Определение № 247 от 17.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Велико Търново, 16.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20244000600217 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по Глава ХХІІ от НПК.

С определение №162/28.03.2024г. ЛОС по НОХД№419/2022г. е постановил: Осъжда на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения А. Е. В. да заплати на повереника адв. Е. Б. С. сумата от 5 400 (пет хиляда и четиристотин) лева, разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

С определение №145/13.03.2024г. ЛОС по НОХД№419/2022г. е постановил: Осъжда на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения А. Е. В. да заплати на повереника адв. Е. Б. С. сумата от 5 400 (пет хиляда и четиристотин) лева, разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Недоволен от постановеното определение №162/28.03.2024г. на ЛОС, постановено по НОХД№419/2022г. по описа на същия съд е останал А. Е. В., като го обжалва чрез адв. А. И. - САК, като твърди, че процесното определение следва да бъде отменено като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

Недоволен от постановеното определение №145/13.03.2024г. на ЛОС, постановено по НОХД№419/2022г. по описа на същия съд е останал А. Е. В., като го обжалва чрез адв. А. И. - САК, като твърди, че процесното определение следва да бъде отменено като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

ВТАС след като обсъди доказателствата по делото, доводите на 1 жалбоподателя и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

По допустимостта на частните жалби.

Частната жалба срещу определение №145/13.03.2024г. на ЛОС, постановено по НОХД№419/2022г. по описа на същия съд е подадена на 19.04.2024г. а съобщението за постановеното определение е получено от осъдения на 10.04.2024г. Срокът за обжалване съгласно чл.342 ал.1 от НПК е седмодневен, но ОС-Ловеч погрешно е посочил, че срокът за обжалване е 15дневен, което означава, че жалбата е процесуално допустима.

Частната жалба срещу определение №162/28.03.2024г. на ЛОС, постановено по НОХД№419/2022г. по описа на същия съд е подадена на 19.04.2024г. а съобщението за постановеното определение е получено от осъдения на 09.04.2024г. Срокът за обжалване съгласно чл.342 ал.1 от НПК е седмодневен, но ОС-Ловеч погрешно е посочил, че срокът за обжалване е 15дневен, което означава, че жалбата е процесуално допустима.

По основателността на частните жалби.

За да постанови определенията №145/13.03.2024г. и №162/28.03.2024г.

ЛОС по НОХД№419/2022г. е изложил следните съображения/мотивите са идентични поради това се разглеждат общо/: С Присъда №2/12.01.2023 г. по НОХД №419/2022 г. по описа на ЛОС, подсъдимият А. Е. В., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б.„б“, пр.1, във вр. с ал.1, б.„в“, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като е бил осъден на 2 (две) години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е било отложено с изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.

Присъдата е влязла в законна сила на 28.02.2024 година. Пред Апелативен съд-В. Търново и ОС-Ловеч са постъпили две молби от адв. Е. Б. от САК, повереник на частните обвинители - Е. К. Б. и И. А. П., с които иска на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК съда да й присъди адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на доверителите й пред Апелативен съд-В. Търново и пред ОС-Ловеч. Твърди, че доверителите й не са разполагали с парични средства, за да й заплатят възнаграждение. Посочва, че е представила пред ВКС договори по бл. 38 от ЗА. Според разпоредбата на чл.

189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително и разноските направени от частния обвинител, ако е направил такова искане. При хипотезата на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, какъвто е и настоящия случай, съдът следва да определи възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати. Съобразявайки разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обстоятелството, че за защита на частния обвинител минималния размер на възнаграждението по чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредбата е 2250 (две хиляди двеста 2 и петдесет) лева, както и, че в случая става дума за защитата на двама частни обвинители, съдът счита, че в конкретния казус следва да се определи възнаграждение в размер на 4 500 (четири хиляда и петстотин) лева, което следва да бъде възложено в тежест на подсъдимият А. Е. В., като същият следва да бъде осъден да заплати тази сума на повереника адв. Е. Б. С.. Тъй като повереникът е лице, регистрирано по ЗДДС, на основание § 2а от Наредбата, дължимият данък следва да бъде начислен върху адвокатското възнаграждение или цялостният размер на дължимата от подсъдимия сума възлиза на 5 400 (пет хиляда и четиристотин) лева.

При горните съображения на ОС-Ловеч оплакванията в частните жалби на А. Е. В., подадени чрез адв. А. И. се свеждат до следното:

Определението е постановено след подадена молба след като присъдата е вече влязла в сила, с която се иска на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Това искане е недопустимо на този етап да се прави, тъй като искането да е направено своевременно до приключване на делото в съответната инстанция. Видно от материалите по делото липсва искане от страна на повереника и липсват доказателства за сторен такъв разход. Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК е ясна: "Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати.". Действително, съдът може да се произнесе с определение по чл.

