Определение № 3183 от 19.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3183 гр. Бургас, 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20252100502094 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.248 ал.3 ГПК и е образувано по повод частна жалба,подадена от „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК-175074752 чрез пълномощника му юрисконсулт Мария Паргова срещу Определение № 5535 от 06.10.2025г.,постановено по гр.д.№1730/2025г.по описа на БРС, с което съдът е оставил без уважение молбата на дружеството -жалбоподател за изменение на Решение № 1192 от 22.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1730/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта за разноските.

Частната жалба е допустима,подадена е в законоустановения срок от лице,разполагащо с правен интерес от оспорване на съдебния акт на БРС постановен по реда на чл.248 ГПКответник по делото.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна-ищцата М. П. П.,която е подала в срок писмен отговор чрез пълномощника си адв.Хубеков с изразено становище за неоснователността и.

По същество въззивният съд намери частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С Решение № 1192 от 22.05.2025 г. по гр. д. № 1730/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас съдът е уважил предявеният от М. П. срещу „Профи кредит България“ЕООД установителен иск за прогласяване НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 40026648520 от 01.07.2024 г. С оглед изхода от спора,в тежест на ответното дружество съдът е възложил разноските,направени от ищцата,чието присъждане е било своевременно заявено.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в случай, че същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Правилно БРС е приел в обжалваното определение,че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева съответства на ориентира, определен в чл.

7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, който възлиза на 1

1492,72 лева – съобразно цената на иска. Цената на иска,съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 ГПК се определя върху стойността на договора и е в размер на 12 141, 38 лева. /сбор от всички вземания по договора/.

Следва да се отбележи,че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищцата е било заявено по отношение размера,надхвърлящ минималния размер по Наредба №1/2004г. ,като правилно в случая БРС е констатирал,че това надвишение е незначително.

Въззивният съд споделя изложените от БРС мотиви и по отношение искането за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение до размера от 200 лв.На първо място,възражение в този смисъл и до този размер не е заявено своевременно,а на следващо място- преценката на релевантните за определянето на разноските за адвокатско възнаграждение предпоставки ,районният съд е извършил в пълнота и в съответствие със закона и утвърдената съдебна практика.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че възнаграждението на адвоката на ищцата е определено при ненужно ,изкуствено обективно съединяване на искове,с цел да се оправдае по-висок адвокатски хонорар.Предявен е само един главен иск и един иск при условията на евентуалност.Цената на главния иск съдът е определил въз основа на стойността на договора- 12 141.38 лв.,като върху тази стойност ищцата е внесла държавна такса в размер на 485.65лв. БРС е уважил главния иск и е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение изхождайки само цената на този иск,а не от някаква друга стойност. Не е сборуван материален интерес по обективно кумулативно съединени искове,нито по евентуалния иск.

При определяне размера на възнаграждението на адв.Хубеков,съдът е взел предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес,като е приел,че адекватно в случая е да се присъдят разноски за възнаграждение на адвоката на ищцата в рамките на минимума по Наредбата.Въззивният съд намира,че делото е със средна фактическа и правна сложност,исковата молба е много подробна,развити са подробни правни аргументи в подкрепа на исковите претенции,включително и с позоваване на практика на СЕС по приложението на Директива 2008/48/ЕО и практика на ВКС относно дължимата от съда проверка за неравноправни клаузи в потребителски договори. Адв.Хубеков се е явил в съдебно заседание и е осъществил защита на интересите на клиентката си.

В случая БРС не е приел,че Наредба №1/2004г.го задължава да присъди възнаграждение в минималния размер по Наредбата, а е извършил преценка относно размера на разноските за адвокатско възнаграждение,съобразявайки релевантните за определянето му предпоставки,като е приел,че разноски за възнаграждение в минималния размер в конкретния случай е адекватно на положения от адвоката труд.

Въззивният съд намира,че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение заплатено от ищцата на адв.Хубеков няма основания да бъдат намалявани,като споделя изцяло изложените от БРС мотиви. Развитите в частната жалба доводи и оплаквания за неравнопоставеност между труда на юрисконсулта и адвоката от гледна точка на значителната разлика в размерите на разноските за възнаграждения,които се присъждат от съда са неоснователни. Нормата на чл.78 ал.8 ГПК изрично гласи,че в полза на юридически лица се присъжда и юрисконсултско възнаграждение,ако са били защитавани от юрисконсулт в размер,който не може да надхвърля максималния,определен по реда на чл.37 ЗПП за съответния вид дело,което правило не се прилага по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение,които се определят по правилата на чл.78 ал.1-ал.5 ГПК.

