Решение № 811 от 15.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. Варна, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

И. Д. Дрингова мл.с. Х. Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Х. Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100500076 по описа за 2024 годИ. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 263826 от 31.08.2023 г., депозирана от Р. Х. Д. чрез адвокат К. К. против Решение № 260070 от 14.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2176/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта с която са определени квотите на съсобственост между съделителите по отношение на недвижим имот с идентификатор *** от кк. на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, р-н „М.“, ул. "Ф." ***, въззивна жалба с вх. № 2658 от 04.09.2023 г. депозирана от С. Б. Н. чрез адвокат К. К. срещу Решение № 260070 от 14.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2176/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта с която са определени квотите на съсобственост между съделителите по отношение на недвижим имот с идентификатор *** от кк. на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, Р-н "М.", ул.

"Ф." *** и въззивна жалба с вх. № 263908 от 08.09.2023 г. депозирана от Т. Г.

П., И. Р. П., П. Д. М. и ВАРЕКС КОНСУЛТ" ЕООД, чрез адвокат Р. Ч., против Решение № 260070 от 14.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2176/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, в цялост.

В депозираната въззивна жалба от страна на Р. Х. Д., се посочва, че съдът неправилно му е определил квота на съсобственост в размер на 8/192 идеални части, на основание чл. 34 ал. 1 от ЗС, във вр. чл. 69 ал. 1 от ЗН.

Изтъква, че първата инстанция е нарушила нормата на чл. 76 от ЗН, като неправилно е приела, че двете оспорени сделки сключени с нотариален акт № 5 т.1Х дело № 2566/1986г. на ВН и с Нотариален акт № 6 т. IX дело 1

2568/1986г. на ВН, с които Н. А.ов Д., почИ.л на ***, в качеството си на сънаследник на общия наследодател А. (Т.) Д. Д., б.ж. на гр. Варна, се е разпоредил с половИ.та от процесния делбен имот, прехвърляйки 1/4 идеална част на дъщеря си С. Н. П. и ¼ идеална част на своя син А. Н. А.ов, не попадат в хипотезата на чл. 76 от ЗН, тъй като двамата приобретатели били "с неоспоримото качество на сънаследници към момента на придобиване на правата" по оспорените сделки. Излага несъгласие с правния извод на районния съд, тъй като към деня на осъществяване на двете прехвърляния – 17.06.1986 г., нито надарената С. Н. П., нито приобретателя А. Н. А.ов, са били сънаследници на общия наследодател на прехвърленото неподелено наследство на А. (Т.) Д. Д.. Посочва, че дори не са притежавали качеството на наследници на прехвърлителя Н. А.ов Д., тъй като неговото наследство е открито на ***, видно от представеното по делото Удостоверение за наследници на А. Д. Д.. Изтъква, че приобретателите по сделките не са наследници към момента на придобиване на права, а се явяват трети лица на неподеленото наследство, останало от общия наследодател А. (Т.) Д. Д..

Сънаследници на това наследство към деня на двете оспорени сделки са единствено и само четиримата синове на Д. - Р., Н., Д. и Х.. Счита, че двете сделки следва да се обявят за относително недействителни, на основание чл.

76 от ЗН, при съобразяване на правните изводи със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/19.05.2004г. по т.гр.д.

№1/2004г. на ОСГК. Посочва, че съдът неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила не е преценил събраните по делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, както и не е постановил мотиви по отношение на направеното своевременно още с отговора на исковата молба възражение, че Н. А.ов Д., като прехвърлител по сделките, осъществени по Нотариален акт № 5 т.1Х дело № 2566/1986г. на ВН и по Нотариален акт № 6 т. IX дело 2568/1986г. на ВН не е притежавал в целия си обем правата, които са прехвърлени по горепосочените нотариални актове.

