Решение № 453 от 29.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330111485 по описа за 2023 година

Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Ищцата И. С. Н. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № *****/*********** г. на **************** на ответната страна, да я възстанови на предишната й работа, както и да осъди ответника да й заплати сумата 11 900 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа през периода 12.06.2023 г. – 12.12.2023 г. поради уволнението, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Детска градина „Снежанка“ – гр. Пловдив, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмени защити съображения. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед на доводите на страните, намира за установено следното:

1

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, последно на длъжност "*******************" от ******** г. С процесната Заповед, която ответникът се е опитал да връчи на ищцата на ********* г., но тя е отказала да я получи – което обстоятелство е удостоверено в самата Заповед с трите имена и подписите на две свидетелки, присъствали на отказа, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.9 от КТ във връзка с чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ, при съобразяване на критериите на чл.189 от КТ, е било наложено наказание „*******************“ и прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от *********** г.

Като конкретни причини за издаването й в Заповедта е посочено, че на **************** г. И. С. Н. без разрешение на ************** на ответната детска градина – ******** А. Н., както и без разрешение на лицето, заместващо ****************** на посочената дата – ************ М. С. К., както и без разрешението на ********************* М. И. Ч., е изнесла от сградата на детската градина шест броя конструктори от Образователно решение ***************** на стойност 1 946 лева, което *************** представлява целево дарение на детската градина, получено през 2022 г. на обща стойност 5 264 лева, с които действия на ищцата е била нарушена целостта както на цялото имущество на работодателя, така и в частност на целостта на посоченото дарение ***********************.

Действително, както се установява от събраните по делото писмени доказателства в тази насока и показанията на разпитаните по делото *********** П. А. и М. Ч., от лицето Д. А. през 2022 г. са били дарени на ответната детска градина конструктори от Образователно решение ********************* на обща стойност 5 264 лева. Установява се също така, че лично **************** Д. А. е поискал от ищцата, като негов *********************, да прибере дарените конструктори на ответната детска градина., за да може да пренасочи дарението към друга детска градина, предвид обстоятелството, че дарените конструктори не са били осчетоводени и на кутиите им не са били поставени инвентарни номера, а освен това дарените конструктори са били „прибрани“ и не са били предоставени за ползване от децата в градината, поради което и ищцата на 12.05.2023 г. е изнесла шест от дарените конструктори – но впоследствие, както се установява от събраните по делото доказателства, изнесените кутии са били върнати отново от ищцата в градината.

Макар и от заключението от **************** г. на вещото лице по ***** З. М. да се установява, че дарените конструктори са били осчетоводени с инвентарни номера на ******************* г., от обясненията на вещото лице при изслушването му при приемане на заключението в съдебното заседание по делото на ********************* г. и показанията на разпитаните свидетелки по делото, се установява, че на самите кутии инвентарни номера не са били поставени.

Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ, дисциплирното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага – като, както вече бе посочено, в Заповедта е посочено, че ищцата е извършила дисциплинарното нарушение на ******************* г., но от събраните по делото писмени доказателства и показанията на ****************** А. (чиито именно показания в тази насока, като подкрепени от събраните по делото писмени доказателства, съдът кредитира) се установява, че кутиите са били изнесени на *************** г. - което, предвид непосочването на действителното време на извършване на нарушението, прави Заповедта немотивирана и само по себе си е достатъчно основание за признаването й за незаконна и отмяната й като такава.