По гореизложените съображения БОС намери,че частната жалба срещу определението на БРС,с което е оставено без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските с намаляване размера на присъдените на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.,следва да се остави без 2 уважение като неоснователна,поради което и на основание чл.248 ал.3 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба,подадена от „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК-175074752 чрез пълномощника му юрисконсулт Мария Паргова срещу Определение № 5535 от 06.10.2025г., постановено по гр.д.№1730/2025г.по описа на БРС, с което съдът е оставил без уважение молбата на дружеството -жалбоподател за изменение на Решение № 1192 от 22.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1730/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3183 гр. Бургас, 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20252100502094 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.248 ал.3 ГПК и е образувано по повод частна жалба,подадена от „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК-175074752 чрез пълномощника му юрисконсулт Мария Паргова срещу Определение № 5535 от 06.10.2025г.,постановено по гр.д.№1730/2025г.по описа на БРС, с което съдът е оставил без уважение молбата на дружеството -жалбоподател за изменение на Решение № 1192 от 22.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1730/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта за разноските.

Частната жалба е допустима,подадена е в законоустановения срок от лице,разполагащо с правен интерес от оспорване на съдебния акт на БРС постановен по реда на чл.248 ГПКответник по делото.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна-ищцата М. П. П.,която е подала в срок писмен отговор чрез пълномощника си адв.Хубеков с изразено становище за неоснователността и.

По същество въззивният съд намери частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С Решение № 1192 от 22.05.2025 г. по гр. д. № 1730/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас съдът е уважил предявеният от М. П. срещу „Профи кредит България“ЕООД установителен иск за прогласяване НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 40026648520 от 01.07.2024 г. С оглед изхода от спора,в тежест на ответното дружество съдът е възложил разноските,направени от ищцата,чието присъждане е било своевременно заявено.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в случай, че същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Правилно БРС е приел в обжалваното определение,че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева съответства на ориентира, определен в чл.

7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, който възлиза на 1

1492,72 лева – съобразно цената на иска. Цената на иска,съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 ГПК се определя върху стойността на договора и е в размер на 12 141, 38 лева. /сбор от всички вземания по договора/.

Следва да се отбележи,че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищцата е било заявено по отношение размера,надхвърлящ минималния размер по Наредба №1/2004г. ,като правилно в случая БРС е констатирал,че това надвишение е незначително.

Въззивният съд споделя изложените от БРС мотиви и по отношение искането за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение до размера от 200 лв.На първо място,възражение в този смисъл и до този размер не е заявено своевременно,а на следващо място- преценката на релевантните за определянето на разноските за адвокатско възнаграждение предпоставки ,районният съд е извършил в пълнота и в съответствие със закона и утвърдената съдебна практика.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че възнаграждението на адвоката на ищцата е определено при ненужно ,изкуствено обективно съединяване на искове,с цел да се оправдае по-висок адвокатски хонорар.Предявен е само един главен иск и един иск при условията на евентуалност.Цената на главния иск съдът е определил въз основа на стойността на договора- 12 141.38 лв.,като върху тази стойност ищцата е внесла държавна такса в размер на 485.65лв. БРС е уважил главния иск и е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение изхождайки само цената на този иск,а не от някаква друга стойност. Не е сборуван материален интерес по обективно кумулативно съединени искове,нито по евентуалния иск.

При определяне размера на възнаграждението на адв.Хубеков,съдът е взел предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес,като е приел,че адекватно в случая е да се присъдят разноски за възнаграждение на адвоката на ищцата в рамките на минимума по Наредбата.Въззивният съд намира,че делото е със средна фактическа и правна сложност,исковата молба е много подробна,развити са подробни правни аргументи в подкрепа на исковите претенции,включително и с позоваване на практика на СЕС по приложението на Директива 2008/48/ЕО и практика на ВКС относно дължимата от съда проверка за неравноправни клаузи в потребителски договори. Адв.Хубеков се е явил в съдебно заседание и е осъществил защита на интересите на клиентката си.

В случая БРС не е приел,че Наредба №1/2004г.го задължава да присъди възнаграждение в минималния размер по Наредбата, а е извършил преценка относно размера на разноските за адвокатско възнаграждение,съобразявайки релевантните за определянето му предпоставки,като е приел,че разноски за възнаграждение в минималния размер в конкретния случай е адекватно на положения от адвоката труд.