Определение № 2337 от 17.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2337 гр. София, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Николай Николов

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно наказателно дело № 20261100604021 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по постъпил въззивен частен протест от Софийска районна прокуратура срещу протоколно определение от 27.04.2026 г., с което на осн. чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК било прекратено съдебното производство по НОХД № 4263/2026г., по описа на Софийски районен съд, НО, 94-ти състав и делото било върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, изразяващи се в ограничаването на процесуалните права на подс.Б. К. К., изразяващи се в неясно обвинение.

В протеста се инвокират доводи за незаконосъобразност на протестираното определение, като се твърди за липса на противоречие относно действията на подсъдимия К. при осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл.201, ал.1, вр с чл.26,ал.1 от НК.

Моли се протестираното определение да бъде отменено.

Протестът е подаден в законоустановения срок от правнолегитимна страна, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество, настоящият съдебен състав намира същия за основателен по следните съображения:

Определителната норма на чл.249,ал.4 от НПК дефинира понятието „допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушение на правата на обвиняемия“.

Нарушенията на процесуалните правила, които могат да обосноват 1 засягане на процесуалните права и правни институти, предоставящи пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемия, са свързани с възможността да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

С оглед фактическата и правна казуистика на делото въззивният съд установи следното:

НОХД № 4263/2026г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав е образувано по внесен обвинителен акт на СРП срещу подсъдимия Б. К. К. за извършено престъпление по чл.201, ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК, както и за такова, осъществяващо състава на престъплението по чл.195,ал.1,т.6, вр с чл.194,ал.1 от НК.

В проведеното разпоредително заседание на 27.04.2026г., първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията за прекратяване на наказателното производство, предвидени в чл. 250, ал. 1 от НПК и чл. 251, ал. 1 от НПК, но прекратил съдебното производство на осн. чл.

249, ал. 1, вр. ал. 2, вр. ал. 4, т. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, като констатирал, че доколкото не ставало ясно с какви конкретни действия е реализирано престъплението по чл.201, ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК - дали със залагането на вещите или с изтичане на срока за откупването им, както и неяснота относно датите на извършване на инкриминираната деятелност, е допуснато в хода на досъдебното производство съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, което е нарушило правото на защита на обвиняемия.

След самостоятелна преценка на съдържанието на обвинителния акт, извършена в съответствие с разпоредбата на чл.246 от НПК, настоящият въззивен съдебен състав намира, че въпросният акт е очертал предмета на доказване по делото, като в него фактологично са описани извършените от подс. К. действия, с които е бил осъществен състава на престъплението по чл.201, ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК, т.е. коректно са поставени рамките на обвинението, по което следва да се произнесе съдът след събиране на необходимите доказателства за установяване на обективната истина, в съответствие с изискванията на чл.13 НПК и чл.107 НПК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт представител на държавното обвинение е изложил твърдения относно качеството длъжностно лице на подс. К..

Инвокирани са в обвинителния акт и фактически дадености, описващи изпълнителното деяние и участието на подс. К. в неговото извършване, като описаната фактическа обстановка е следната:

На 27.03.2023г., в офиса на „ЛУМИНГ ТЕХ“ ЕООД, с приемо2 предавателен протокол на подс. К., във връзка с изпълнение на служебните му задължения са му предоставени преносим компютър „Lenovo“, модел „Т16 С17-1269Р“ и зарядно устройство към него, оптична мишка „Logitech“, модел „М 350“, слушалки „Plantronics“, м од е л „Blackwire С320-М“ и раница „Lenovo“, собственост на „ЛУМИНГ ТЕХ“ ЕООД.

Подс. К., на 05.04.2023г. отишъл в заложна къща „Витоша“, находяща се в гр. София, бул. Черни връх № 74, където предал в залог преносимия компютър марка „Lenovo“, модел „Т16 С17-1269Р“, ведно със зарядно устройство към него и раницата „Lenovo“, за което бил изготвен заложен билет № 217502/05.04.2023г.

На 06.05.2023г. К. отново отишъл в заложна къща „Витоша“ и предал в залог срещу паричен заем оптичната мишка марка „Logitech“, модел „М 350“ и слушалките „Plantronics“, м од е л „Blackwire С320-М“, собственост на „ЛУМИНГ ТЕХ“ ЕООД, за което бил изготвен заложен билет №218059/06.05.2023г.

Подс. К. не върнал взетите парични заеми на представител на заложната къща и не е откупил заложените вещи.

При така изложените в обвинителния акт фактически дадености въззивният съд приема, че достатъчно ясно от държавното обвинение са индивидуализирани отделните деяния, включени в продължаваното престъпление по чл.201, ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК, времето на извършването им, конкретизирани са вещите, предмет на престъплението, както и тяхната стойност, посочено е и лицето, претърпяло имуществени вреди от престъплението.

Следователно, в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени необходимите обективните съставомерни признаци /времето, мястото, изпълнителното деяние и описание на механизма на неговото извършване, предмета, лицето, претърпяло вреди, както и размера на същите/ на инкриминираната деятелност по чл. 201, ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК, както и участието на подс. Б. К. К. в осъществяването й.

Релевираните от първостепенния съд съображения за прекратяване на съдебното производство въззивният съдебен състав намира за несъстоятелни.

Контролната съдебна инстанция, с оглед така изложените в обвинителния акт фактически дадености, описващи признаците на състава на престъплението по чл.201, ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК, за което подс. Б. К. К. е предаден на съд, приема, че не е налице неяснота относно конкретните действия, с които се твърди, че последният е осъществил инкриминираната деятелност.

Напротив, инкриминиранани са действията на подс.К. във връзка със залагането на вещите, които са му предоставени в качеството на длъжностно лице.

Фактологично поясненото в обвинителния акт, че подсъдимият не е 3 откупил заложените вещи, се отнася до негово поведение, което следва да се прецени при обсъждане на субективната страна на осъществяване на инкриминираната деятелност по чл.201, ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК.

Въззивният съд не констатира и неяснота относно датите на извършване на инкриминираната деятелност, като темпоралната рамка на обвинението за престъплението по чл.201, ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК ясно е очертана в обвинителния акт: от 05.04.2023г. до 06.05.2023г.

Дали инкриминираната деятелност е осъществена във въпросният времеви диапазон следва да намери отговор от съда при произнасяне по съществото на делото.

По отношение на обвинението за престъпление по чл.195,ал.1,т.6, вр с чл.194,ал.1 от НК, с оглед посочените факти в обвинителния акт, то въззивният съд намира, че в същия достатъчно конкретно са описани всички съставомерни признаци от обективната и субективна страна на процесната инкриминирана деятелност.

Предвид изложеното, въззивният съдебен състав приема, че в обвинителния акт коректно са поставени рамките на обвиненията, по които следва да се произнесе първостепенният съд след събиране на необходимите доказателства за установяване на обективната истина, в съответствие с изискванията на чл.13 НПК и чл.107 НПК, поради което обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и съдопроизводствените действия по НОХД № 4263/2026г., по описа на Софийски районен съд, НО, 94-ти състав да бъдат продължени.

Водим от горното и на осн. чл. 345, ал. 1 от НПК, СГС, НО, XVI-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.04.2026 г., с което на осн. чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по НОХД № 4263/2026г., по описа на Софийски районен съд, НО, 94-ти състав и делото било върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5