Решение № 1 от 04.01.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Радомир, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231730100284 по описа за 2023 година

Предявените обективно и субективно съединени искове са правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Предявен е иск от ищеца З. Д. З., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., бул.

„Сл.” № ., ет.., ал. ., чрез пълномощника адв. Х. А. М., вписан в САК с личен номер на адвоката ., със съдебен адрес: гр. С., р-н В., ул. „Р. П. К.“ № ., срещу ответниците С. Л. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „З. п.“ ., вх. ., ет. ., ап.. в качеството му на дарител и Х. С. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „З п.“ ., вх. ., ет. ., ап. ., в качеството й на дарен, чрез законния й представител - С. С. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „З. п.“ ., вх. ., ет. ., ап. ., с който моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен, спрямо ищеца З. Д. З., договор за дарение от 11.05.2020 г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот, находящ се в село Долна Диканя, Община Радомир, Пернишка област, със запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване от един от дарителите, № . том., peг. № ., дело № .от 2020 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Радомир с вх. Peг. № ../., Акт № ..,том 2, дело №./2020 г., с който първият ответник С. Л. Х. е дарил на дъщеря си Х. С. Х. недвижим имот с пл. № ., находящ се в махала „К.", с..Долна Диканя, ведно с находящата се в имота Двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ по геодезическо заснемане от 53 кв.м. и при условието дарителят С. Л. Х. /баща на дарената/ да си запази за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота, като дарената или трети лица да нямат правото да прехвърлят /продават, даряват, заменят или ипотекират/ дарявания недвижим 1 имот, освен само с изричното писмено съгласие на дарителя /бащата на дарената/, дадено в нотариална форма.

Ответниците С. Л. Х. и Х. С. Х., чрез пълномощника си адв. Е. М. Б. от САК, са подали отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК.

Твърди се, че ответникът С. Л. Х. е прехвърлил 1/2 идеална част от дворното място с пл. № .. и 1/4 идеална част от построената в дворното място ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА поради факта, че това е обема на неговите права, въпреки изписаното в нотариалния акт (в нотариалния акт не са изписани квоти, което води до извода, че са равни - по 1/2 идеална част - но никой не може да прехвърли повече от притежаваното в момента на сделката).

Ищецът твърди, че първият ответник, който е негов длъжник по издаден запис на заповед, чрез извършената сделка, заедно с неговата майка, го е увредил, като се е поставил в неплатежоспособност.

С нот. акт № ./06.05.1975 г. С. Х. П. е дарил синовете си Др. С.. Х. и Л. С.ов Х. с дворно място с площ 1 500 кв.м.

С делба от 15.04.1985 г., дворното място е поделено между синовете, като в дял на Л.

С..Х. се предоставят 750 кв.м., заедно с находищата се в мястото паянтова жилищна сграда с площ от 36 кв.м. Няма уравняване на дяловете, тоест дворното място не е станало съпружеска общност на Л. Х. и Хр. Х.. След смъртта на Л.С. Х. наследници при равни квоти са синът му С. Л. Х. и съпругата му Х.Д.а Х. - удостоверение за наследници (на починалия на 31.01.2016 г. Л. С.ов Х.). Твърди се, че сградата е построена по време на брака, тоест в същата ответника С. Х. притежава 1/4 идеална част. За сградата са издадени строителни книжа по време на брака. Сградата не съществува към 15.04.1985 г., нито в констативния нотариален акт от 30.04.1985 г., тоест същата е построена след това при условията на съпружеска имуществена общност.

Твърди се, че при евентуално уважаване на иска, процесната нотариална сделка следва да обявена за относително недействителна досежно 1/4 идеална част от дворното място и за 1/2 идеална част от находящото се в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 53 кв.м. Майката дарителка Хр. е дарила 1/2 идеална част, като е останала собственик на 3/4 идеална част или може да се приеме, че е дарила 3/4 идеални части, но С. Х. е дарил не повече от 1/4 идеална част, защото същият не притежава повече.

Това, според ответниците, е основание за отхвърляне на исковата претенция.

Районният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл. 235 ал.2 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

В исковата молба се твърди, че на 03.06.2013 г. в гр. София, С. Х. издава Запис на заповед в полза на З. З. за сумата от 23 740.00 евро с падеж 01.08.2015 г. Записът на заповед 2 е предявен за плащане на 01.08.2015 г., но, тъй като не е реализирано плащане на задължението по менителничния ефект, З. З. подава заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 10 /предишна ал. 9/ от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № ./2015 г. по описа на Софийски районен съд. По делото са издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист от 04.06.2015 г. за сумата от 46 431.40 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 23 740.00 евро.

На 18.12.2015 г. постъпва възражение от страна на С. Х. срещу издадената заповед за изпълнение, за което г-н З. З. е уведомен на 11.02.2016 г., а на 11.03.2016 г., в законоустановения едномесечен срок, ищецът подава установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК. Въз основа на така предявеният иск е образувано гр. д. №./2016 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 1-13 състав. По делото съдът се е произнесъл с Решение от 24.11.2017 г. по гр. д. № ./2016 г., с което е отхвърлил предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на вземане обективирано в Изпълнителен лист от 04.06.2015 г. Решението на Софийски градски съд е обжалвано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК пред Апелативен съд - гр. София образувано е т.д. № ./2018 г. Апелативният съд се произнася с Решение №.от 01.04.2018 г., с което е отменил първоинстанционното съдебно решение и вместо него е признал за установено, по иск по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, съществуване на вземането на З. З. срещу С. Х.. Последният, на основание чл. 288 от ГПК, е подал касационна жалба срещу Решение №.от 25.04.2018 г. по т.д. № ./2018 г., въз основа на която е образувано т.д. № ./2018 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. С Определение № ./11.07.2019 г. Върховният касационен съд не допуснал до обжалване въззивното съдебно решение, което е влязло в сила.

