Акт от 07.01.2016, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

07.01.2016г. гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети декември и две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

При секретаря П.И. и прокурора ***, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№4641/2015г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.4, ал.1, вр. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от А.Н. ***, чрез адв. В. П., против ОД на МВР – гр. Плевен и ПРОКУРАТУРА НА РБ, с която се твърди, че на дата 10.02.2015г, ищецът се е намирал в кафене, в гр. Плевен, когато ок. 23,00 часа, заведението е посетено от полицейските служители ***- служители в група „ООР” към Първо РУ на МВР- Плевен. Твърди се, че личната карта на ищеца е проверена от полицейските служител, след което ищецът ги е помолил да напуснат заведението, отваряйки входната врата. Твърди се, че полицаите са извели ищеца *** от заведението, повалили са го на капака на полицейският автомобил, и са му сложили белезници, като са му нанесли множество удари с ръце в областта на лицето. Твърди се, че в резултат на това, е получил наранявания в областта на лицето и на лявата предмишница, за което има издадено медицинско удостоверение от дата 13.02.2015г-от катедра Съдебна медицина.

Твърди се, че ищецът е откаран с полицейският автомобил в Първо РУ на МВР Плевен, където е задържан за 24 часа. Твърди се, че във връзка със случая е заведен заявителски материал № МЗ 1662/2015г. и е уведомен разследващ полицай. Твърди се, че срещу ищеца е образувано бързо производство, като същият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.325, ал.2, вр.ал.1 от НК. Твърди се, че бързото производство е преобразувано от прокурор в РП-Плевен, в ДП№ Д-386/2015г., което в последствие е прекратено с постановление на прокурора, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, и с указания за налагане на мярка по УБДХ. Твърди се, че на 22.04.2015г, на ищеца е съставен кат за констатиране на дребно хулиганство № 67з/2015г, въз основа на който е образувано ЧНД№992/2015г по описа на ПлРС. Твърди се, че производството по делото е прекратено. Твърди се, че в резултат на действията на служителите на МВР- Първо РУ- Плевен, при извършването на проверка по сигнал на дата 10.02.2015г, нанасянето на побой над ищеца, задържането му за 24 часа, както и от действията на разследващият полицай, изразяващи се в привличането му в качеството на обвиняем, за извършване на престъпление, предвиждащо наказание лишаване от свобода до 5 години, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх, унижение, притеснение, промяна в отношението на обкръжението към него. Твърди се, че в резултат на действията на РП- Плевен, изразяващи се в преобразуване на бързото производство в досъдебно такова, и в последствие внасянето на в ПлРС на производство по УБДХ, също е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се освен в страх и притеснение, също и влошаване на отношенията в семейството и приятелски кръг.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР- Плевен, да заплати на ищеца сумата от 5000лв- обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на задържането му за срок от 24 часа и причинени телесни наранявания при задържането му на дата

10.02.2015г, и внасянето на преписката по ЧНД№992/2015г. /по УБДХ/ в ПлРС, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане.

Моли съдът да осъди и отв.

Прокуратура на РБ, да му заплати сумата от 3000лв-обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение за извършване на престъпление на 10.02.2015г, и от действията на прокурора по преписката по УБДХ, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, и сумата от 400лв-имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски по досъдебното производство. Претендират се разноски.

В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът ПРОКУРАТУРА НА РБ, изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че от страна на ищеца няма ангажирани доказателства за претърпени от него вреди, в резултат на провеждането против него наказателно производство. Посочва се също, че ищеца се е явил пред разследващият полицай еднократно- на дата 17.02.2015г, когато е привлечен в качеството му на обвиняем. Твърди се също, че няма доказателства за незаконосъобразност на действията на наблюдаващият прокурор, по преписката по УБДХ. Твърди се също, че не се установява наличие на причинно- следствена връзка между действията на прокурора и твърдените от ищеца вреди. Заедно с това, се оспорва иска и по размер.

В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът ОД на МВР- ПЛЕВЕН, изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че увреждането на ищеца е причинено по изключителна него вина, като действията на полицейските служители, посетили сигнала на 10.02.2015г, са законосъобразни. Твърди се, че при извършването на проверката, ищеца ***, се е държал подигравателно и грубо с полицаите, като е отправял към тях различни реплики. Посочва се също, че при ареста, ищеца е оказал съпротива, като е дърпал и ритал полицейските служители. Посочва се също, че полицейските служители, на основание чл.72 от ЗМВР, са имали правото да задържат ищеца ***, при изпълнение на служебните си задължения, и са действали адекватно на създалата се ситуация. Посочва се също, че разследващия полицай е действал законосъобразно, в рамките на закона, и съобразно указанията на наблюдаващият прокурор, които са задължителни. Посочва се също, че актът за констатиране на дребно хулиганство е съставен след дадени задължителни указания от прокурора, в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Посочва се също,че от страна на ищеца няма доказателства, за претърпени от него вреди, които да са в пряко и непосредствена връзка с твърдяното увреждане.

По делото, съдът с определение

№4113/17.11.2015г, на основание чл.210 от ГПК, е разделил производството по предявените искове по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за причинени неимуществени вреди, в резултат на причинени телесни увреждания, при ареста на ищеца.

