Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1440 от 22.07.2022, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 803/2022
Вид
Решение № 1440
Подписан
22.07.2022
В сила
16.06.2023
Състав
НЕДЯЛКО ГЕОРГИЕВ БЕКИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.132 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл.132, ал.5 и ал.8 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл.132, ал.6 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл.132, ал.8, изр.1 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл.47, ал.1 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.12, ал.5 · Устройствен правилник на Българската агенция по безопасност на храните

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1440 гр. Пловдив, 22 юли 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на тринадесети юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ, при секретаря М.Г., разгледа административно дело №803 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.132, ал.8 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Б.

П. А., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокати Т.С. и Борислав С. от “Адвокатско дружество С. и С.“, БУЛСТАТ *********, пълномощници, обжалва Отказ за населване на животни с Изх.№622 от 25.03.2022г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), гр. Пловдив, в Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с който е отказано разрешаване на пълно населване с животни – 39960 броя подрастващи стокови носачки в животновъден обект с рег.№4137-0395, находящ се в с. Маноле, община Марица, област Пловдив, по заявление с Вх.№921 от 07.03.2022г. на жалбоподателя.

Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски. На 29.06.2022г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№12831 (листи 113-115) от адвокат С., в която се излагат съображения, подкрепящи заявеното в жалбата.

Ответникът- директор на ОДБХ- Пловдив, представляван от юрисконсулт Ц. Б.- пълномощник (лист 80), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 22.06.2022г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№12364 (листи 109-110) от юрисконсулт Б., с която се поддържат изразеното становище и заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Оспореният акт

(листи 30-32, 46-48) е изпратен до жалбоподателя по електронна поща ****************@*****.***, съобразно Заявление за населване с животни с Вх.№921 от 07.03.2022г. на жалбоподателя (листи 27-29), като по делото липсват доказателства за датата на получаването му от жалбоподателя.

Предвид обстоятелството, че жалбата (листи 2-4) постъпва в съда на 28.03.2022г. или преди изтичането изобщо на 14-дневен период от датата на издаване на оспорения акт, следва да се приеме за установено, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена против акт, подлежащ на съдебно оспорване и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Жалбоподателят е собственик на животновъден обект (ЖО) с ветеринарен регистрационен №4137-0395 (нов рег.№**********), намиращ се в с. Маноле, община Марица, област Пловдив, с GPS координати: N 42.2074, E 24.8928, представляващ “Ферма за подрастващи кокошки носачки“, предназначен за отглеждане на подрастващи кокошки носачки, с капацитет 39960 броя, за което по делото е прието заверено копие на Удостоверение за регистрация на животновъден обект №2775 от 27.09.2019г. (лист 73), издадено от директора на ОДБХ- Пловдив.

Със Заповед

№РД11-690 от 12.03.2020г. (листи 7-9) на изпълнителния директор на БАБХ, е обявено първично огнище на Инфлуенца А (грип) по птиците в ЖО с рег.№4137-0395 за отглеждане на кокошки носачки, собственост на жалбоподателя. Наредено е директорът на ОДБХ- Пловдив да организира принудителното убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в посочения ЖО.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Протокол за загробване на животни №005 от 23.03.2020г. (лист 10), съставен на основание чл.143, ал.4 от ЗВД и чл.5, ал.11 от Наредбата за финансиране на разходите, свързани с надзора и ликвидиране на заболяванията по животните, съставен от комисия, назначена със Заповед №145 от 12.03.2020г. на директора на ОДБХ- Пловдив (неприложена по делото), удостоверяващ загробването на общо 39120 броя кокошки носачки, на възраст 20 седмици, порода Ломан Браун, с общо тегло от 72 370,00 кг. Видно от посочения протокол, същият е подписан от жалбоподателя.

По заявление с

Вх.№2509 от 24.06.2021г. (вероятно листи 23-25) на жалбоподателя е издадено Разрешение за населване на животни с №349 от 28.06.2021г. (лист 26) от ответника по делото, с което на жалбоподателя се разрешава населването на ЖО с рег.№4137-0395 с 39960 броя подрастващи кокошки носачки, считано от 05.07.2021г.

