пр.1 ГПК- искането е в противоречие със закона, и по чл. 411, ал.2, т.3 искането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

С оглед горното се отхвърлят всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита съобразно заявената претенция за главница.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. /40.90 евро до 117,60 евро/. С оглед размера на претендираното вземане съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/, равняващо се на 80 лева. Освен това юрисконсултско възнаграждение в този размер се следва и защото не се касае за водене на исково производство, което се отличава с повече процесуални действия и съответно с повече положен юридически труд от страна на процесуалния представител и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

3

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД IBAN: **********, валута на сметката: , име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: **********

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.