Решение № 423 от 09.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Плевен, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500787 по описа за 2026 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

С решение № 1071 от 10.07.2026 г., постановено по гр. д. № 7813/2025 г.

Плевенският районен съд е признал на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ за незаконно уволнението на А. М. М. със заповед № РД05-302А/14.08.2025 г. на директора на ДКТ „Иван Радоев“ гр. Плевен и е отменил заповедта като незаконосъобразна. Със същото решение ПлРС е възстановил на основание 344 ал. 1 т. 2 от КТ А. М. М. на длъжността, заемана до уволнението - „актьор драматичен театър“ в ДКТ „Иван Радоев“ гр. Плевен. С решението съдът е осъдил ДКТ „Иван Радоев“ гр. Плевен да заплати на А. М. М. на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата от 1 533,88 евро за направени по делото разноски, както и да заплати по сметка на съда на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 51,12 евро.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът ДКТ „Иван Радоев“ гр. Плевен, представляван от директора К. Х., ответник в производството пред РС, който чрез пълномощника си адвокат С. А. го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и 1 алтернативно за незаконосъобразност и необоснованост на решението, като постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и съотнасянето им към приложимата правна норма. Счита се, че неправилно районният съд е приел, че искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ е предявен в законния двумесечен срок без да съобрази, че заповедта е връчена на работника – ищец при отказ на 14.08.2025 г., който отказ е удостоверен с подписи на свидетели и към датата на подаване на ИМ – 23.12.2025 г. срокът за атакуване на уволнението като незаконно е изтекъл. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установяват датата и часа на извършения отказ от ищцата да получи заповедта и истинността на документа и обстоятелствата по отношение на датата на връчването му не са опровергани в производството по делото. Счита за ирелевантно за спора обстоятелството, че НАП е уведомена за издаване на заповедта значително покъсно от издаването й, тъй като уведомянето по реда на чл. 62 ал. 5 от КТ не е елемент от фактическия състав на дисциплинарното уволнение. Алтернативно поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е кредитидирал показанията на разпитаните свидетели без да съобрази представените по делото писмени доказателства, неправилно е приложил разпоредбата на чл.

193 от КТ без да съобрази, че ищцата е потърсена да даде писмени обяснения, но не е била открита на работното си място и това нейно противоправно поведение е станало причина за липсата на събирането на такива преди издаване на заповедта. Поддържа, че от страна на работодателя е положена необходимата грижа за предоставяне на възможност на ищцата да даде обяснения и същата не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Поддържа се също, че мотивите на решението са противоречиви, тъй като ако се приеме, че заповедта не е връчена на 14.08.2025 г. то следва да се зачетат приетите от работодателя обяснения на ищцата на 26.08.2025 г. в резултат на искането за писмени обяснения от 19.08.2025 г.. Поддържа се, че процедурата по чл. 193 от КТ е спазена и спорът между страните е следвало да се разгледа по същество като се приеме, че е налице извършено дисциплинарно нарушение по чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ от страна на ищцата като работник след като в периода от 01.08. до 13.08.2025 г. вкл. в продължение на 9 последователни работни дни не се е явявала на работното си място и не е изпълнявала трудовите си задължения. Посочва се, че независимо от липсата на представления в този период ищцата е следвало да се явява ежедневно на 2 работното си място, да участва в репетиции или да изпълнява други възложени от работодателя задачи, произтичащи от трудовите й функции.

Поддържа се, че заповедта е мотивирана и законосъобразна, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на ПлРС и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ като неоснователни.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А. М. М. чрез пълномощника й адвокат П. С., с който се оспорва основателността й.

В о.с.з. въззивната страна се представлява пълномощника си адвокат А. и поддържа въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна.

В о.с.з. въззиваемата страна чрез пълномощника си адвокат С. изразява становище, според което поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира направените по делото разноски и представя списък на разноските и договор за правна помощ.

Плевенският о кръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Плевенският районен съд е сезиран със следните обективно съединени искове, предявени от ищцата А. М. М. против ответника ДКТ „Иван Радоев“ гр. Плевен:

1. иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищцата със заповед № РД05-302А/14.08.2025 г. на директора на ДКТ „Иван Радоев“ гр. Плевен и отмяна на заповедта и 2. иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана до уволнението – „актьор драматичен театър“ в ДКТ „Иван Радоев“ гр. Плевен.

За да уважи предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ 3 районния съд е приел, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество, заповедта за незаконно уволнение е мотивирана, но не е спазена процедурата по чл. 193 от КТ, поради което спорът не следва да се разглежда по същество при условията на чл. 193 ал. 2 от КТ. ПлРС е приел за недоказано по делото от страна на работодателя, че заповедта за уволнение от 14.08.2025 г. е връчена на ищцата преди подаване на исковата молба /ИМ/, поради което е приел, че срокът по чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ не е изтекъл към датата на подаване на ИМ, тъй като същата не е била връчена. За да достигне до този извод съдът е съобразил показанията на свидетелките Л. и Митева, както и представеното по делото писмо до ищцата от работодателя от 17.12.2025 г.. ПлРС е приел за недоказано по делото от страна на работодателя, че е спазена процедурата по чл. 193 от КТ преди издаване на заповедта, тъй като липсват доказателства ищцата да е уведомена за започналата процедура по налагане на дисциплинарно наказание преди издаването й, а представените доказателства за поискани и получени обяснения след 14.08.2025 г. не санират порока при издаване на заповедта. Въз основа на гореизложеното районния съд е направил извод, че заповедта за уволнение се явява изцяло незаконосъобразна и следва да бъде отменена, уволнението на ищцата бъде признато за незаконно, като същата бъде възстановена на длъжността, заемана до уволнението.