306, ал. 1, т. 4 НПК във връзка с разноските, но тази възможност е при пропуск на съда да се произнесе, а такъв липсва в настоящия казус, доколкото липсва такова направено искане от повереника. В този смисъл, следва да се приеме, че липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.

11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по Тълкувателно дело № 6 по описа на ВКС за 2012 г., ОСГТК, съгласно която претенцията за разноски следа да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В конкретния случай липсва направено такова изявление от повереника в протокола от проведеното открито съдебно заседание и липсват доказателства за сторени такива разноски, като това тълкувателно решение е приложимо и задължително във всяко едно съдопроизводство по отношение на разноските в него - арг. от чл. 130, ал. 2 ЗСВ - напр. решение от 14.01.2024 г., постановено по ВНЧХД№ 5921 по описа на СГС за 2023 г., II въззивен състав и други.

ВТАС намира, че частните жалби са основателни и срещу двата атакувани съдебни акта, по следните съображения:

На л.38 и 48 от т.1 от досъдебното производство е приложено пълномощно за представляване на двамата частни обвинители пред различни институции, включително и по досъдебно производство и пред съда. Към това 3 пълномощно няма договор за правна помощ, определящ възнаграждение или безплатно оказване на правна помощ по силата на чл.38 ал.1 от ЗА. Такива договори с двамата частни обвинители са представени чак в производството пред касационната инстанция на л.117-120 от НД№1000/2023г. по описа на ВКС.

Хипотезата на дължимост на възнаграждение на адвоката по чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е безплатно оказана помощ. Тогава съдът определя размер на възнаграждение по преценка, не по-нисък от този предвиден в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, чието заплащане възлага на подсъдимия. В случая няма представен договор пред двете инстанции/ВТАС и ОС-Ловеч/, за осъществяване на безплатно представителство, съгласно разпоредбата на чл.

38 ал.1 от ЗА. Такъв договор е представен чак пред касационната инстанция.

Действително съгласно разпоредбата на чл. 36 ал.3 от ЗА такъв договор в писмен вид може изобщо и да не бъде сключен, но тогава адвокатския съвет определя възнаграждение, съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет.

Дори при липса на представен договор за правна защита и съдействие, но при доказаност на понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, те принципно подлежат на възмездяване по реда на чл. 189 от НПК, стига да са изпълнени останалите изисквания на закона. Видно от молбата за конституиране в качеството на частен обвинител, протокола от проведено разпоредително заседание и протокола от съдебното заседание, в което е постановена присъдата от Окръжен съд Ловеч, в хода на съдебните прения адв. Буенова не е направила изрично искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Съдът е постановил присъдата си и предвид отсъствието на такова искане не са присъдени и разноски в полза на частния обвинител. Такова искане не е направено и в производството пред ВТАС.

Искане за присъждане на разноски и договори за безплатно представителство са представени едва на 23.02.2024г. в съдебно заседание в касационното производство. Съгласно чл. 189 ал.3 от НПК "Когато подсъдимия бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение...., направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане". Видно от материалите и съдебните протоколи по производството пред двете съдебни инстанции/ОС-Ловеч и ВТАС/ искане за разноски не е направено.

Искане за присъждане на разноски или определяне на възнаграждение на адвокат може да бъде направено до приключване на съдебното заседание пред съответната инстанция, тъй като във фазата на пренията заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателствата е приключило.

След тази фаза на процеса не могат валидно да се осъществяват процесуални действия във връзка с разноските, свързани със съответните фази на производството/арг.Определение от 23.06.2020г. на ВКС по н.д.№1037/2019г.;

Решение № 229 от 24.10.2017 г. на ПАС по в. н. о. х. д. № 425/2017 г.

Въз основа на горното са налице две основания за постановяване на отказ да се присъдят разноски по делото в полза на повереника на частните 4 обвинители. На първо място не са поискани своевременно и на второ място не са представени доказателства своевременно за представителство по смисъла на чл.38 от ЗА.

Горното води до единственият извод, че и двете определения №145/13.03.2024г. и №162/28.03.2024г. на ЛОС, постановени по НОХД№419/2022г. по описа на същия съд са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени и вместо тях се постанови оставяне на молбите без уважение.

Воден от горното ВТАС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.345 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.306 ал.3 от НПК определение №145/13.03.2024г. на ЛОС, постановени по НОХД№419/2022г. по описа на същия съд, като вместо това постановява:

Оставя без уважение молба вх.№1559/05.03.2024г., подадена до ОСЛовеч от адвокат Е. Б., повереник на частните обвинители Е. К. Б. и И. А. П. за присъждане на разноски по чл.38 от ЗА по НОХД№419/2022г., за производството пред ОС-Ловеч по същото дело.

ОТМЕНЯ на основание чл.345 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.306 ал.3 от НПК определение №162/28.03.2024г. на ЛОС, постановени по НОХД№419/2022г. по описа на същия съд, като вместо това постановява: