Акт от 30.06.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 30.06.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я: ТЕОДОРА ИВАНОВА при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело

№ 13457 по описа за 2020 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е.Я.Б., подадена чрез пълномощника адв.Н.К., срещу решение № 180676 от 20.08.2020 г., постановено по гр.дело № 72663/2019 г. по описа на СРС, І Г.О., 41 състав, в частта, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Е.Я.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, офис 2, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че Е.Я.Б. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 823,04 лева, представляваща цена на доставена до топлоснабден недвижим имот - апартамент № 8, находящ се в гр.София, ж.к.“********с аб.№ 114938 и незаплатена цена на топлинна енергия за периода 01.08.2016 г. - 30.04.2018 г., сумата от 42 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2016 г.

– 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /07.08.2019 г./ до окончателното плащане, както и сумата от 99,51 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. - 26.07.2019 г.

Жалбоподателката Е.Я.Б., чрез пълномощника си адв.Н.К. твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Излага доводи, че няма качеството на потребител на топлинна енергия, както и че не е налице валидно договорно отношение между страните по делото. Предвид изложеното се моли настоящата въззивна инстанция да отмени решението на СРС в частта, в която исковете са уважени, както и в частта на присъдените разноски, и да постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „Т.С.” ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.И.М.в писмена молба депозирана по делото, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба а първоинстанционното решение в обжалваната част -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Третото лице-помагач - „Б.Б.”-ООД, гр.София, не взема становище по жалбата.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца срещу ответницата установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на установителните искове са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия, както и че същия е изпаднал в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията, предявени с исковите претенции, за които исковете са уважени, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В обжалваното съдебно решение са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция.

В случая ответницата не е оспорила нито едно от тези доказателства в предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е оспорила заключенията на вещите лица по приетите съдебно- техническа и съдебно-счетоводна експертиза, не е ангажирала доказателства, включително и такива оборващи представените и ангажирани от ищеца доказателства или опровергаващи установените с последните факти и обстоятелства по делото.

По изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред първата инстанция настоящият въззивен състав намира, че при установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете за главница и обезщетение за забава са основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, в обжалваната част, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По отношение на разноските за възивното производство:

При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за въззивното производство. С оглед изхода на спора в настоящето производство и независимо от факта, че претенцията на въззиваемата страна- ищец за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направена своевременно същата се явява неоснователна доколкото по делото няма данни за извършени процесуални действия от процесуален представител на въззиваемата страна-ищец - няма подаден писмен отговор на въззивната жалба, както и неин представител не се явява в съдебно заседание. По тези съображения въззивният съд счита, че в случая в полза на въззиваемата страна- ищец не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 180676 от 20.08.2020 г., постановено по гр.дело № 72663/2019 г. по описа на СРС, І Г.О., 41 състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Б.Б.”-ООД, гр.София, като трето лице - помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, гр.София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.