Решение № 236 от 27.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Варна, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20253110204998 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на Т. Е. К. срещу наказателното постановление, издадено от Началник на група в сектор ПП към ОДМВР- Варна, с което са му наложени административни наказания ГЛОБА и Лишаване от право да управлява МПС.

Жалбата е частично допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се компетентността на АНО и актосъставиителя. Оспорва се фактическата обстановка относно вменените нарушения.

Счита за нарушен и чл.57 от ЗАНН, с което е нарушено правото му на защита.

В съдебно заседание въззивникът не се явява.

В допълнителна писмена молба чрез процесуален представител оспорва компетентността на актосъставиителя. Сочат се нарушения на чл.42 т.4., т.7 и т.9 от ЗАНН.

Сочи се нарушена разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Оспорва се квалификацията на нарушенията.

Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира възнаграждение.

Съдът предвид представените доказателства за заплатени наказания Глоба от страна на въззивника и предвид разпоредбата на чл.79Б ал.2 вр.ал.1 вр.чл.63г от ЗАНН е прекратил производството в тази му част.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 25.02.2025г. около 13,35 часа въззивника К. управлявал л.а. *** с рег. № ***,в гр.Варна по бул.Приморски като извършвайки маневра обратен завой в посока ЖП Гара Варна не оставил достатъчно странично разстояние между своя и паркирания лек автомобил *** и в следствие на това го блъснал, нанасяйки му имуществени вреди.

След ПТП въззивникът К. не уведомил и не изчакал пристигането на полицейски 1 служители, а се отдалечил с автомобила си като го паркирал на паркинг в района на Пристанище Варна. След това се върнал, оставил на предното стъкло на удареният автомобил листче с телефонният си номер и си тръгнал.

Собственика на лек автомобил *** разбрал за ПТП от оставената върху автомобила бележка с номера на въззивника. Впоследствие звъннал на възз.К. за да попълнят двустранен протокол, но такъв не бил попълнен.

На следващия ден комуникирали единствено по приложението „Вайбър“ като между тях възникнали противоречия и отново не се стигнало до попълване на двустранен протокол.

На същата дата – 26.02.2025г. собственика на лек автомобил *** подал искане до СПП Варна и било образувано настоящето производство.

Преписката била разпределена на св.А.. Същият установил контакт с въззивника К., но той отказал всякакво съдействие като в последствие не отговарял на позвънявания от страна на св.А.. Категорично отзал да бъдат съпоставени двата автомобила за изясняване механизма на ПТП.

След установяване собственика на автомобила – Р. К. Ш. същият попълнил декларация по чл.188 от ЗДП в която посочил че на процесната дата и час автомобилът му *** с рег. № *** е бил управляван от възз.К..

Възз К. също попълнил декларация по чл.188 от ЗДП в която посочил че на процесната дата и час автомобилът *** с рег. № *** е бил управляван от него.

При явяването си в РПУ-Провадия от възз.К. били снети писмени обяснения в който същият описал механизма на настъпване на ПТП, както и действията си след това / с който на практика описва, че не е уведомил контролните органи и е напуснал района на ПТП/.

Служител от РПУ Провадия извършил оглед на л.а. *** с рег. № *** и констатирал охлузвания в дясната част на предната броня, отговарящо на описаното от въззивника.

Констатациите били обективирани в Докладна записка, приложена по АНП. Съставен бил протокол за ПТП.

На 31.03.2025г. на възз.К. била връчена покана да се яви в СПП-Варна за съставяне на АУАН, но същият не се явил.

Полицейски служител-св.А. установил, че виновното поведение на въззивника К. е в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие. Срещу въззивника К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение в негово отсъствие предвид неявяването му на поканата. В съдържанието на акта били описани обстоятелства на извършване на нарушение по допускане на ПТП и напускането му и били посочени правни квалификации на нарушенията по ЗДП.

Тъй като не бил открит на адреса си в гр.Варна акта бил изпратен за връчване на въззивника чрез РПУ-Провадия.

На 23.09.2025г. АУАН бил надлежно предявен и връчен на въззивника. При предявяване на акта въззивникът не вписал в съдържанието му възражения, и такива не постъпили по АНП впоследствие.

На 28.10.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено и наказателно постановление, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел установената и описана в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. Извършеното от въззивника е било квалифицирано като нарушения по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП, като на осн. чл.185 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП са били наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от 2 събраните по делото писмени и гласни доказателства – надлежно съставен АУАН, заповед, справка за нарушител; протокол за ПТП; декларация; докладна записка; обяснения; показанията на св.А. и др.