На

07.03.2022г. по електронна поща в ОДБХ- Пловдив постъпва Заявление за населване с животни с Вх.№921 (листи 27-29) от жалбоподателя, адресирано до ответника по делото, с което е заявено искане ЖО с рег.№4137-0395 да бъде напълно населен с 39960 броя животни (вероятно еднодневни пилета, порода Ломан Браун), с произход:

***, Булагро АД (вероятно “БУЛАГРО 97“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, ж.к. “ПТИЦЕФЕРМА БУЛАГРО“, ***. Пак според посоченото заявление, животните ще бъдат транспортирани с транспортно средство (вероятно товарен автомобил), с рег.№СО6997ВМ, на дата 28.03.2022г.

Съгласно чл.132, ал.6 от ЗВД, Разрешението за населване се издава при условията и по реда на процедура, одобрена от изпълнителния директор на БАБХ, съгласувана от директора на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ), след извършена проверка на място от официалния ветеринарен лекар и въз основа на предварителна оценка на риска, изготвена от ЦОРХВ.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №РД11-735 от 06.05.2017г. (лист 49) на изпълнителния директор на БАБХ, с която заповед, на основание чл.5, ал.1, т.2, във връзка с ал.2, т.1 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните (УПБАБХ) и Наредба №ДВ-103 от 21.08.2006г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца (грип) по птиците (Наредба №ДВ-103/21.08.2006г.), е утвърдена Инструкция за повторно зареждане на животновъдни обекти за птици след констатирано огнище на Инфлуенца по птиците (ИНСТРУКЦИЯТА) - Приложение към заповедта (листи 50-53).

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Научна оценка на риска от Инфлуенца А по птиците във връзка с определяне на основните рискови фактори от проникване на Високо патогенна Инфлуенца А (ВПИП) при заселване на ЖО с рег.№4137-0395 и нов номер **********, собственост на Б. П. А., за отглеждане на подрастващи кокошки носачки, намиращ се в с. Маноле, общ. Марица, обл. Пловдив, съгласно чл.132, ал.6 на ЗВД (“научна оценка на риска“, листи 54-72), изготвена от проф. д-р Георги Георгиев, доц. д-р И.К. и д-р Е. М..

Според оспорения акт (лист 47), посочената “научна оценка на риска“ постъпва в ОДБХ- Пловдив на 22.03.2022г. и е заведена с Вх.№1185.

А според точка

5.1. от раздел 5. Изводи и препоръки на посочената “научна оценка на риска“ (лист 69), ЦОРХВ счита, че вероятността ВПИП да се появи отново и да се разпространи в рамките на Южен централен район (ЮЦР, включващ областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково, съгласно чл.4, ал.3, т.6 от Закона за регионалното развитие (ЗРР)) все още остава с оценка МНОГО ВИСОКО НИВО на риск (VH). Пак според “научна оценка на риска“ (лист 69), много високото ниво на риска означава, че “Събитията се случват много често“.

Като доказателство по делото е прието и заверено копие на Становище с Вх.№1094 от 17.03.2022г. (листи 82-83) от д-р В. И. Иванов- официален ветеринарен лекар на община Марица при ОДБХ- Пловдив, изготвено по повод заявлението на жалбоподателя.

Според посоченото становище (лист 83), “Въпреки сериозните мерки по биосигурност, взети от собствениците на посочените (по-горе общо 4 броя) птицеферми, многократно констатираните в последните пет години огнища на Инфлуенца по птиците (общо 11 огнища) определят района като трайно неблагополучен по отношение на това заболяване. Въз основа на направените констатации препоръчвам решението за населване на посочения обект да бъде взето след окончателното становище на Център за оценка на риска към БАБХ“.

Посочи се вече, че последно по преписката постъпва “научна оценка на риска“ с Вх.№1185 от 22.03.2022г., след което е издаден оспореният по делото акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в рамките на 30 работни дни, съгласно чл.132, ал.8, изр.1 от ЗВД.

Оспореният по делото акт е издаден от компетентен орган, какъвто в случая се явява директорът на ОДБХ- Пловдив, предвид чл.132, ал.5 и ал.8 от ЗВД, според които норми разрешение за населване на животни се издава от директора на ОДБХ по местонахождението на обекта, и по отношение на което обстоятелство между страните липсва формиран спор.