От страна на ответника като писмено доказателство по делото е представено Искане от ******************* г. до ищцата в срок до *********************** в канцеларията на детската градина да внесе писмени обяснения за извършено от нея нарушение на чл.187, ал.1, т.9 КТ, върху което е посочено, че ищцата е отказала да го получи на *************** г. и това обстоятелство е удостоверено в самото Искане с имената и подписите на две свидетелки на отказа – като от показанията на ******************* Ч. се установява, че на 2 посочената дата са били направени два опита Искането да бъде връчено на И. Н. по време, когато е провеждала занимания с децата от нейната група в градината, а от ответника не са ангажирани каквито и да е надлежни писмени доказателства, от които да се установява, че е направил нов опит за връчване на ищцата на Искането – с оглед на което съдът намира, че ищцата не е била редовно уведомена за това Искане, а предвид непредставянето от ответника на доказателства, че преди издаването на Заповедта от ищцата са били надлежно поискани обяснения за случая и тя е отказала да даде такива, съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи, че е изпълнил надлежно задължението си да поиска от ищцата писмени обяснения или изслушването й, но такива не са били дадени от нея, поради което следвало да се приложи разпоредбата на чл.193, ал.3 от КТ. Предвид неизпълнението на задълженията на ответника по чл.193, ал.1 от КТ, и с оглед разпоредбата на чл.193, ал.2 от ГПК, съдът намира, че Заповедта се явява незаконна и следва да бъде отменена и на това основание.

Дори да се приеме, че Заповедта е достатъчно мотивирана и действително нарушението и е извършено на ****************** г. – както е посочено в Заповедта, а не на ******************** г., както и, че неизпълнението на задължението на ответника преди уволнението да изслуша ищцата или да приеме писмените й обяснения, се дължи именно на виновно поведение на И. Н., с оглед тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е било извършено и поведението на ищцата, съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното от И. Н., още повече, че всички кутии с конструктори са били върнати от нея, тя е изпълнявала отлично работата си и се ползва с изключителното доверие на родителите на децата от нейната група в детската градина и те са застанали твърдо в нейна защита, както се установява от представените като писмени доказателства разпечатки на комуникацията между тях в социалната мрежа – което също е основание за признаването за незаконна на Заповедта и отмяната й като такава.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и като такъв следва да се уважи, а оттук – с оглед уважаването на този иск и акцесорния му характер, следва да се уважи и обективно съединеният с него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Както се установява от представените заверени преписи от трудовата книжка на ищцата и от служебна бележка от Агенция по заетостта от **************** г. и оригинал на служебна бележка от Агенция по заетостта от ******************** г., след датата на пресратяване на трудовото й правоотношение с ответната страна до приключване на устните състезания по делото, И. Н. не е започнала работа по друго такова, а от представеното от самия ответник Удостоверение се установява, че последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението й пълен работен месец – юни 2021 г., е било в размер на 1 395, 71 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ също се явява доказан по основание и до размера от 8 374, 26 лева – до който размер следва да се уважи, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед изхода от спора и съобразно уважената част от обективно съединените искове, съдът намира, че ответната страна следва да заплати на ищцата и направените разноски за производството по делото в размер на 2 000 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив – 434, 97 лева ДТ за трите уважени иска.

С оглед на изхода от спора и съобразно отхвърлената част от исковете ищцата следва да заплати на ответната страна разноски по съразмерност в размер на 1 000 лева – платени адвокатско възнаграждение и депозит за ССЕ.

Мотивиран от горното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № ********/************ г. на

************* на Детска градина „Снежанка“, ЕИК 000458211, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Тополница“ № 3, представлявана от ****************

А.

Д.

Н., със съдебен адрес: гр. П., ул.

„******************“ № ******, адв. Б. П., с която, считано от ************** г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.9 от КТ във връзка с чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ, при съобразяване на критериите на чл.189 от КТ, е било наложено наказание „**************************“ и прекратено трудовото правоотношение с И. С. Н., ЕГН **********, от гр. П., ул. „********************“ № ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*******************“ № *******, адв. С. Б., КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ищцата НА ПРЕДИШНАТА Й РАБОТА - "***********************“.

ОСЪЖДА Детска градина „Снежанка“, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА И. С. Н., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, СУМАТА 8 374, 26 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа през периода 12.06.2023 г. – 12.12.2023 г. поради уволнението , КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 2 000 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – държавна такса В РАЗМЕР НА 434, 97 лева, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 11 900 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА И. С. Н., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Детска градина „Снежанка“, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, разноски за производството по делото по съразмерност В РАЗМЕР НА 1 000 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 02.02.2024 г.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4