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на св. А., който е добил преки впечатления от наличните следи върху превозното средство*** и констатираните такива от служител в РПУ-Проваия обективирани в докладна записка относно л.а. *** с рег.

№ ***. Възприел е и показанията на двамата водачи относно ПТП лично и чрез писмени обяснения на възз.К. и е установил механизма на ПТП.

Факт по делото са и писмените доказателства – АУАН; Протокол за ПТП и докладни записки, отразяващи обстоятелствата на извършване на нарушението.

Съдът прецени и приложените по делото от защитата разпечатки от приложението „Вайбър“ – приети като доказателства, като намери, че посредством същите единствено се установява приетата с АУАН и НП фактическа обстановка, а именно че между участниците в ПТП не е било постигнато съгласие и не е бил попълнен двустранен протокол, а след ПТП възз.К. е напуснал произшествието без да уведоми контролните органи, обстоятелство което не се отрича и от самият въззивник.

Събраните гласни и писмени доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и установяват изложената по- горе фактическа обстановка.

За да се произнесе по жалбата, съдът предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира, че съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено от орган, упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП. Правилно са били преценени санкционните норми и отговорността на въззивника е била ангажирана съобразно чл.185 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП .

Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган.

Показанията на св. А. изясняват начина на установяване на механизма на настъпилото ПТП. Същите са в унисон с изложеното в съдържанието на надлежно съставения АУАН, който представлява годно доказателство за целите на административно наказателния процес, както и със съдържанието на приобщените протокол за ПТП и обяснения.

Съдът констатира, че при определяне на наказанието лишаване от право да управлява МПС по т.2 от НП, административно наказващия орган правилно е съобразил и факта, че нарушението не показва завишена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради което адекватен за конкретния нарушител се явява минимален размер на наказанието лишаване от право да управлява МПС и в този смисъл наказанието е правилно определено.

Що се отнася до наведените от въззивника доводи за отмяна на НП, съдът не споделя същите, предвид на следното:

С жалбата и допълнителна писмена молба се оспорва компетентността на АНО и актосъставиителя.

3

Съдът намира възражението за неоснователно предвид текста на приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР.

Въззивникът оспорва фактическата обстановка относно вменените нарушения.

Съдът не споделя подобна позиция, тъй като анализът на доказателствата по делото извършен в мотивите по- горе извежда фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган, поради което и, при коректна правна квалификация, правилно и обосновано е била ангажирана отговорността на въззивника.

По административнонаказателната преписка се съдържа доказателствен материал под формата на докладна записка; АУАН, обяснения и протокол за ПТП, които са в унисон с показанията на св. А., въз основа на които се сформира еднозначен извод за осъществен от обективна и субективна страна състав на нарушение от страна на въззивника.

Сочат се нарушения на чл.42 т.4., т.7 и т.9 от ЗАНН. Сочи се нарушена разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Оспорва се квалификацията на нарушенията.

По така наведените възражения, съдът намира, че следва да отбележи единствено, че при служебна проверка на административнонаказателната преписка не констатира да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, водещи до отмяна на наказателното постановление.

Съдът , при проверка на АУАН и НП констатира единствено, че в обстоятелствените им части са описани всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото лице. В същите се съдържат както описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелства на извършване. Посочени са всички елементи от състава на нарушението, като обвинението е точно и ясно формулирано и позволява организирането на адекватна защита.

Съдът не констатира да е допуснато и нарушение на чл.42 т.7 от ЗАНН.В съдържанието на АУАН са посочени три имена и месторабота на свидетеля при съставяне на акта, с което същия е в достатъчна степен индивидуализиран, за да може при нужда да бъде издирен.

Счита се, че е нарушен чл.42 ал.1т.9 от ЗАНН, като не са посочени имената и точните адреси на лицата, претърпели имуществени вреди.Съдът не констатира да са допуснати нарушения от кръга на визираните по- горе. В съдържанието на АУАН е индивидуализирано МПС, на което са били причинени материални вреди, а непосочването на собственика му е съществено нарушение, водещо до отмяна на НП на това основание.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №25-0819-004544/28.10.2025г. на началник група в ОДМВР Варна, сектор ПП Варна, с което на Т. Е. К. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 20 лева/10.23евро/ на осн. чл.185 от ЗДП; ГЛОБА в размер на 100 лева/51.13евро/ и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, в частта относно наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, 4 като в останалата част НП е влязло в сила.