На 11.05.2020 г., С. Х. и неговата майка - Хр. Д.а Х., сключват с Х. Х. - дъщеря на ответника и внучка на Д.а, Договор за дарение на недвижим имот със запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване от един от дарителите, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот, находящ се в село Долна Диканя, Община Радомир, Пернишка област, със запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване от един от дарителите № ., том . peг. № ., дело № . от 2020 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Радомир с вх. Peг.

№ ./11.05.2020, Акт № ., том 2, дело № ./2020 г.

Този договор, според ищеца, е довел до увреждане на кредитора, поради което е предявен настоящия иск.

По делото са предоставени и нот. акт № ./06.05.1975 г., с който С. Х. П. е дарил синовете си Др. С.ов Х. и Л. С.ов Х. с дворно място с площ 1 500 кв.м. намиращо се в махала „К.“, влизаща в населената част на с. Долна Диканя.

Също така е приложен и нот. акт №., том ., дело № ../85 г. видно от което Л. С.ов Х. е признат за собственик на Дворно неурегулирано застроено място от предоставят 750 кв.м. находящо се в землищетп на с. Долна Диканя, махала „К., заедно с находищата се в мястото паянтова жилищна сграда с площ от 36 кв.м.

По делото е представено и удостоверение за наследници от Столична Община, р-н 3

„Ов.“ с дата 09.08.2022 г., според което Л. С.ов Х. – починал на 31.01.2016 г., е оставил след смъртта си наследници, както следва: Хр. Д.а Х. – съпруга и С. Л. Х. – син.

По настоящото дело е изготвена и приета съдебно- техническа експертиза от вещото лице – Д. Н.. В заключение си вещото лице заявява, че имотът, описан в нотариален акт № ., т.., д. № . от 30.04.1974 г., делбен протокол от 15.04.1985 г. и нотариален акт № , т. , дело №. от 30.04.1985 г., с площ от 750 кв.м., е идентичен с част от имот № . с площ от 1026 кв.м., описан в нотариален акт № . ,т. . ,д. № . от 11.05.2020 г.

Паянтовата жилищна сграда със ЗП от 36 кв.м., описана в нотариален акт от 06.05.1975 г., делбен протокол от 15.04.1985 г., дял I-ви, и нотариален акт от 30.04.1985 г., не е идентична с масивната двуетажна жилищна сграда със ЗП от 53 кв.м, описана в нотариален акт № ., т. ., дело № . от 11.05.2020 г.

Двуетажната масивна жилищна сграда със ЗП от 53 кв.м се състои от сутеренен етаж, състоящ се от една стая и кухня. Първият етаж се състои от хол с кухненски бокс, спалня, коридор и баня - тоалетна. Танският етаж се състои от две стаи, баня с тоалетна.

Жилищната сграда е масивна, изградена с ЖБ елементи, измазана отвън, вътре, с олуци, водосточни тръби, ел. инсталация, с водопровод, дървена покривна конструкция с покритие керемиди с двускатен покрив.

Има издадена виза за основен ремонт на съществуващата жилищна сграда за вилни нужди от 30.04.1985 г.

От правна страна.

За да бъде уважен искът по чл.135 от ЗЗД следва да са увредени правата на кредитор с извършена разпоредителна сделка с недвижим имот. Отнася се до иск, който по своята правна същност е отменителен и представлява защита на кредитора срещу увреждащите правни действия на длъжника. В настоящия случай, предвид представените по делото с исковата молба писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че ответникът С.

Х. е страна по цитирания по- горе договор и влязло в сила решение. Установи се също по безспорен и категоричен начин, че поради непогасяване на дълга по цитирания договор и влязло в сила решение, ищецът е подала заявления по реда на чл.417 от ГПК и се е снабдила със Заповеди за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителни листове срещу длъжника по договора. Видно от представените писмени доказателства, по делото са издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист от 04.06.2015 г. за сумата от 46 431.40 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 23 740.00 евро.

След като на 18.12.2015 г. е постъпило възражение от страна на С. Х. срещу издадената заповед за изпълнение, г-н З. З. е уведомен на 11.02.2016 г., а на 11.03.2016 г., в законоустановения едномесечен срок, ищецът е предявил установителен иск по чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК. Въз основа на така предявеният иск е образувано гр. д. № ./2016 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 1-13 състав. По делото съдът се е произнесъл с Решение от 24.11.2017 г. по гр. д. № ./2016 г., с което отхвърля предявеният от ищеца иск с 4 правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на вземане обективирано в Изпълнителен лист от 04.06.2015 г. Решението на Софийски градски съд е обжалвано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК пред Апелативен съд - гр. София образувано е т.д. №./2018 г. Апелативният съд се произнася с Решение № .от 01.04.2018 г., с което отменя първоинстанционното съдебно решение и вместо него признава за установено, по иск по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, съществуване на вземането на З. З. срещу С.

Х.. Последният, на основание чл. 288 от ГПК, е подал касационна жалба срещу Решение № . от 25.04.2018 г. по т.д. № ./2018 г., въз основа на която е образувано т.д. № ./2018 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. С Определение № ./11.07.2019 г. Върховният касационен съд не е допуснал до обжалване въззивното съдебно решение.

По настоящото дело ответниците не спорят относно фактическия състав на предявения и процесен павлов иск, а само относно това, дали атакуваната разпоредителна сделка следва да се обяви за относително недействителна спрямо 1/2 ид. част от земята и къщата или за 1/2 идеална част от земята и 1/4 ид. част от къщата, т.е. спори се с каква част от правото на собственост се е разпоредил длъжника г-н С. Х..