Излага, че от удостоверението за наследници на общия наследодател А. Д. Д. се установява, че към деня на изповядване на двете оспорени сделки, приобретателите по тях нямат качеството на наследници на общия наследодател А. Д., както и нямат качеството на наследници на прехвърлителя, тъй като към този момент все още не са призовани към наследяване на същия. Това определя качеството им на трети лица към деня на сключване на двете сделки спрямо наследството на общия наследодател Д., състоящо се единствено от процесния делбен имот, а оттук се налага и правния извод за необходимостта от приложение на чл. 76 от ЗН. Твърди, че съдът не е съобразил представената по делото скица за процесния делбен имот с идентификатор *** от кк на гр. Варна, от която е видно, че по действащата кадастрална карта процесният имот е с площ от 197 кв. метра, поради което знаменателят в дробта, определяща идеалните части от квотите на съсобственост следвала е"197", а не "192", както е прието и постановено в обжалваното съдебно решение. На следващо място излага, че първата 2 инстанция не е постановила мотиви по направеното възражение в отговора на исковата молба, че прехвърлителите Н. А.ов Д. и А. Н. А.ов не са притежавали в целия си обем правата, които са прехвърлили по сделките, осъществени с Нотариален акт № 6 т. IX дело 2568/1986г. на ВН и с Нотариален акт № 128 т.

ХIII дело 2059/2015г. вх. per. № 5401 на СВ-Варна. Счита, че тези две сделки не биха могли да произведат правно действие при неподелено наследство на общия наследодател А. Д. Д., тъй като прехвърлените права не са били в патримониума на прехвърлителите в посочения в нотариалните актове обем.

По нататък изтъква, че съдът не е съобразил обемът на притежаваното наследство от страна на прехвърлителя Н. А.ов Д., който към деня на сключване на двете сделки от 17.07.1986г. е притежавал само 1/4 идеална част от процесния делбен имот, но е прехвърлил половИ.та от този имот, по ¼ идеална част на дъщеря си С. Н. П. и на своя син А. Н. А.ов. По делото не са представени и събрани доказателства Н. А.ов Д. да е станал собственик на целия делбен имот, нито дори на половИ.та от него, към момента на прехвърлителните сделки. Счита, че приобритателят по втората сделка - А. Н.

А.ов, синът на прехвърлителя, не е станал собственик на ¼ идеална част от процесния делбен имот. Предвид което и приобретателят по сделката обективирана в Нотариален акт № 128 дело 2059/2015г. вх. per. № 5401 на СВВарна съделителката А. С. С., не е могла да сТ. собственик на ¼ идеална част от процесния делбен имот, тъй като правният ефект от сделката не е настъпил.

Посочва, че по делото не е доказано нито А. Н. А.ов, нито А. С. С. да са придобили част от делбения имот на оригинерно основание нито преди, нито след деня на сключване на оспорената сделка. Моли да се отмени обжалваното решение в обжалваната част, отнасяща се до квотите на съсобственост по отношение на недвижим имот с идентификатор *** от кк на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, Р-н "М.", ул. "Ф." ***, с площ от 197 кв. метра, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** като неправилно, както и да се постанови ново съдебно решение, с което да се допусне до съдебна делба гореописаният имот при квоти, съобразени с наследяването по закон на наследството, оставено от общия наследодател А. (Т.) Д. Д.. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от страна на Т. Г. П., И. Р. П., П. Д. М. и „Варекс Консулт“ ЕООД. Посочват, че не притежават право на собственост върху недвижим имот с идентификатор ***, нямат правен интерес, не са активно, нито пасивно легитимирани да вземат отношение по въпроси от какъвто и да е характер, относими към имота. Изтъкват, че обжалваното решение е недопустимо във всички части, включително и частта, в която се допуска делба на по – горе описания имот. Посочват следното, че съдът се е произнесъл с решение, без да е сезиран с иск за делба и без да е конституирал страните, легитимирани да участват в производството за делба на този имот.

Не е допустимо да бъдат обвързани със съдебно решение за делба на имот, както и е недопустимо да бъдат обвързани със съдебен акт по въпроси за 3 действителност или недействителност на сделки, по които не са страна.

Заличаването на общия материален интерес – съсобственост върху един и същи имоти е обусловило изгубването на процесуална легитимация на лицата, оставени да участват в едно и също производство, по разглеждане на непредявени искания, завършило с постановяване решение по непрядевени искове, обвързващо носители на материални права върху различни имоти.

Излагат, че абсолютна положителна предпоставка за предявяването на иск за делба е наличието на съсобственост върху един и същ имот. Този предпоставка е заличена с влязло в сила Решение № 1132 от 06.08.2020 г. по адм. д № 3369 по описа на Административен съд Варна за 2019 г., което има сила спрямо всички страни в процеса. Като е продължила производството, първата инстанция е разгледала делото при едновременно възникнали всички предпоставки за постановяване на недопустим съдебен акт: нередовна искова молба, липса на активна процесуална легитимация и първоначалният иск е станал недопустим.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от страна на Д. В. Д., чрез особеният представител адв.