Тук е мястото да се посочи, че според достъпна в интернет информация, на адрес: https://bg.besthomemaster.com/8024161-, кокошките от порода Ломан Браун започват да снасят яйца след 20-седмична възраст, като една кокошка може да снесе до 330 яйца по време на активния период на снасяне, който е около 80 седмици.

На следващо място, разпоредбите на ЗВД не съдържат изрична уредба относно предпоставките, чието наличие обуславя постановяването на отказ от вида на оспорения по делото, като нормата на чл.132, ал.8, изр. 1 от ЗВД изисква единствено отказът да е “мотивиран“.

В тази връзка, настоящият състав на съда намира, че оспореният отказ се явява мотивиран, предвид направеното посочване в същия на фактическите основания, послужили за издаването му- неизпълнение на изискванията на ИНСТРУКЦИЯТА и позоваване на изготвената за нуждите на административно производство “научна оценка на риска“. Съответно, оспореният акт е постановен в съответствие с изискванията за форма на този вид актове, установени от ЗВД, както и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК.

Изслушан като свидетел по делото, И. Р. К. (един от авторите на “научна оценка на риска“) обяснява следното (листи 106-107):

“Дадената научна оценка за риска касае съответния обект в Южен централен район (ЮЦР), затова е описано, че обектът се намира в ЮЦР и затова сме дали в началото карта на самата оценка, за да се види, че България е разделена на шест региона. Това се прави с цел приблизително еднаквите условия от епидемиологична гледна точка.

Във връзка с въпроса на процесуалния представител на жалбоподателя какви документи съм гледал при даване на оценката за съответния обект, следва да поясня как се прави една оценка и защо се прави по този начин. Центърът за оценка на риска прави оценка на базата на информация, получена от БАБХ и Международното бюро по епизоотии и Европейската комисия като цяло. Ние правим анализ на документите, които получаваме. В чл.132 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) е дадена процедурата, която трябва да се спазва по отношение на населването и мисля, че в т.20 от същия закон е записано, че населването се извършва, след като има два типа документи: единият тип документ – това е доклад от официалния ветеринарен лекар за състоянието на биосигурността в обекта, а вторият документ е точно тази оценка, която ние правим на съответния регион и на съответната ферма. Правим го по отношение на региона, защото тук играят фактори, които са свързани с епидемиологичното разпространение на заболяването. В този случай, ние говорим за високо опасно заболяване, включено в чл.9 на особено опасните заболявания по животните и икономически зависими заболявания на новия Регламент за здраве на животните. Също това заболяване от гледна точка здравето на хората е класифицирано като зооноза – това означава, че това заболяване се предава от животните на хората и предизвика т.нар. грип. Не е случайно наименованието на български език и значи грип по птиците.

За да може да се направи тази оценка и да въведем тези фактори, ние приемаме общо 13 критерия. Те са свързани с местонахождение на птицевъдния обект, с вида на отглежданите птиците и методите на отглеждане, това са зоотехническите показатели, циркулацията на вируса на грип А по птиците в популацията на домашни птици, показатели, свързани с биосигурността, показатели, свързани с дезинфекция и почистване на птицевъдните обекти, свързаността на обектите, говорим по отношение, когато има затворен цикъл, хоризонталните системи за контрол и категорията на рисковете. В категорията на рисковете – тук влиза попълненият Контролен лист от официалния ветеринарен лекар, че са изпълнени изискванията по отношение на биосигурността, както е заложено в Регламента за здраве на животните, в ЗВД и в последващите правни актове – наредби, стандартни оперативни процедури и т.н. Вземайки съвкупността от всичките тези 13 показатели, фактически ние на тая база имаме една таблица с фактори, в които рисковете варират от незначителен до много висок. Много висок риск се дава тогава, когато има повтаряемост на събитията в съответния регион или в съответната ферма или животновъден обект и на база на това ние правим изводи и препоръки. Това не означава, че всички обекти в ЮЦР са под угроза на висок риск. Пояснявам, че трябва да се вземе предвид един от основните фактори – съвместно отглеждане в близост на водоплаващи и кокоши птици.