Решение № 5196 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5196 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ИВЕЛИНА М. С.ОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Н. Димов Въззивно гражданско дело № 20211100506300 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20056057 от 02.03.2021 г., постановено по гр.дело № 45565/2020 г. по описа на СРС, І Г.О., 162 състав, е осъден С. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“Галилео ******* да заплати на С. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“*******, ап.24, по иск с правно основание чл.48, ал.7 ЗУЕС, сумата от 739,40 лв., представляваща припадащата му се част от стойността на извършените от ищеца необходими разходи за ремонт на покрива на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, кв.*******“, ул.*******“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 17.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 190,70 лева, разноски в производството. С решението на съда е осъден И. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“*******“ *******, да заплати на С. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“*******, ап.24, по иск с правно основание чл.48, ал.7 ЗУЕС, сумата от 442,82 лв., представляваща припадащата му се непогасена част от стойността на извършените от ищеца необходими разходи за ремонт на покрива на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, кв.*******“, 1 ул.*******“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 17.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 134,27 лева, разноски в производството. С решението на съда е осъдена А. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“*******“ № ******* да заплати на С. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“*******, ап.24, по иск с правно основание чл.48, ал.7 ЗУЕС, сумата от 739,40 лв., представляваща припадащата й се част от стойността на извършените от ищеца необходими разходи за ремонт на покрива на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, кв.*******“, ул.*******“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 17.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 190,70 лв., разноски в производството. С решението на съда са осъдени Д. С. Т., ЕГН ********** и Н. С. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.София, ул.“*******“ № *******, да заплатят на С. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“*******, ап.24, по иск с правно основание чл.48, ал.7 ЗУЕС, сумата от общо 572,22 лв., дължима разделно при равни дялове от всеки от ответниците/ по 286,11 лв. от всеки от тях/, представляваща припадащата им се част от стойността на извършените от ищеца необходими разходи за ремонт на покрива на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, кв.*******“, ул.*******“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 17.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от общо 150,90 лв./ по 79,45 лв. всеки от тях/, разноски в производството. С решението на съда е осъден З. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“*******“ № ******* ет.2, ап.18, да заплати на С. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“*******, ап.24, по иск с правно основание чл.48, ал.7 ЗУЕС, сумата от 451,62 лв., представляваща припадащата му се непогасена част от стойността на извършените от ищеца необходими разходи за ремонт на покрива на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, кв.*******“, ул.*******“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 17.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 135,94 лв., разноски в производството. С решението на съда са осъдени П. С. Ц., ЕГН **********, и А. И. Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.София, ул.“*******“ № ******* ет.3, ап.20, да заплатят на С. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“*******, ап.24, по иск с правно основание чл.48, ал.7 ЗУЕС при условията на солидарност сумата от 302,22 лв., представляваща припадащата им се непогасена част от стойността на извършените от ищеца необходими разходи за ремонт на покрива на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, кв.*******“, ул.*******“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 17.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 107,51 лв., разноски в производството. С решението на съда 2 е осъдена Г. Е. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“*******“ № ******* *******, да заплати на С. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“*******, ап.24, по иск с правно основание чл.48, ал.7 ЗУЕС, сумата от 430,82 лв., представляваща припадащата й се непогасена част от стойността на извършените от ищеца необходими разходи за ремонт на покрива на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, кв.*******“, ул.*******“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 17.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 131,98 лв., разноски в производството.

Срещу решението на СРС, І Г.О., 162 с-в е постъпила въззивна жалба от А. Л. Д., А. И. Ц., Г. Е. Т., З. В. Б., И. Н. Д., П. С. Ц., С. С. Д., Д. С. Т. и Н. С. И., подадена чрез пълномощника им адв.К. С., с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.48, ал.7 от ЗУЕС да бъдат отхвърлени изцяло. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалноправни и на материалноправните разпоредби на закона. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец С. Г. В., чрез пълномощника си адв.Н. Т. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца С. Г. В. срещу ответниците А. Л. Д., А. И. Ц., Г. Е. Т., З. В. Б., И. Н. Д., П. С. Ц., С. С. Д., Д. С. Т. и Н.

С. И., кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.48, ал.7 от ЗУЕС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на обжалваното решение решаващи изводи за основателност на предявените кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.48, ал.7 от ЗУЕС. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. От друга страна, съдът намира, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е направено. С оглед на което доводите на ответниците за допуснати процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната от тях въззивна жалба се явяват изцяло неоснователни. Съдът приема, че в настоящия случай при 4 постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато от първоинстанционният съд нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

По наведените във въззивната жалба доводи от ответниците относно материалната незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, съдът приема следното:

Отношенията между собствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл.41 ЗС. Всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание. Необходимите разноски са свързани с неотложни ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено събитие или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение. За извършването на необходимите разноски по поддържането на общата вещ не е необходимо съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяването им дори когато съсобственикът, извършил тези разноски, сам си е служил с цялата обща вещ. Разноските за текущо поддържане на общия имот не спадат към необходимите разноски. По принцип те остават в тежест на съсобственика, който лично ползва имота. Това разбиране е приложимо когато се касае до еднолично ползване на съсобствена вещ със самостоятелно предназначение, но не и до общи части, съсобствени между лица, притежаващи отделни обекти. При наличие на етажна собственост решенията по управлението на общите части се вземат от общото събрание при спазване на установени в ЗУЕС правила за формиране на необходимото мнозинство. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на вещта и имат характера на подобрения. Необходимите и полезните разноски са за сметка на собствениците на сградата, като участието на всеки собственик на обект в етажната собственост е съобразно дела му в общите части. Разноските по поддържане на вещта се поемат от предварително събраните вноски, чийто размер е гласуван от общото събрание на етажната собственост. Когато без решение на общото събрание собственик е извършил със собствени средства необходим ремонт на общите части на сградата с последващо решение същите се възстановяват или прихващат от дължимите от него вноски по чл.50 ЗУЕС, в противен случай той разполага с иск срещу останалите собственици.