Решение № 15215 от 19.09.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15215 гр. София, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110102058 по описа за 2022 година

Предмет на делото е иск по чл. 79 ЗЗД, предявен от „М.“ ЕООД с ЕИК ********** представлявано от управителя М.М., чрез адв. М. Ш. от АК – Видин, срещу „С.“ АД с ЕИК *********, за сумата 10 674,75 лева, които твърди, че са дължими като обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на Договор за възлагане от 11.06.2019г., тъй като ответното дружество прекратило договора за опериране на обект номер 812 „С. П.Ш.“ в гр.

София, ж.к. М. 3, бл. 319. Излага, че изпълнявал добросъвестно договореното, като на 01.10.2020г. му било връчено Уведомление от И.Т. - пълномощник на ответника, с което му се съобщавало, че се прекратява договор от 24.10.2016г., а на 04.01.2021г. бил подписан Приемо-предавателен протокол за връщане предоставено от ответника оборудване и отстраняване на логото на „С.“ от обекта. Отправили Нотариална покана за плащане на неспазено предизвестие по т. 8.3. от Договора, връчена на 01.04.2021г., като не последвало плащане. Иска присъждането на законна лихва от предявяването на иска, претендира разноски.

Ответното дружество, представлявано от изпълнителния директор В.М., чрез адв. Т. К., в законния срок представя отговор и взема становище за неоснователност на иска. Изтъква, че в действителност в отправеното предизвестие била допусната техническа грешка относно цитираната дата на договора, която не била „24.10.2016г.“, а следвало да се чете „11.06.2019г.“, като набляга и на това, че през 2016г. дружеството – ищец не е съществувало, като е регистрирано през 2019г. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски. Прави възражение за перкомерност на претендираното от ищеца да се заплати адвокатско възнаграждение.

1

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Съгласно Договор за опериране на обект „Сподо П.Ш.“ от 11.06.2019г. ответникът е възложил на ищеца срещу възнаграждение да извършва дейността по приемане и изпращане на пратки – работа с клиенти в обект, офис 812, гр. София, М. 3, бл. 319, като е уговорено възнаграждение в определяем размер съгласно Приложение, което липсва по делото.

Съгласно чл. 8.1. от договора същият влиза в сила на 06.04.2016г. и се сключва за срок до 06.04.2017г. Формулирано е още, че ако три месеца преди изтичането на този срок никоя от страните не поиска неговото прекратяване, договорът се продължава автоматично за срок от една година при същите условия. В чл. 8.2. е уговорено едностранно тримесечно предизвестие като основание за прекратяване за всяка от страните. Чл. 8.3. пък фиксира размера на обезщетението за неспазено предизвестие – изчислява се на база възнаграждението на изпълнителя за месеца, предхождащ датата на прекратяването.

Договорът е на л. 28-32 от делото.

Приложеното Уведомление на л. 6 от делото е адресирано до ищеца, като същото е във връзка с Договор за опериране на обект „С. П.Ш.“ от 24.10.2016г. между С. АД и М. ЕООД.

Сочи се, че на основание чл. 8.2 (б) Договора за опериране на С. П.Ш. между М. ЕООД и С.

АД се прекратява с три-месечно предизвестие от датата на връчване на предизвестието. За възложителя /ответното дружество/ е подписано от И.Т. като пълномощник, като за „изпълнител“ има видим подпис без да е посочено име под същия.

Видно от Приемо-предавателен протокол, съставен в гр. София, ж.к. М., бл. 319, от 31.12.2020г. представител на ищцовото дружество предал на ответното посочени 4 броя технически артикули. Според следващ такъв от 04.01.2021г., съставен в кв. Горубляне, ул.

„Абагар“ № 22 отново представител на „М.“ ЕООД в присъствието на представител на „С.“ АД констатират, че според договора на „СПС офис 812, М. 3“ на 04.01.2021г. били отстранени всички рекламни стикери на офис 812 в бл. 319 с логото на С. АД. На същата дата и място между същите лица е съставен и друг протокол – за предаване от страна на ищеца на ответника на посочени артикули техника /7 броя/, отново записано е, че е във връзка с договор за ползване на „СПС офис 812, М. 3“. Посочените документи – на л. 8 – 10 от делото.

Ищецът е отправил Нотариална покана до ответника, получена от него на 24.03.2021г. за заплащане на 11 163,79 лева за неспазено предизвестие съгласно чл. 8.3. от Договора.

Съгласно изготвената по делото ССЕ след проверка в счетоводните записи на двете дружества се установяват плащания : за „М.“ ЕООД за периода от 01.01.2019г. – 31.12.2021г. в сметка 411 – Клиенти, а за „С.“ АД записи с включени фактури с издател „М.“ ЕООД за периода от 01.06.2019г. – м.12.2020г. вкл., фигуриращи в Дневника да покупки.

Експертизата изчислява още, че три-месечно предизвестие би се равнявало на 10 674,75 лева. Иначе между страните видно от счетоводните записи имало само един действащ договор – този от 11.06.2019г. и фактурите, отразени в счетоводството на ответника за 2 посочения период съответстват на посочените от счетоводството на ищеца изпълнение на услуги.

Дадените от свидетелката Р. Н. – сестра на жената на управителя на ищцовото дружество на практика не дава съществени показания, имащи стойност към предмета на доказване. Била „преди години на паркинга на „Боила“ да закарат детето на лекар /незнайно чие дете/ „, като тя била в колата, а Мирослав дошъл притеснен след като си говорил с някакъв мъж.