При така изложеното от фактическа страна, съобразно закона и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Видно от представеното по делото досъдебно производство №Д-386/2015г по описа на РП- Плевен, се установява, че същото първоначално е образувано като бързо производство № Б-28/2015г по описа на РП, по което, с постановление от дата 17.02.2015г , ищецът А.Н., е привлечен като обвиняем, за престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК. С постановление от 23.02.2015г, на РП- Плевен, бързото производство е преобразувано в досъдебно производство-№Д-386/2015г по описа на РП-Плевен. С постановление от 27.03.2015г, наказателното производство по ДП№Д-386/2015г по описа на РП- Плевен, е прекратено, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК-поради липса на извършено престъпление пот общ характер. С постановлението, прокурорът е постановил, материалните по досъдебното производство, да се изпратят на Началника на Първо РУ- Плевен, за налагане на наказание по УБДХ. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила. По делото се установява също, че въз основа на дадените от

РП-Плевен указания, е съставен акт № 57з/10.02.2015г, за констатиране на проява на дребно хулиганство. Видно от приложеното НАХД № 992/2015г по описа на ПлРС, образувано въз основа на съставеният акт по УБДХ, се установява, че производството по същото е прекратено, поради нарушения на процесуалните правила, като съдът е приел, че постановлението на РП- Плевен, не може да замени процесуалната роля на АУАН. Определението за прекратяване на съдебното производство е влязло в сила.

По делото също безспорно се установява, че ищецът Н., със заповед № 1772зз-74/10.02.2015г, е задържан за срок от 24 часа.

По делото, като свидетели са разпитани лицата- ***, от показанията на които се установява следното: св. К. *** посочва, че на процесната дата 10.02.2015г, заедно със съпруга си и приятели празнували в заведение в гр. Плевен, където дошла полиция. Свидетелката посочва,че тази вечер съпругът й е бил задържан от полицията за 24 часа- до другата вечер в 12 часа. *** посочва, че след освобождаването му, Н. е бил стресиран, уплашен и уморен. Свидетелката посочва също, че в последствие е било образувано дело, което е прекратено. Свидетелката посочва също, че всичко случило се, се е отразило много зле на съпруга й, станал затворен и притеснителен, променило се и отношението му към приятели и семейството; спрял да контактува с приятелите си. Св. Пл. *** посочва, че също е бил заедно с ищеца на

10.02.2015г, и посочва,че знае, че той е бил задържан от полицията за 24 часа. Свидетелят посочва, че след освобождаването на Н., се е виждал с него няколко пъти, като посочва, че според него, у Н. е настъпила промяна и същият е спрял да общува с приятелите си.

Свидетелят посочва също, че ищецът е споделил с него, че колегите му са започнали да го отбягват и да го „гледат с други очи”.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени на гражданите, от разследващите органи, прокуратурата и съда, при обвинение, в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство прекратено, поради това, че деянието не съставлява престъпление. В настоящият случай, както бе посочено по-горе, е налице прекратяване на наказателното производство по ДП№386/2015г по описа на РП-Плевен, на основание чл.24, ал.1 от НПК- поради това, че деянието не съставлява престъпление. Постановлението за прекратяване е влязло в законна сила, като от този момент възниква и отговорността на Държавата, респ. началният момент на забавата- ТР№ 3/2005г на ВКС. Съобразно даденото в ТР№3/2004г., т.7, разрешение, прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, правилна ли е дадената правна квалификация, налице ли са основания за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство.

Действията по повдигане на обвинение и привличане на лицето в качеството на обвиняем, също са действия, които са съгласувани с прокурора, и взети след неговото уведомяване. Поради това, в този случай, пасивно легитимирана да отговаря за вреди, причинени от повдигане на обвинение, за извършване на престъпление, за което в последствие наказателното производство е прекратено, поради това, че деянието не съставлява престъпление, е Прокуратурата на РБ, а не ОД на МВР. / в т. см. Решение № 4/24.01.2011г по гр.д.№ 855/2010г на ІV г.о.на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

Съдът намира, че в случая, съобразно постановеното в ТР№3/2004г., т.13, на ВКС, вредите, настъпили от повдигането на обвинение в извършването на престъпление по чл.325, ал.1 от НК, действията по внасяне на акт по УБДХ в РС-Плевен, като и от задържането на лицето за 24 часа, от полицейските органи, следва да бъдат определени в съвкупност, като пасивно легитимиран да отговаря е само отв. Прокуратурата на РБ, именно поради изложената по- горе ръководна функция на наблюдаващият прокурор в досъдебното производство./ в т. см. Решение № 95/08.05.2011г по гр.д.№ 849/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. В случая, наблюдаващият прокурор, едновременно с прекратяване на наказателното производство, е дал указания за съставяне на акт по УБДХ. Следва да се отбележи също, че съобразно нормите на УБДХ, се предвижда задължително уведомяване на прокуратурата, която следва да упражнява контрол за законосъобразност, независимо от това, дали ще участва в производството. Съдът приема, е действията на прокуратурата в производствата по УБДХ, са част от правораздавателната й дейност. Поради това, съдът намира, че възражението на отв.

Прокуратура на РБ, в представената писмена защита, че производството по УБДХ е извън техните правомощия, е неоснователно. Следва да се отбележи също, че производството по НАХД№992/2015г по описа на ПлРС, образувано по внесен акт по УБДХ, не е приключил с акт по същество, а производството е прекратено поради процесуални нарушения- чл.3, ал.1 от УБДХ- и внасяне на акта в съда след законоустановеният срок.