М. Т.. Посочва, че правилно съдът е приложил материалния закон като е приел, че когато сънаследник прехвърля повече права от колкото притежава на друг сънаследник, не е приложима разпоредбата на чл. 76 от ЗН, която се отнася за хипотеза при която наследник прехвърля права в полза на лица извън кръга на наследяване.

По възражението за площта на имота и дробното число определящо квотите, посочва, че съдът се е произнесъл законосъобразно. Относно възражението, че първата инстанция не се произнесла по възражението, че прехвърлителите Н.й А.ов Д. и А. Н. А.ов не са притежавали целия си обем права, с които са се разпоредели. Изтъква, че възражението е направено своевременно и съдът дължи произнасяне по него.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от страна на С. Н. П., в който се посочва, че наведените във въззивната жалба твърдения, не почиват на обективната истИ., на събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал.

Моли да се потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК останалите съделители не депозират отговор на въззивната жалба.

В депозираната въззивна жалба от страна на С. Б. Н., се посочва, че съдът неправилно и е определил квота на съсобственост в размер на 6/192 идеални части, на основание чл. 34 ал. 1 от ЗС, във вр. чл. 69 ал. 1 от ЗН.

Излагат се съображения за неправилност на обжалвания акт идентични с тези във въззивна жалба на Р. Д..

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от страна на Д. В. Д. чрез особеният представител адв.

М. Т., в който се изложени доводи идентични с тези в отговора на въззивна 4 жалба на Р. Д.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК останалите съделители не депозират отговор на въззивната жалба.

В депозираната въззивна жалба от страна на Т. Г. П., И. Р. П., П. Д. и ВАРЕКС КОНСУЛТ" ЕООД, се посочва, че обжалваното решение недопустимо, постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, неправилно и необосновано. Излагат, че съдът е бил сезиран с искова молба за делба на поземлен имот с идентификатор ***, който е бил образуван вследствие обединение на собствени на страните по иска недвижими имоти, представляващи УПИ № II-563 кв. 47а по плана на 16-ти м.р. на гр. Варна, УПИ № 1-571 в кв. 47а по плана на 16-ти м.р. на гр. Варна и имот пл. № 4687 в кв. 1133 по плана на 16-ти м.р. на гр. Варна. Със Заповед № Г-344 от 14.04.2007г. на зам. - кмета на общИ. Варна е бил образуван общ имот, съставляващ УПИ № IV-563, 570, 571 и одобрен ПУП за новообразувания УПИ № IV-563, 570, 571 кв. 47а, XVI-ти м.р. на гр. Варна. Посочват, че в хода на производството било постановено Решение № 1132 от 06.08.2020г. по адм. д. № 3369 по описа на Административен съд Варна, с което заповедта описана по – горе била отменена. С отмяната на заповедта УПИ № 11-563, УПИ № 1571 и имот пл. № 4687 възстановили предишните преди обединението площ, граници и собственици. Твърдят, че решение № 1132 от 06.08.2020г. по адм.д. № 3369 по описа на Административен съд Варна е изпълнено, като имот с идентификатор *** е заличен в кадастралната карта на гр. Варна и са нанесени имотите с местонахождението, площта и границите им, а в кадастралните регистри са вписани собствениците им. Изтъкват, че поискали прекратяване на производството за делба поради това, че имот с идентификатор *** не съществува, като обособен имот с площ, граници и съсобственост, същият е заличен от ККиКР на гр. Варна, обединението е заличено, съсобствеността е прекратена и гр.д. № 2176/2018г. на Районен съд Варна е без предмет, като собствениците на новообразуваните ПИ № *** и ПИ № *** не желаят делба на своите имоти. Посочват, че след като обединението на имотите е отпаднало, съсобствеността е ликвидирана, материалното право на съсобственост върху общ между страните имот е престанало да съществува. Посочват, че след като изрично са десезирали съда по иска за делба на несъществуващ имот, е следвало да се прекрати производството поради обстоятелства настъпили в хода на процеса – производството не отговаря на изискванията на чл. 34 от ЗС. Твърдят, че изрично са заявили, че не правят искане за делба на собствените им имоти, а като е продължил производството в тази част, съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало и се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил сезиран.