Въззивният съд приема от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а видно и от представените пред ПлРС писмени доказателства, които не са оспорени от страните - трудов договор № РД06-054/14.03.2023 г. и допълнителни споразумения към него от 05.09.2023 г. и 12.09.2024 г., че между страните е съществувало трудово правоотношение през периода от 15.03.2023 г. до 14.08.2025 г., като въззиваемата е работила във въззивния КДТ на длъжност „актьор драматичен театър“ първоначално по срочни, а считано от 12.09.2024 г. по безсрочен трудов договор.

Установява се от представената пред РС заповед № РД05-302А/14.08.2025 г. на директора на ДКТ „Иван Радоев“ гр. Плевен в качеството на работодател, че със същата на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с въззиваемата поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършени нарушения по чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ, изразяващи се в неявяване на работа в периода 01.08.-13.08.2025 г. в продължение на девет 4 работни дни и по чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ, изразяващо се в работа в театъра само по документи, установено с доклад с рег. № 94-00-836 от 30.06.2026 г. на ръководителя на инспектората по чл. 46 от ЗА към Министерство на културата. Установява се от мотивите на заповедта, че служителят е бил потърсен за му бъдат поискани писмени обяснения, но не е бил открит на работното си място без да е подадена молба за отпуск, че не са представени документи, които да оправдаят отсъствието му в девет последователни дни на работното място, а наред с това не са представени документи, които да оправдаят обстоятелствата, установени с доклад с рег. № 94-00-836 от 30.06.2026 г.. Установява се от заповедта, че върху същата липсва подпис на работника А. М., удостоверяващ връчването на заповедта, но е налице отбелязване, че същата е връчена при отказ от страна на работника, удостоверен с подписите на свидетелите Ж. Е. М. и А. В. Л..

Доказателствената тежест в производството по предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ лежи върху въззивника в качеството на работодател, като същият следва да докаже, че разполага с работодателска компетентност и законосъобразно е упражнил правото на уволнение по отношение на въззиваемата.

По отношение на спорното обстоятелство спазен ли е срока по чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ за предявяване на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ въззивният съд приема следното: С оглед разпоредбата на чл. 358 ал. 2 от КТ в тежест на работодателя е да докаже по делото, че заповедта за уволнение е връчена на ищцата в първоинстанционното производство, въззиваема в настоящото по делото на 14.08.2025 г. след издаването й съгласно твърденията в отговора на ИМ и срокът за предявяване на иска е изтекъл на 14.10.2025 г.. За установяване на спорното обстоятелство кога и при какви обстоятелства е връчена заповедта за уволнение на ищцата в първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства. Доколкото връчването на заповедта е оспорено от ищцата, документът се явява оспорен в тази му част и в тежест на страната, която го представя е да докаже спорните обстоятелства. От показанията на свидетелката А. Л., посочена от работодателя в качеството на свидетел на отказа на ищцата да получи заповедта за уволнение се установява, че същата работи като касиер – домакин във въззивния театър, работила е на тази длъжност и към м. август 2025 г. и не е присъствала лично при връчване на заповедта за уволнение на ищцата, но и било разпоредено да я подпише.

5

Свидетелката установява, че на 14.08.2025 г. е получила процесната заповед за освобождаване на ищцата и въз основа на нея е освободила ищцата в програмата за заплатите и от заеманата длъжност, от който момент на ищцата не е начислявано трудово възнаграждение. Свидетелката установява, че работи на третия етаж в сградата на театъра, на вторият етаж в сградата се намират кабинетите на директора и на заместник директора Ж. М., които са свързани и е чула от директора, че заедно със заместник директора Ж. М. са провели някакъв разговор с ищцата преди уволнението. Свидетелката установява, че не е имала задължение да изпрати заповедта за уволнение в НАП, а токова задължение е имала Ж. М.. Свидетелката Ж. М., посочена от работодателя установява по делото, че е работила като заместник директор във въззивния театър в периода м. август – м. декември 2025 г., подписала е през м. декември 2025 г. процесната заповед за уволнение като свидетел на отказа на ищцата по нареждане на директора въпреки, че към този момент ищцата не е била в театъра и веднага след това на 03.12.2025 г. е занесла заповедта в Инспекцията по труда в гр. Плевен. При тези гласни доказателства, които кореспондират изцяло помежду си в тази им част и не са опровергани от други събрани по делото доказателства, съдът приема за безспорно доказано по делото, че документът, удостоверяващ връчване на заповедта за уволнение на ищцата на 14.08.2025 г. поради отказ от нейна страна да я получи е неистински и не следва да бъде ценен от съда в тази му част. Следователно не е налице лично връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение на ищцата до датата на подаване на ИМ, поради което въззивният съд приема, че правилно първоинстанционният съд е приел за доказано по делото, че срокът по чл. 358 ал. 1 от КТ е спазен от страна на ищцата и правото й на иск на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ не е погасено по давност.