По показанията на изслушания по делото свидетел И.Т. - служител при ответника /Директор „Маркетинг и развитие“/, се установява принципната процедура, по която се работи при възлагане работа на подобен принцип и как се взема решение да бъде прекратено сътрудничеството с обектите като процесния – външни партньори. Договорите били типови и се сключвали с всеки обект по един и същи начин. Пректаряването ставало по вътрешен ред. Имало голям обем работа и текучество. Обикновено оперативен мениджър подавал информация до свидетеля, че даден обект по различни причини трябва да бъде затворен и отделът на свидетеля изготвя уведомленията, самият свидетел ги подписва и подпечатва и съответният районен мениджър го връчва на външния партньор. Не си спомня случая с ищеца да има някаква особеност. Доколкото си спомня връчването на процесното уведомление е извършено от районния мениджър Едуард Маринов.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

При предявения иск ищецът следваше да докаже, че между страните е сключен валиден договор за възлагане с определено съдържание, който не бил прекратен надлежно.

Цялата теза на ищеца се гради на една дата – тази в Уведомлението за отправяне на тримесечно предизвестие, в което е посочено, че се прекратява Договор от 24.10.2016г.

При комплексен анализ на писмените доказателства съдът достигна до следните изводи.

Между страните действително има сключен Договор от 11.06.2019г. Същият обаче съгласно неговия член 8.1. се сключва за срок от 06.04.2016г. до 06.04.2017г., което също вероятно е допусната техническа грешка. По доказаното, че между същите страни не е имало други сключени договори и в счетоводните книги надлежно са извършвани записи за съответния период /от м. юни 2019г. до м. 12.2021г. вкл./ следва да се приеме, че страните са имали някакви договорки – вероятно и по-скоро с устен характер, защото писмени такива реално не се установяват. За да може да се направи извод, че има облигационна връзка между страните, следва нейният източник – договора от 11.06.2019г. да е определяем по съществените си елементи: предмет, срок, цена. Ако първото и третото в случая са установени, то второто е абсолютно неясно. Въпреки че в счетоводството има записи, че двете страни имат парични потоци помежду си, никъде не е записано изрично, че това е въз основа на Договор от 11.06.2019г. и така счетоводното отразяване на фактическите плащания не може да замести по съдържание договора. За да се позове на правото си на 3 обезщетение ищецът следваше да докаже, че има валидно облигационно правоотношение с ясни граници. В случая това не се доказа. Първо, договорът бе представен от ответника, второ – той е сключен за несъществуващ /защото е в минал момент/ период – от 06.04.2016г. до 06.04.2017г. Не може да се направи какъвто и да е извод, че страните имат облигационните задължения по Договора от 11.06.2019г., защото той няма валиден срок.

Изобщо и двете страни, особено ответникът, показват грубо непознаване на документооборота и още повече – не се отдава дължимата за търговец прилежност и точност при изпълнение на работата. Нито договорът е ясно кога действа, нито е ясно кога е връчено предизвестието /защото на него има само подпис от незанайно кого/, което е най-важното нещо при отправянето му. Като цяло юридическа работа е възложена да се изпълнява от явно неюристи и резултатите са толкова пагубни, че реално липсват. Няма валиден договор от 11.06.2019г., има някакви устни договорки, въз основа на които е имало отношения по възлагане и изпълнение в офис 812, като изпълнението е прекратено и оборудването – това само е доказано – е валидно върнато на изпълнителя. Проста процедура като връчването на предизвестие е опорочена до такава степен, че реално не е извършена. Като цяло техническите грешки са толкова много, че не могат по никакъв начин да се санират според настоящия състав и реалните отношения следва да бъдат оставени на сегашното си ниво на развитие, защото никоя страна няма основание да иска нещо от другата, тъй като не се доказват облигационни отношения по силата на посочения договор.

Следва да се отбележи, че и двете дружества, техните служители и счетоводства, в рамките на целия период, в който са имали фактически търговски отношения от повече от година, не отразяват крещящата грешка в договора, не сключват анекс, с който да го санират, не заявяват дори в рамките на съдебното дирене, че безспорно има такъв договор и неговият срок в приетия по делото екземпляр е сгрешен. Неглижирането е от всеки и на всяко ниво.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи още, че дори и да бе доказано, че има валидно сключен договор с действие от 11.06.2019г. до /вероятно/ 11.06.2020г., удължен по силата на чл. 8.1., изр. второ до процесния момент – м. 10 – 12.

2020г., искът отново би бил неоснователен. Тогава би могло да се приеме, че погрешно е посочена датата на сключване на договора, за който се отправя предизвестие, но с оглед на всички други доказателства и по приетите приемо-предавателни протоколи, може да се заключи, че с тримесечно предизвестие валидно е прекратен Договор от 11.06.2019г. и обезщетение не се дължи.

Въз основа на горното искът за присъждане на обезщетение е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По разноските

При този изход на делото и направеното искане, на ответника се дължат разноски. Същият претендира 850 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева депозит за ССЕ, заплащането на 4 които е доказано по делото. Същите подлежат на присъждане в общ размер от 1050 лева.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79 ЗЗД, предявен от „М.“ ЕООД с ЕИК ********** срещу „С.“ АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ сумата 10 674,75 лева ведно със законната лихва считано от 17.01.2022г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „М.“ ЕООД с ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ АД с ЕИК ********* сумата 1050,00 /хиляда и петдесет/ лева разноски.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5